Магистърска теза на Борислав Виларов


Светлосините попадат в тежко положение



страница8/15
Дата20.02.2017
Размер3.13 Mb.
#15373
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15

Светлосините попадат в тежко положение. Сериозен шанс те изпускат след оттегляне на предложението на д-р П. Дертлиев за провеждане на референдум “монархия или република” между второто и третото четене на проекта за конституция. Референдумът неминуемо щеше да завърши с победа на републиканските сили, да отложи изборите във времето и да даде възможност на “люспите” да засилят влиянието си. Провеждането на такъв референдум поставя сериозна дилема и пред СДС, който в този момент се люшка между републиката и монархията. Евентуалният опит за бойкот на референдума или участие в него щяха да имат пагубни последици за съюза. Групата на “39-те” и НКС на СДС се обявяват против провеждането на референдум в този момент. Против референдума се обявява и президентът на Републиката д-р Ж. Желев. Под натиска на общественото мнение и преди всичко на д-р Ж. Желев, д-р П. Дертлиев оттегля предложението за провеждане на референдума.

Така светлосините “люспи” попадат между воденичните камъни на двата колоса БСП и СДС - движение и губят политическите си позиции. Те не успяват да се преборят за символичните букви “СДС” и наследството на съюза. Нежеланието и неумението им да намерят общ език помежду си, както и предателството спрямо тях на президента д-р Ж. Желев и на сините министри - Д. Луджев, Ив. Пушкаров и Ив. Костов - спомага за тяхната изолация в обществото. До последния момент президентът и сините министри отстояват тезата за приемане на конституцията и важни за реформата икономически закони, и чак след това да проведат парламентарни избори. Под влияние на общественото мнение те отстъпват от позициите си и се дистанцират от светлосините, които в този момент са в губеща позиция.

Липсата на политическа далновидност и лидерски амбиции довеждат “люспите” от СДС до крах в парламентарните избори през м. октомври 1991 г. и началото на постепенен процес на маргинализацията им.
2.2.3. СДС на власт и отново в опозиция

СДС успява да спечели парламентарните избори с 1% разлика пред основния си опонент БСП /СДС - 34,36%, БСП - 33, 14%/. СДС печели изборите, но не може да състави самостоятелно правителство. В резултат на неконструктивната политика единствен партньор на съюза е ДПС. СДС успява да изгради правителствена коалиция с ДПС и да състави правителство начело с лидера на опозицията Ф. Димитров. Така съюзът и първото демократично правителство се превръщат в заложник на една партия, изградена на етническа и верска основа. Особено сериозни са разминаванията между интересите на СДС и ДПС в икономическата и социалната област. Различните социално-икономически интереси на двете организации стават основа за бъдещите противоречия между съюзниците.

Водени от жажда за власт, новите лидери на СДС /движение/ успяват да изолират и превърнат в основни врагове естествените си съюзници от СДС -либерали и СДС - център. Неуспехът на БЗНС - е допълнително стеснява възможностите за парламентарни маневри на тъмносините. Със своите действия СДС /движение/ залага бомба със закъснител под своето управление.

През 1991 г. парламентарните избори се провеждат паралелно с общинските. Предизборната кампания минава изцяло под знака на борбата за ново Народно събрание. СДС успява да спечели в повечето градски центрове и да контролира местното самоуправление.

СДС /движение/ идва на власт с лозунга “С малко, но завинаги!”. Правителството на СДС и парламентарната група поемат курс на радикални реформи във всички сфери на политическия и социално-икономическия живот. Основна цел на управлението на демократичните сили е пълна и всеобща декомунизация.

През 1992 г. СДС печели и президентските избори. Като кандидати на СДС д-р Ж. Желев и Бл. Димитрова печелят президентския и вицепрезидентския пост. Така СДС получава контрол върху изпълнителната власт, голяма част от местните органи на властта, президентската институция и законодателната власт, съвместно с ДПС. След промени в съдебното законодателство, във Висшия съдебен съвет, следствието и прокуратурата СДС получава пълен контрол и върху съдебната система.



Агресивната и радикална политика на СДС среща противодействие от всички страни. Още в началото не потръгва диалогът между социалните партньори. През м. януари КНСБ, а през м. февруари 1992 г. и КТ “Подкрепа” атакуват кабинета с различни искания и заплашват с национална стачка. Това е само началото на една необявена война между правителството и профсъюзите.

