ЧАСТ ПЪРВА 6 Mарта Хол Кели • Люляковите момичета 1. Керълайн

6

Mарта Хол Кели • Люляковите момичета
1. Керълайн
Септември 1939 година
Ако знаех, че ми предстои да срещна мъжа, който щеше да разтроши сърцето ми като костен порцелан върху теракота, сигурно щях да се завия през глава и изобщо нямаше да ставам. Но аз не просто станах, а измъкнах от леглото му и нашия цветар, господин
Ситуел, за да аранжира букетчето за ревера на официалния гост. Първата ми галавечеря в Консулството беше крайно неподходящ момент да се придържаме към церемониал- ностите.
Включих се във водовъртежа на великото неспокойно движение по Пето Авеню.
Мъже със сиви филцови шапки се бутаха край мен, от чантите им се подаваха сутрешните вестници с последните за това десетилетие добри новини. В този ден от изток не се задаваше буря, нямаше и поличби за предстоящите събития. Единственият злокобен знак от посоката на Европа беше миризмата на застояла вода, която се носеше откъм Ист Ривър.
Докато приближавах нашата сграда на ъгъла на Пето Авеню и Четирийсет и девета улица, усетих, че Роже гледа от прозореца горе. Уволнявал е за далеч по-незначителни провинения от двайсетминутно закъснение, но сега, единственото време на годината, когато елитът на Ню Йорк отваряше портфейлите и се преструваше, че го е грижа за
Франция, нямаше време за проскубани букетчета.
Завих покрай ъгъла, където утринното слънце оживяваше в позлатените букви, издялани в ъгловия камък: „LA MAISON FRANCAISE“. Френската сграда, в която се помещаваше Консулството на Франция, стоеше точно до British Empire Building
1
, част от Рокфелер Сентър, новия комплекс на Рокфелер-младши, изграден от гранит и варовик, на Пето Авеню. По това време, консулствата на много чужди държави се бяха разположили там и се беше получил истински миш-маш от световна дипломация.
– Моля, застанете колкото може по-навътре и се обърнете с лице към изхода – каза
Къди, пиколото, който обслужваше асансьора.
Господин Рокфелер подбираше внимателно персонала за асансьорите, като особено държеше на безупречна външност и маниери. Колкото до външния вид, Къди хващаше окото, въпреки че косата му беше вече посребрена, а тялото му бързо приближаваше към старостта.
Къди впери поглед в осветените цифри над вратата.
– Цели тълпи са се събрали днес при вас, госпожице Феридей. Пия разправя, че са пристигнали два нови кораба.
– Прекрасно – отвърнах.
Къди отмахна някаква невидима прашинка от ръкава на тъмносиньото си униформено сако.
– Днес пак ли ще стоите до късно?
Асансьорът ни уж беше най-бързият в света, а това изкачване продължи цяла вечност.
– Най-късно до пет. Довечера е галавечерята.
Обичах работата си. Баба Улси беше положила основите на традицията жените в семейството да работят, като се грижела за войниците, ранени в битката при Гетисбърг.
1
Едно от зданията в комплекса „Рокфелер Сентър“, построен през 30-те години на XX в.

1. Керълайн
7
Само че доброволческа длъжност „Ръководител на Отдела за подпомагане на семействата“ всъщност не беше точно работа. Любовта към всичко френско течеше във вените ми. Нищо че баща ми беше наполовина ирландец, сърцето му принадлежеше на
Франция. Освен това майка беше наследила едно жилище в Париж, където ходехме всяко лято през август и оставахме за цял месец, така че там се чувствах като у дома си.
Асансьорът спря. Дори през затворените врати се чуваше глъчка от множество превъзбудени гласове. Побиха ме тръпки.
– Трети етаж – обяви Къди. – Френското консулство. Внимавайте с...
Щом се отвориха вратите, шумът съвсем заглуши любезностите. Фоайето пред чакалнята ни беше толкова пълно с хора, че човек трудно можеше да си проправи път.
И Normandie, и lie de France – двата най-големи френски презокеански кораба – бяха акостирали тази сутрин в пристанището на Ню Йорк, пълни със заможни пасажери, подплашени от нестабилната обстановка във Франция. Още с първите звуци на корабната сирена – сигнал, че могат вече да напуснат борда, – най-знатните пътници се завтичваха към консулството, за да изглаждат разни проблеми с визите и други заплетени въпроси.
Вмъкнах се в опушената чакалня покрай дамите в следобедни рокли по последна мода в Париж, които оживено клюкарстваха сред прекрасен облак от ухание на „Арпеж“, все още с морски пръски по косите. Хората от тази прослойка са свикнали по петите да ги следва иконом с кристален пепелник и чаша шампанско. Пиколата с алени ливреи от

Изтегляне 2.11 Mb.

Сподели с приятели: