Люляковите момичета
Изтегляне 2.11 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Марина-Карлос-Руис-Сафон
| Mарта Хол Кели • Люляковите момичета – Знаете, че момините сълзи са отровни, нали? – каза господин Родиер. – Тогава не ги яжте. Поне първо приключете с речта. Но ако разярените тълпи скочат срещу вас, може. Той се разсмя и толкова ме изненада, че отстъпих крачка назад. Такъв искрен смях се среща рядко в изисканото общество, особено по отношение на моите шеги. Придружих господин Родиер зад кулисите и застанах до сцената, вцепенена от страхопочитание – беше поне два пъти по-голям от всяка сцена, на която съм стъпвала като актриса на Бродуей. Надзърнахме иззад завесата към балната зала и морето от маси, осветени от пламъчетата на свещите, сякаш греещи цветя плаваха Сред мрака. Огромният кристален полилей „Уотърфорд“ и шестте му по-малки сателита също светеха, макар и с приглушено сияние. – Тази сцена е огромна – казах. – Ще я овладеете ли? Господин Родиер се обърна към мен. – С това си изкарвам хляба, Miss Феридей. От страх, че може съвсем да го раздразня, оставих господин Родиер със сценария зад кулисите, като през цялото време се борех с натрапчивата си непримиримост към кафявите му велурени обувки. Забързах към залата, за да проверя дали Пия е разпределила гостите по масите според скицата, която ѝ бях дала, а тя беше по-подробна и по-опасна от летателните планове на Луфтвафе. Видях, че просто беше метнала по няколко картички с имена по шестте маси на Рокфелер, та се наложи да ги подредя и чак тогава заех мястото си до сцената, между вратата на кухнята и почетната маса. Навсякъде из огромната зала се издигаха триетажни подиуми с червени драперии по стъпалата, на всеки имаше отделна маса. Всички хиляда и седемстотин места щяха да се заемат и ако не минеше добре, би имало твърде много недоволни. Гостите се събираха и заемаха местата си – океан от бели вратовръзки и старинни диаманти, а за дамските тоалети сигурно бяха опразнени всички модни магазини по парижката улица „Фобур Сент Оноре“. Дори само с корсетите в тази зала и „Бергдорф“, и „Гудман“ можеха да изпълнят тримесечните си планове за продажби. Зад мен се строиха в редица журналисти и измъкнаха моливите си иззад ушите. Обер- келнерът се изпъчи до мен и зачака кимване, за да започне да сервира. В залата влезе Елза Максуел – клюкарка от класа и професионална организаторка на пищни тържества, при това ненадмината в саморекламата. Дали ще благоволи да махне ръкавиците, за да напише някой унищожителен отзив за галавечерята в своята колонка във вестника, или само ще запази в спомените си целия този ужас? Повечето гости вече бяха седнали по местата си, когато госпожа Корнелиус Вандербилт, която Роже наричаше „Нейна милост“, пристигна; на гърдите ѝ искреше четириредова огърлица от диаманти „Картие“. Изчаках момента, когато задните части на госпожа Вандербилт докосват възглавничката на стола ѝ, а яката от бяла лисица – цяла, с глава и крака – увисва на облегалката, и кимнах на оберкелнера да започне със сервирането. Залата притъмня, а Роже се възкачи на осветения от прожектора подиум, съпровождан от сърдечни аплодисменти. Не помня да съм имала такава сценична треска дори когато бях актриса. – Madammes et Messieurs, министър Боне предава искрените си извинения за това, че няма да може да присъства тази вечер. В залата се надигна жужене, гостите не знаеха как да реагират на такова разочарование. Дали да не поискат парите им да се върнат по пощата? Дали да не се обадят във Вашингтон? Роже вдигна ръка, за да привлече вниманието им: 1. Керълайн 13 – Но ние поканихме друг французин да ви приветства тази вечер. Въпреки че не е представител на официалната власт, той е човекът, претворил едни от най- завладяващите образи на Бродуей. Гостите зашушукаха помежду си. Няма нищо по-хубаво от една изненада. Стига, разбира се, да е приятна. – Позволете ми да приветствам Monsieur Пол Родиер. Господин Родиер мина покрай подиума и се отправи към централната сцена. Какви ги върши? Прожекторът се защура по сцената, докато го намери. Роже се върна до почетната маса и седна на мястото си до госпожа Вандербилт. Аз стоях наблизо, но все пак извън обсега на ръцете му, в случай че му се прииска да ме удуши. – За мен е огромно удоволствие да присъствам на тази галавечеря – каза господин Родиер, когато прожекторът най-сетне го откри. – Ужасно съжалявам, че Monsieur Боне е възпрепятстван да произнесе речта си. Дори и sans 5 микрофон, гласът на господин Родиер изпълваше залата. Той направо грееше под светлината на прожектора. – Аз не съм достоен заместник на толкова високопоставен гост. Надявам се отсъствието му да не се дължи на проблем със самолета му. Но и така да е, сигурен съм, че президентът Рузвелт с готовност ще му изпрати нов. Нервен смях се понесе из залата. Нямаше нужда да поглеждам Към журналистите – сигурна бях, че усърдно дращят в тефтерите. Роже, който беше виртуоз в разговорите Изтегляне 2.11 Mb. Сподели с приятели:
|