През м. февруари избухва аферата с “оня списък”, която изостря взаимоотношенията вътре в правителството, в управляващата коалиция, както и между СДС и д-р Ж. Желев. След поредица от скандали през м. май 1992 г. са сменени военният министър Д. Луджев и Ив. Пушкаров - министър на индустрията и търговията.

След връщането си в парламента Д. Луджев и Ив. Пушкаров започват да работят за преструктуриране на парламентарното пространство и за провеждане на една по-балансирана политическа линия. В края на м. август с. г., на пресконференция на “Боянските ливади”, президентът д-р Ж. Желев обвинява кабинета “Димитров” във война с всички и призовава за радикални промени в правителството. През есента /23 ноември 1992 г./ лидерът на ДПС Ахмед Доган снема доверието си от министър-председателя Ф. Димитров, обвинява го в син фашизъм и предизвиква оставката на Председателя на Народното събрание Ст. Савов.

По същото време избухва скандал, свързан със съмни-телни сделки между българ-ското правителство и ембар-гова Македония. Бриго Аспа-рухов - началник на Нацио-налната разузнавателна служба /подчинена на Прези-дента/, обвинява съветника на




Дяволското колело на властта

премиера К. Мишев, че води тайни сделки с Македония в ущърб на националните интереси. На закрито засе-дание Народното събрание обвинява премиера, че застрашава националната сигурност. След поискан вот на доверие на 28 октомври 1992 г. пада правителството на СДС.

Цялото управление на първото демократично прави-

телство на характеризира като управление на една предизвестена смърт. СДС успява да елиминира конкурентите си и да монополизира дясното пространство. Това дава възможност да се спечелят парламентарните СДС може да се и местните избори през


1991 г. и президентските през 1992 г. Същевременно това стеснява социалната опора на съюза и го лишава от съюзници. Така ръководството на СДС се превръща в заложник на собствената си политическа линия, която не отговаря на реалната ситуация в страната. Опитът за провеждане на радикални икономически реформи засяга прекалено много интереси. Ф. Димитров се опитва да води тотална война с комунистите, предателите на “синята идея”, профсъюзите, медиите и голяма част от частния бизнес. Логично този опит завършва с неуспех и създаване на сериозни противоречия между отделните центрове на властта в СДС.

Опитът на СДС да проведе социално-икономически реформи завършва с пълен крах. Едно от малките успешни действия на управляващата коалиция е проведената реституция, макар и частично. Проблемите на промишлеността се увеличават. Извършва се частична демонополизация на големите предприятия, но СДС не намира сили да стартира процес на фалити на губещи предприятия. Продължава комунистическата практика държавата да дотира губещи предприятия чрез бюджета. Увеличават се дълговете на предприятията, рисково нараства вътрешният дълг, безработицата достига критична маса, без реално да е извършено трансформиране и преструктуриране на промишлеността. Лошите кредити застрашават стабилността на финансовата система. В ход е скрита приватизация. Правителството на СДС се проваля с приватизацията. Вместо да използува всички възможни техники, СДС по идеологически причини се спира основно на реституцията и касовата приватизация. Чрез реституцията стартира малката приватизация, но голямата приватизация претърпява провал. Създадената приватизационна Агенция успява да осъществи единични и случайни сделки. Министерствата и общините масово саботират приватизационния процес, който е от тяхната компетентност. Слабостта и съмнителният произход на родния частен капитал предопределят слабия му интерес към процеса на открита приватизация. Липсата на политическа стабилност в страната, неразвитата финансова и телекомуникационна инфраструктура, както и неуспехът в преговорите по външния дълг на страната силно ограничават навлизането на чужди инвестиции.

Най-голям неуспех правителството на Ф. Димитров постига в аграрната политика. Агресивният опит за разбиването на съществуващите производствени структури, противопоставянето на създаване на традиционни за България кооперации и опитът за налагане на чужд опит довеждат до пълно фиаско. Ликвидационните съвети, създадени да ликвидират текезесетата, по същество ликвидират и малкото, което е останало от българското село след четиридесет и пет годишно управление на комунистите.

Неуспех претърпява и политиката на правителството на СДС в опита да реформира силовите ведомства. Радикалните реформи в МО и МВР довеждат до снижаване на националната сигурност на страната и остри противоречия в отделните структури. Опитът на СДС да проведе радикални реформи довежда до война на всички фронтове. Крахът на тази “политика” е логичен и въпрос на време. Въпреки добрите намерения, след управлението на демократичната коалиция остава само хаос и разруха във всички стопански и обществени сфери. Старите структури са разградени, а нови не се изграждат. Създават се благоприятни условия за формиране и разрастване на организирана престъпност и корупция.

Опитът на правителството на Ф. Димитров да провежда радикални реформи претърпява пълно фиаско. Това се дължи на неопитността на управленския екип на СДС, нежеланието на кабинета да се съобразява с реалните условия в страната и погрешно формулираната стратегия за “незабавна смяна на системата”. С такава стратегия могат да се спечелят избори, но не и да се управлява. Вместо плавно взимане на завоите, СДС внезапно дръпна спирачката и ... катастрофира.

След падането на правителството Политическо съвещание на СДС номинира отново Ф. Димитров за премиерски мандат и потвърждава решението за евентуални предсрочни парламентарни избори. Това решение е взето с ясното съзнание, че “мравките” в парламентарната група на СДС, ДПС, президентът Ж. Желев и профсъюзите са склонни да подкрепят ново правителство на СДС, но не и с министър-председател Ф. Димитров.

Въпреки сериозните проблеми в СДС, “кинжалите” около Ф. Димитров се обявяват за предсрочни парламентарни избори с ясното съзнание, че те ще бъдат загубени. Тяхното желание се мотивира от стремежа да принудят БСП да поеме отговорност за управлението при една патова ситуация и да изчакат удобен момент, когато да свалят социалистите от власт. По този начин те ще елиминират от политическата сцена и новите “люспи” около Д. Луджев, Ив. Пушкаров и Хр. Иванов.

След поредното разцепление и изгонването на “сините мравки”, политиката на ръководството на СДС още повече се втвърдява и се превръща в заложник на собствената си политическа линия. То губи реална представа за променящата се политическа и социално-икономическа ситуация и не успява да изработи адекватна стратегия. Самоцелното преследване на предсрочни избори и праволинейната политика довеждат до сериозно поражение на парламентарните избори през м. декември 1994 г. и поставянето на въпроса за бъдещото съществуване на съюза.

Свалянето на Ст. Савов от председателския пост на Народното събрание и падането на кабинета “Димитров” довеждат до сериозни противоречия между НКС на СДС и Парламентарната група. Част от депутатите подкрепят правителството на проф. Л. Беров, поради което са изгонени от СДС. Чрез този ход “сините мравки” се надяват да отложат предсрочните парламентарни избори, за да могат да се организират и влязат в следващия парламент.



Противоречия настъпват и в твърдото ядро на СДС. Зреещата близо година криза довежда до противоречия между Ф. Димитров и Ст. Савов. В началото на 1994 г. Демократическата партия и част от РДП и ОХДЦ се обявяват за създаване на ново правителство на опозицията и изчакване на по-добри условия за парламентарни избори. Групата около Ст. Савов ясно съзнава, че провеждането на предсрочни парламентарни избори ще доведе до пагубни последици за СДС. Различните тактически виждания довеждат през лятото на 1994 г. до поредно разцепление в лагера на опозицията. По това време се разцепва и БЗНС - “Н. Петков” в СДС. НКС на СДС подкрепя бунта на сините земеделци срещу лидера им Г. Петров, който води политика на сближаване с БЗНС. Това второ разцепление на синия земеделски съюз води до постепенното му обезличаване и лишаване на СДС от подкрепа в селата.

Така за кратък период след създаването си в края на 1989 г. СДС се разцепва на три пъти - в средата на 1991 г., в края на 1992 г. и през лятото на 1994 г. Ясно личи една цикличност на кризите, която е плод на липсата на политически опит и култура сред сините лидери, както и на по-цялостно стратегическо виждане за бъдещето на демократичната коалиция.


2.2.4. Реформиране на СДС

На парламентарните избори през м. декември 1994 г. СДС претърпява сериозно поражение. БСП и коалиция получават абсолютно мнозинство и право за сформиране на самостоятелно правителство. Проваля се и опитът на групата на Ф. Димитров да наложи двуполюсна политическа система и СДС, воден от него, да се превърне в монополист на дясното пространство и в символ на демокрацията.

Освен БСП, СДС и ДПС в Народното събрание влизат и Народен съюз - БЗНС, ДП, и БББ. След напускането на СДС Демократическата партия на Ст. Савов сключва коалиционно споразумение с БЗНС, към което се присъединява РДП извън СДС и част от ОХДЦ начело с В. Димитров. Сформираната коалиция Народен съюз-БЗНС, ДП успява да получи право на представителство в XXXVII Народно събрание. След парламентарното изборно поражение в СДС настъпват сериозни

кадрови и структурни реформи. “Кинжалите” около Ф. Димитров се оттеглят елегантно и властта се поема от технократите начело с Ив. Костов, П. Стоянов, Ал. Божков, Ст. Софиянски и Н. Михайлова. Новото ръководство провежда структурни рефор ми, които подобряват организационното състояние. Промените и балансираната политика довеждат до частичен успех на местните избори в края на 1995 г.
2.2.5. СДС в настъпление

След стабилизирането на съюза, опозицията се подготвя за настъпление. В процеса на провеждане на местните избори се правят първи успешни крачки за единодействие на опозиционните центрове. На отделни места още преди първия тур на местните избори се постига обединение и на изборите се явява Обединена демократична опозиция. На други места разногласията се преодоляват след първия тур и опозицията печели в София, Габрово и др. градове.



Успех постигат и пропагандни акции на СДС, свързани със зърнената криза, “Орионгейт” и др.

Новата политическа линия на СДС се базира върху позициите на “силов диалог” с другите опозиционни центрове и елиминирането по безболезнен път на крилото на Ф. Димитров. Доколко тази стратегия ще се окаже успешна, зависи от това, дали опозицията ще успее да издигне единна кандидатура за президентските избори. Опитът за провеждане на предварителни избори за номиниране на опозиционни кандидати за президент и вицепрезидент засега изглежда оптимистичен вариант за това. Ако опозицията излъчи един кандидат и спечели президентските избори, от това печели опозицията като цяло, новото ръководство и лично Ив. Костов. Ако

единната кандидатура загуби, ръководството на СДС няма да загуби, защото е направило всичко възможно за консоли-диране на опозицията. Ако не се стигне до единна кандида-тура за президентските избори, СДС също не губи, защото за това ще са виновни амбициите на Ж. Желев и Народният съюз. Лансираният курс за предиз-викване на предсрочни парламентарни избори ще


Политически преговори

има ефект, ако опозицията успее да предизвика парламентарна криза и спечели изборите. За целта са необходими опорни точки, откъдето да тръгне настъплението срещу БСП и да се създаде благоприятно обществено мнение. Такива опорни точки могат да бъдат големите градски центрове, контролирани от СДС, президентската институция, Конституционният съд и високата степен на единодействие на опозицията. Курсът за предсрочни парламентарни избори, успешните пропагандни акции, проблемите на управляващата коалиция и задълбочаващата се социално-икономическа криза играят важна роля за промени в общественото мнение и загуба на влиянието на БСП. Евентуалното спечелване на президентските избори ще разкрие добри възможности пред единната опозиция да атакува законодателната и изпълнителната власт.

2. 3. Движение за права и свободи
Значително място в съвременния политически живот на страната заема ДПС. Движението се създава в началото на 1990 г. Неговите корени трябва да търсим в съпротивителната борба на турския етнос в България по време на Възродителния процес. То е наследник на нелегалната организация Народно освободително движение на турците в България, създадено в средата на 1985 г. В началото на 1989 г. нелегалната организация се преименува в Демократична лига за правата на човека. По същество ДПС е формирование на етническа и верска основа - непознато явление в българската история. За пръв път в България се създава етническа партия с претенции да защитава политическите, гражданските, културните и социално-икономическите интереси на турския етнос, българите мюсюлмани и част от циганските общности. Според Новата конституция “... Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа ...” /чл. 11, ал. 4/.

