Магистърска програма "Държавни и общински финанси" дипломна работа на тема: " анализ на дефицитното бюджетно финансиране" Дипломантка: Научен ръководител: град Свищов 2006
Изтегляне 0.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- VІ. Възникване на дефицити – “за” и “против” в икономическата теория
- VІІ. Анализ на дълга и постановките в Закона за държавния бюджет в периода 2001-2005 г.
- З А К Л Ю Ч Е Н И Е
- Захариев , А.
V. Бюджетни политики, баланс. В теорията съществуват пет основни начина за разглеждане на политиката в бюджета – реформизъм, договаряне, детерминизъм на заинтересованите групи, процес и правене на политика. Хипотезата по договарянето разглежда бюджетното дело като преговори между група от рутинно действащи лица, бюрократи, бюджетни служители, директори, законодатели. Те се срещат всяка година и договарят резолюция. Процесът е открит за всеки, който може да играе и спечели. Конфликтът е подтиснат, защото на практика всеки получава по нещо и никой не губи твърде много. Имаме насрещни воли, които достигат съгласие по определени параметри на базата на взаимни отстъпки за сметка на неикономически компенсации. Детерминизмът предполага, че заинтересованите групи са доминиращи на сцената на съставянето на бюджета. Тук определящо е схващането, че по-богатите е по-силните заинтересовани групи определят както характера, така и структурата на бюджета. Тук е възможно да се стигне до формирането на две крайности: силно печеливши и силно ощетени от бюджета. Конфликтът е голям и е на лице, защото принципът на демокрацията и договореността е изключен. Тук е важен въпросът доколко заинтересованите групи представляват определен кръг от обществени интереси – бизнес, лобита на определен бранш, бездомни, социално слаби , безработни и други. Реформизмът при съставянето на бюджета предполага изключването на политиката в смисъл на мнения и приоритети и разглеждането на бюджета като техническа стойност. Реформисткото схващане третира идеята за намеса на официално заинтересовани групи и детерминизма за ненужно и неефективно по отношение на съставянето на бюджета. Тук обикновено се говори за сблъскване на мнения между официалните бюджетни служители на професионално ниво и избраните лица. Според четвъртата хипотеза самият бюджетен процес представлява фокуса на бюджетната политика. Тук намират приложение интересите на отделните клонове /министерства/ на правителството. Бюджетният процес се превръща в средство за постигане или отричане на разграничението в баланса между клоновете на правителството. Степента на изследване на бюджетните искания и степента, до която бюджета се характеризира като икономически, технически, политически, повърхностен или подробен се регулира от бюджетен процес. Всички способни, в каквато и да е степен, да въздействат върху формирането на бюджета го правят и това определя неговия характер. Този възглед за политиката и отделните действащи лица и техните цели позволява да се прецени доколко ролята на всеки субект е важна и до каква степен бюджетната политика може да бъде гъвкава спрямо тях. Защо се спирам на бюджетните политики? Важна особеност в съставянето на бюджета е обстоятелството, че става дума за основния “играч” на икономическата сцена на една държава. Множество действащи лица се включват или изключват на различни етапи от процеса. Самият процес е силно зависим от външни фактори. Ключовите фигури в съставянето на бюджета са изборни официални лица и държавни чиновници. Реформите или промените в бюджетния процес у нас се разработват и осъществяват на национално равнище от министерство на финансите, бюджетната комисия към Парламента и самия Парламент. На различен етап от оформянето на процеса, могат да се включат различни генератори на идеи и течения, които силно да повлияят на процеса. Те биха могли да целят например облекчаване на бюджетния баланс или рационализиране на крайните бюджетни показатели. Премиерът и неговия кабинет може да се борят за повече бюджетна власт, същевременно парламентът може да настоява за по-голяма законодателна власт върху бюджета. Доминирането на целите в бюджетния процес зависи не само от властта на бюджетните действащи лица, но и от външни фактори. Когато са натрупани големи дефицити има вероятност от натиск за използване на бюджетния процес с приоритет върху бюджетното равновесие. Ако разходите нарастват много бързо може да има натиск за използване на процедури, които затрудняват вземането на решения за разходи, налагани от заинтересованите групи или изместват тежестта за вземането на решения към хора и структури способни да удържат на политическия натиск. Един