1.2 Същност на общуването
Под общуване разбираме взаимодействие между хората, насочено към съгласуване и обединяване на техните усилия, с цел да се установят отношенията и да се постигне общ резултат.
Общуването е един от феномените, които характеризират психическата същност на обединението на хората. Психологическото съдържание на понятието, общуване не е единно. В един случай то се определя като междуличностен или групов процес, в основата на който лежи обменът между хората – информация, мисли, оценки, чувства и други. В друг случай общуването се свежда до взаимодействие на двама или повече човека, състоящо се в обмен на информация. В други източници общуването се дефинира като характеристика на социалната психика, което означава осъзнавани връзки между хората в човека в човешката общност, с оглед на постигане на съгласуване и обща дейност; информационен процес, чрез който се формират и проявяват свойства на личността и на първо място комуникативни и морални черти на характера. В четвърти източници понятието общуване се определя като комуникация, което в най-общ смисъл означава „обмен на информация между организмите, извършващи се посредством сигнали“.
Общофилософският план за изследване на общуването обхваща няколко основни направления, разглеждане на общуването като:
Общуването е „процес или процеси, осъществяващи се в определена социална общност – група, колектив, обществото като цяло; процеси по своята същност не междуиндивидуални, а социални. Процесите на общуване са социални процеси и е невъзможно да ги сведем само по междуличностни.“
Други автори определят общуването като „многопланов процес на развитие на контактите между хората, породен от потребностите от съвместна дейност“.
Общуването е от три взаимно свързани страни – комуникативна, интерактивна и перцептивна.
Сподели с приятели: |
