Литература за Кундалини се бях отказала от книги на тази тема. Противоречивите, забулени в мистицизъм и завоалирани
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ КОМЕНТАРИ на Джеймс Хилман
Изтегляне 2.1 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
wayne
| ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ КОМЕНТАРИ на Джеймс Хилман ”Всички богове са вътре в нас”– така пише Хенрих Цимер в статията „За значението на индийската тантристка йога”. „Вътре” – означава в душата, в тялото, в колективното несъзнавано. Гопи Кришна в своята книга е показал, че случващото се с него не е било действие на Бога, което може да се сравни с взаимодействие между две личности (а именно така навярно би го възприел средновековният християнин). Източникът на случилото се с Гопи Кришна не е вън от него, а вътре. Да се даде възможност на боговете, обитаващи тялото ни, да се проявят е нелека, а понякога даже и мъчителна задача и авторът е показал това много добре. „Който е близо до мен, е близо до огъня“- тези думи се приписват на Исус Христос в един от апокрифните текстове. Как да се разбира смисълът на това изявление? Какво искат тези богове и богини от нас? Възникват не само тези, но и много други въпроси (метафизични, исторически, религиозни), на които психологът няма отговор. Затова остава да се обърнем към описаната от Гопи Кришна история. Несъмнено, той знае какво иска от него Богинята и публикацията на тази книга се явява част от замисъла на тази сила, която той е събудил вътре в себе си, давайки й възможност да се прояви. Във всеки човек има инстинкт на индивидуация заедно с присъщата му еволюционна енергия. Това, което е преживял Гопи Кришна, също е достъпно за всеки (както твърди той), макар и най-вероятно под други форми. И ако нашата задача е да дадем възможност на боговете, намиращи се в нас, да се въплътят, то авторът ни предлага прекрасна гледна точка не само на това, как всичко може да изглежда, но и какво трябва да бъде – считайки го впрочем за резултат от десетилетна борба със самия себе си и с тези богове. Затова не бива да го обвиняваме за многословните спекулативни разсъждения – във всеки случай неговата заслуга е тази, че той споделя с нас своя пророчески, визионерски опит и е трудно да останем глухи за това. Отношението на човек, познаващ природата на нещата, към другите хора, които все още не са постигнали това и остават в тъмнина, е стар проблем и даже архетипен. Гопи Кришна е разбрал тази дилема и не счита, че задачата на мистика е само борбата за собствено спасение. Затова той се стреми да сподели своя опит с другите хора. От тази гледна точка не бива да го определяме нито просто като мистик, нито като човек, получил „необичайни състояния на съзнанието“, които днес могат много лесно да се постигнат с помощта на наркотиците. Гопи Кришна ни представя по-скоро как съвременният учител, а също и изследователят на пространствата, са скрити под общото наименование „мистичен опит“. Затова той не се опитва да ни поднесе своите преживявания нито като ново религиозно откровение, нито като отговор на въпроса за смисъла на човешкия живот. Неговият опит е само звучащ празен съд, през който духа вятърът на цялата човешка история, призовавайки другите. Именно това е имал предвид Фредерик Спигелбърг, когато е казал, че Гопи Кришна никога не е считал своя опит принадлежащ изключително само на него самия. От самото начало той е бил само инструмент на някаква сила, а в края е станал гласът на тази 147 сила. Крайната форма на подобни събития, свързани с колективното несъзнавано, се определя от това, в каква степен в тях участва Егото. На Запад мистикът или художникът, с които става нещо подобно, обикновено се опитват да вложат безформеното и безличното в някакви лични форми, придавайки им чрез своето виждане облика на едни или други архетипни модели. За Изтока е характерно отсъствие на стремеж да се придаде на такъв опит лична форма. Обаче историята на Гопи Кришна се явява лична и именно това прави достъпен неговия опит за съвременния човек. И тази книга, написана от човек от друга култура, се оказва разбираема за читателя, поставяйки пред него вечния въпрос за съществуването на нашата природа. А това действително е фундаментален въпрос – в крайна сметка какво може да бъде по-важно от опита да се разбере природата на човека, неговата психика, тяло, а също и целта, поради която съществува неговото съзнание. Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|