спад в приходите или недостиг на правителствен доход от друг характер, както и бедствие може да предизвика вземането на решение за вземане на кредит с трайни последствия. Участието на гражданите и заинтересованите лица в управлението на бюджетния процес може да бъде регулирано. Могат да бъдат използвани консултативни бордови, тристранни работни групи, да се измества центъра на вземане на някои бюджетни решения в рамката на допустимото с необходимата доза отговорност. Подобни мерки са в сила да осигурят широка обществена подкрепа дори на един по-консервативен бюджет. У нас все по-силно се чуват гласове против централизацията на бюджетния процес и строгото “дирижиране отгоре” на разполагането с бюджетни ресурси и преразпределянето на правомощия за опериране с държавни пари. Така например общините желаят да имат по-широка власт върху разполагането с парите от местните данъци. На практика това не е невъзможно, дори според скромното ми мнение нововъведенията в общините с измененията на Закона за държавния вътрешен финансов контрол имаха за свой съпътстващ ефект /освен изисквания на ЕС/ да “научат” общините на самоконтрол и да ги принудят още повече да засилят бюджетната дисциплина. В крайна сметка бюджетната политика е процес, който е пряко повлиян от политическата обстановка и влияе непосредствено върху икономиката и международното инвестиционно и кредитно доверие на страната. VІ. Възникване на дефицити – “за” и “против” в икономическата теория Дефицитното финансиране е проблем, чиято история има корените си още със създаването на държавите и държавното устройство. Този проблем заема подобаващо място в изследванията на множество видни икономисти като Адам Смит, Джон М. Кейнс, А.Хансен, А.Лернер, Дж.Бюкенън, Персон, Сверсон, Табелини, Маркс и други. В “Богатството на народите” А. Смит отбелязва, че държавният дълг има своя произход благодарение на три основни фактора: - желанието на властите да харчат бюджетни пари; - непопулярността на данъците като метод за събиране на държавни приходи; - желанието на капиталистите да дават пари в заем. Твърде остаряло за съвременните виждания и действителност, но не далеч от най-простата логика. Смит изразява позиция категорично против заемите като метод за държавно финансиране. На базата на емпирични доказателства той прави пряка връзка между желанието на държавите да вземат заеми и желанието им да водят войни. С други думи заемите трябва да бъдат избягвани освен в екстремални ситуации. Основен практически извод в неговата теория е схващането, че финансовите дела на държавата трябва да бъдат водени със същата акуратност, както се водят личните финансови дела на добрия стопанин. Маркс изказва становище, че държавният дълг е производна на капиталистическото общество. Според Маркс формирането на държавен дълг води до създаване класа от “мързеливи анюитети”, увеличава привилегиите за централните банкери в замяна на тяхното съгласие да кредитират държавата, трето стимулира нарастването на данъците на данъците, четвърто кара индустриалците да експлоатират все повече наемната работна ръка. Двамата представители на класическата школа поддържат тезата за вредната роля на дефицитното финансиране, същата следва да бъде ограничена и избягвана до максимум. През 20 век. водеща роля в икономическата теория намират икономическите схващания и теории на безспорното светило от световната история Джон Мейнард Кейнс. Той смята, че държавата е длъжна да се намесва активно в икономиката като същевременно търси начини да формира правителствени приходи на по-широка основа. Следствие на това е подчертаното внимание към дефицитното финансиране. Не трябва да забравяме, че теоретическите схващания на Кейнс се раждат във времето на Голямата Депресия, когато спокойно можем да говорим за бедствие с икономически и социални последици за милиони хора. Разбираемо е защо Кейнс смята, че дефицитното финансиране е метод чрез който може и следва да се подобрява ефективността на икономиката. Със своето изследване за прякото въздействие на държавата върху безработицата и инфлацията, Кейнс косвено доказва необходимостта от увеличени държавни разходи /финансиране чрез/ дълг, като лостове за подтикване на икономическия подем. Целта е “капиталът да нарасне докато той престане да бъде оскъден, така че нефункциониращия инвеститор да не получава повече премия, както и към такава схема на данъчно облагане, която предполага умът, решителността и предприемчивостта на финансиста да бъдат впрегнати в служба на обществото ….” с други думи правителството е длъжно при рецесия да заема пари и да ги “налива” в икономиката. Според А.Хансен, който разглежда използването на дефицитното финансиране в условията на войни и природни бедствия, използването на заеми при такива обстоятелства стимулира растежа на кредитните институции. За Хансен /както и за Кейнс/ безработицата е извънредна ситуация, ето защо правителството е оправдано да използва държавния дълг като инструмент за въздействие върху потреблението и търсенето с цел нарастване на капиталовата маса в обръщение и постепенно намаляване на безработицата /с изключение на присъщата такава/. Конкретните идейни схващания на Хансен могат да се представят по следния начин:
А. Лернер също е привърженик на кейнсианската теза за дълга. Той смята, че вземането на кредит не трансферира бреме в междугенерационен аспект. Според него взимането на заем е равносилно на отказ от консумация днес, а лихвените плащания по своята същност, представляват чисто трансферен проблем т.е. има преминаване на средства от едни представители на обществото към други. Смея да твърдя, че подобно схващане е подходящо само и единствено по отношение на краткосрочното дългово финансиране, защото практиката показва съществуването на междугенерационната зависимост. Втората теза на Лернер, че държавното заемане ограничава средствата за заемане от частния сектор има своята подкрепа, защото действително в рамките на една държава нормата на спестяване е лимитирана, а при равни други условия ако свободният ресурс бъде “изтеглен” от правителството какво наистина ще остане за частния сектор, ако не търсенето на дълг от вън. По този начин ще нарасне външният /частен/ държавно негарантиран дълг. Основата на тезата на Лернер е концепцията, че правителствената фискална политика – разноски, облагане и заемане, изплащане на заеми, емитиране на нови пари и тяхното изтегляне трябва да бъдат вземани предвид единствено по отношение на тяхното въздействие върху икономиката. Заслуга на Лернер е разглеждането на модела за разпределение на бремето между застъпващите се поколения. Той разглежда една херметична среда от три пласта общество като доказва чрез нулева лихва, че младото поколение губи от настоящото и част от бъдещото си потребление за сметка на старото. В теорията на Тобин за бюджетния дефицит се отчита, че правителството притежава два основни инструмента за управление. Първият е фиска, а вторият монетарната политика. Той препоръчва комбинация от стегната фискална и разхлабена монетарна политика. Основното, което той твърди, е че “бюджетният дефицит е по-скоро резултат, а не причина за високите лихвени нива и икономическата депресия причинена от изплащането на високите лихви…” Според Дж.Бюкенън няма никакво съмнение, че дълговото финансиране представлява “изяждане на национален капитал”. Той вярва, че съществува естествена склонност в обществото и правителството да търси заеми. “Избирателите приветстват получаване на ползи от общественополезните дейности, но се оплакват от плащането на данъци. Политиците от своя страна се опитват да срещнат очакванията на избирателите и обещава по-ниски ставки, което води до намаляване на естествената норма на приходите от данъци.” Моделът на Лернер обаче не отчита влиянието на правителствената политика по дълга. Неокласическото схващане за дълговия натиск при въвеждането на проект от правителството независимо от източник е на финансиране /данъци или дълг/ ресурсите се прехвърлят от частния сектор. Съвременното схващане е в сила отчитайки, че повечето данъчни приходи се акумулират за сметка на потреблението. От друга страна когато правителството заема то се конкурира с фондовете, индивидите и фирмите, които търсят капитали за собствените си инвестиционни проекти. Оттук и генералният извод, че дългът има по-голямо въздействие върху частните инвестиции. Тук в подкрепа идва и фактът, че бъдещото поколение остава на практика с по-малък разполагаем капитал, следователно неговите хора имат по-ниски доходи и са по-слабо продуктивни. В заключение към краткото резюме на корените на икономическите схващания за ролята на дълга и “За” и “Против” на видните икономисти мога да кажа, че всички те потвърждават теорията, че дефицитното финансиране е пряко свързано с обществения избор и формирането на политическа среда. Ето защо предпочитанията на избирателите могат да бъдат аргумент за използването на стратегическата роля на дълга не само преди неговото възникване, но и в ситуация, когато той трябва да бъде рационално управляван с ресурса на модерния макроикономист. Всяко фискално решение има дългосрочни последствия върху икономиката, пример за това е именно дефицитното финансиране. Оставяйки в наследство дълг задлъжнялото правителство в голяма степен предопределя политиката на следващото правителство. В същото време то може да използва дълга и управлението му за да формира своя имидж пред населението. VІІ. Анализ на дълга и постановките в Закона за държавния бюджет в периода 2001-2005 г. Прегледът не всеки един от законите за държавния бюджет през посочения период 2001-2005 г. включително показва, че с всяка изминала бюджетна година Законът предоставя все по-широки правомощия на Министъра на финансите да оперира с инструментите за редукция на дълга като в същото време възниква и се запазва условие за не надхвърляне на определена сума на дълга към началото и края на бюджетната година независимо от извършваните активни операции по дълга /под пасивни имам предвид само редовните плащания по главницата и лихвите/. През 2001 година общите плащания по лихвите държавния дълг възлизат на 1389786,9 хил. лв., като разходите по външния заем са в размер на 1078010,1 хил. лв., а по вътрешния 311776,8 хил. лв. Размерът на договореното външно финансиране възлиза на 655135,5 хил. лв. като ¼ от сумата е за сметка на предвиждани приходи от приватизацията, а останалите са предмет на външно финансиране. Приходите по сметките на правителството приоритетно са насочени към изплащане на външния дълг, със специална клауза за не увеличение на дълга към края на бюджетната година. Това е основно условие на МВФ за отпускане на редовните траншове по краткосрочно договорените кредити. Като процент от БВП плащанията по външния дълг съставляват около 60%. През 2002 година Разходната част на Закона за държавния бюджет посочва, че сумата на плащанията по лихвите на дълга възлиза на 1 001 901,6 хил. лв. в това число по външни заеми 782 933,5 хил. лв. и по вътрешни заеми 218 968,2 хил. лв. и тук размера на лихвите по вътрешния дълг е четири пъти по-малък от стойността на лихвите по външния държавен дълг. Интересно е, че Законът за държавния бюджет предвижда отрицателен дефицит, а именно -546 212,2 хил. лв., като при външно финансиране сумата на разходите е -10 438,5 хил. лв., останалото е от приватизация. Този сигнал ясно идва да покаже, че правителството така е съставило бюджета, че предвижда към края на бюджетната година да е налице излишък, който най-вероятно ще бъде насочен вместо към натрупване на резерви към погасяване или обратно изкупуване на дълга. Тук отново прочитаме клаузата, че дългът не трябва да нараства и че министърът може да имитира краткосрочни книжа за покриване на някои разноски. От действителността и от наблюденията ми върху развитието на бюджетната политика и икономическата обстановка смятам, че 2002 година е началото на осъществяването на активната политика на правителството на НДСВ по мобилизиране на средства и ресурси за достигане по-висока събираемост на приходите от данъци, мита, такси и други. В същото време се предвидиха и някои законодателни промени, които се осъществиха през 2003 г., като например задължението за регистрация на трудовите договори, което в известна степен увеличи приходите от социални осигуровки и данъци върху доходите макар и минимално. Друг използван инструмент беше сключването на договора за управление на митниците, който целеше не само премахване на корупцията, ограничаване на контрабандата и повишаване на сигурността по границите, но и повишаване дисциплината и технологията на събиране на мита в митническите служби, оттук и митническите приходи. Бяха увеличени правомощията за санкции на данъчната администрация. Връщайки се на Закона за държавния бюджет за 2003 г. същият предвижда общ размер на лихвите по дълга в размер на 147 863,9 хил. лв., от които по външния дълг 833 633,8 хил. лв., а по вътрешния 639 879,0 хил. лв. Размерът на дефицита отново е отрицателна величина, -361 276,2 хил. лв. предвижданото вътрешно финансиране е -49 538,2 хил. лв. Максималният размер на новия държавен дълг може да бъде максимум 2,0 млрд. лв., а в края на годината не трябва да надвишава 19,9 млрд. лв. Това условие отново е дирижирано от финансовия партньор на правителството – МВФ. През 2004 г. общо платимите лихви, заложени в Закона за държавния бюджет са в размер на 786 207,9 хил. лв. като по външния дълг те възлизат на 591 669,5 хил. лв., респективно по вътрешния дълг са 194 538,7 хил. лв., предвиденият дефицит възлиза на 236 989,8 хил. лв. Финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 236 989,8 хил. лв. се вижда ясно на Таблица 5. Таблица 5 Финансиране на дефицита по републиканския бюджет
Максималният размер на новият дълг не може да надвишава 2,45 млрд. лв. И в края на годината 17,1 млрд. лв. За оптимизиране обслужването на държавния дълг министърът на финансите може:
Министърът на финансите може да емитира облигации с целево предназначение за инвеститори – физически лица, при доходност до 2 пункта над доходността, формирана на редовните аукциони на държавни ценни книжа, и в обем до 10 на сто от общия размер на емисиите на държавните ценни книжа за бюджетната година. Министърът на финансите може да емитира облигации на международните пазари в размер до 800 млн. лв. или тяхната равностойност в друга валута. През 2005 г. Закона за държавния бюджет легализира отново отрицателен дефицит в размер на 35 000,1 хил. лв. Финансирането на дефицита по републиканския бюджет в размер на 35 000,1 хил. лв., е както следва: Таблица 5 Финансиране на дефицита по републиканския бюджет
Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства. Основният извод, който може да бъде направен, е че закона за държавния бюджет е подчинен на условията на Международния валутен фонд за сключване на договорите за краткосрочно финансиране:
Останалите изисквания на МВФ са предмет на отделен анализ. Чрез инструментите на фискалната политика, социалното и трудовото законодателство последното правителство направи доста усилия чрез подобряване на законодателната рамка да извади сивата икономика чрез инструментите на санкции и увеличаване на регистрационните режими. Бюджетната политика като цяло може да бъде определена като консервативна, целяща предимно “напълване” на бюджета, без реално да има заложени инструменти за увеличаване доходите на населението и стимулиране на потреблението. З А К Л Ю Ч Е Н И Е Анализът на дефицитното бюджетно финансиране и фактическите резултати от обстойното проучване на хода на емисията, предоговарянето и погасяването на държавния дълг са важен инструмент в ръцете на дълговите мениджъри. Както вече споменах ефективността на дълга може да бъде ревизирана и променяна към положителни величини на базата на съществуващи конюнктурни обстоятелства, но за тази цел се изисква точно и навременно реагиране от страна на оправомощените лица. Основен извод, който може да се направи, от прегледа на последния раздел на настоящата разработка е фактът, че в политиката на съставяне на държавния бюджет трябва да има приемственост по отношение не само приоритетите за погасяване на дълга, но и използването на бюджета като основен инструмент за въздействие върху националната икономика – бизнеса, физическите лица и инвеститорите в качеството им на създаващи националния продукт и потребяващи обществени блага. В икономическата теория съществуват редица схващания за ролята на дълга като е очертана тенденция от пълното отричане на ролята на дълга като фискален инструмент до осъзнаването му като стратегически инструмент за балансиране на бюджета. Без държавния дълг не биха съществували редица огромни инфраструктурни обекти, не би имало икономическа и гражданска стабилност, страната би изпаднала в изолация и перманентна криза. Заставам зад твърдението за стратегическата роля на бюджетното финансиране само и единствено, че управлението на дълга е в разумни ръце и е поверено не на политически еднодневки или диктатори, а на изборни фигури, които разполагат с определен кръг квалифицирани експерти. В името на общественото благо е необходимо да има приемственост по отношение на дълга независимо в каква насока ще тръгне бюджетната политика – социална, ориентирана към националната сигурност или друга. Без дълговото финансиране, на практика след 1990 година и без предоговарянето на държавния дълг е било възможно държавата да изпадне в състояние на абсолютна международна изолация и пред гражданска война. Действително А.Смит подкрепя използването на дълговото финансиране само при екстремни ситуации, но ако управлението на държавата пред 1989 г. беше постъпило по-далновидно не само в управлението на дълга, но и при формирането на цялостната бюджетна политика, множества трудови ситуации в обществото щяха да бъдат избегнати. В края на дипломната ми работа мога да обобщя, че дефицитното бюджетно финансиране е сложен и комплексен въпрос, който засяга съдбата на милиони хора не само в определен момент, но и в бъдеще. Остава въпроса за пределната цена и тежестта, която трябва да бъде платена. Как да бъде компенсиран спада в потреблението и продуктивността на тези, които поемат най-голямата част от дълга, остава въпрос за професионалистите макроикономисти.
2006 г.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Каталог: razni razni -> Бизнес план на "вертен" оод софия razni -> Past participle razni -> Функция за определяне на знак, цяла и дробна част на реално число Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|