Досега нееднократно е поставян въпросът за същността на ДПС и дали неговото съществуване не противоречи на Конституцията на Република България. Политиката, която води движението,по недвусмислен начин доказва, че то е политическа организация на етническа и верска основа. Борбата за защита на турските малцинствени права, за изучаване на турски език в училищата, за

признаването му в армията и в административната дейност в общините е доказателство за това. Многобройни са случаите, когато на митинги и срещи с избирателите лидерите на ДПС говорят на турски език. Борбата за контрол върху Главното мюфтийство също доказва интересите на организацията. Ръководството почти без изключение е съставено от български турци. С редки изключения структурите на ДПС са съсредоточени в райони с турско или смесено население. Още по-красноречиво доказателство за етническия характер на ДПС е мнението на Ах. Доган “ ... След самото учредяване на Движението в самото начало на 90-та година, естествено е, че

движението представляваше организация на турците в България, изобщо на мюсюлманите в България ...”. /27/

Въпреки отсъствието на турски етнически или религиозни политически организации у нас, турското малцинство е имало представители в Народното събрание. Преди 9 септември 1944 г. кандидати на българските турци са били издигани предимно от БЗНС. След това от Отечествения фронт.

Със своята поява ДПС се изявява като антикомунистическа сила. През пролетта на 1990 г. движението кандидатствува за пълноправен член на СДС, но е отхвърлено поради етническия и религиозния му характер. Въпреки това то поддържа тесни контакти и съгласува политическите си ходове с ръководството на СДС.

През пролетта на 1990 г. ДПС е регистрирано за участие в изборите, а по-късно и за политическа партия. Въпреки блокиращите квоти на БСП и СДС в ЦИК, движението е регистрирано. Това става главно след външнополитически натиск /предимно от САЩ/. В медиите се води сериозен обществен дебат за същността на движението и дали трябва да се допусне за участие в изборите. БСП се обявява против участието на движението в изборите, но допуска да бъде регистрирано в ЦИК, а по-късно признато и за партия.

На изборите през м. юни 1990 г. ДПС получава 6% и правото на представителство в Народното събрание. Електоралният корпус значително се различава от този на другите основни политически сили. Той е етнически и верски обусловен и концентриран в големи общности в Североизточна, Югоизточна и отчасти Западна и Югозападна България. Характерно за симпатизантите на ДПС е, че те са със значително по-ниско образование и култура, живеят в гъсто заселени малки селища и трудно се препитават. Ниското образование и религиозността на това население е удобна почва за манипулиране от страна на турската интелигенция. Голяма част от турската интелигенция е свързана с бившия режим и ДС. Освен върху етническите турци, силно влияние ДПС оказва и върху българите мюсюлмани и част от циганите.

След влизането във ВНС движението работи в тясно сътрудничество със СДС и води борба за утвърждаване на политическата сцена. То отказва да подпише Новата конституция и напуска Народното събрание заради текста на чл. 11, ал.4, който забранява съществуването на партии на етническа, расова или верска основа. В този период в движението възникват противоречия. Оформя се група от турски националисти, но те са изключени от движението.

ДПС постига своя звезден миг в парламентарните избори през 1991 г. Със своите 7, 55% движението се превръща в трета политическа сила и балансьор в парламента. ДПС и Ах. Доган получават ключово мнозинство от депутати, без които нито СДС, нито БСП може да управлява.

С подкрепата на ДПС, в края на 1991 г. е създадено правителство на СДС, без в него да влизат представители на движението. По своята формула ДПС се появява на политическата сцена като антикомунистическа организация и твърд съюзник на СДС. В продължение на близо година кабинетът “Димитров” управлява с подкрепата на Ах. Доган. Опитът за провеждане на радикална социално-икономическа реформа се отразява твърде болезнено на електората на ДПС. Рестрикцията и сериозните проблеми в отрасли, в които от край време работят предимно етнически турци /напр. тютюнопроизводство/, допълнително утежняват положението на електората на ДПС.

На 24 юли 1992 г.,при вот на недоверие към правителството, лидерът на ДПС гласува против кабинета, като с това дава ясно да се разбере, че СДС трябва да промени политиката си. Нежеланието на СДС да се съобрази със своя партньор довежда до падането на Ст. Савов от председателския пост на Народното събрание и на правителството на СДС. Това довежда до раздаване на “депесарски шутове” и ляв завой в политиката на движението.

С цел защита на социалните интереси на своя електорат и изчакване на по-удобен момент за провеждане на парламентарни избори, ДПС се нагърбва да състави правителство, подкрепяно от парламентарната група на БСП и “сините мравки”. Лидерите на движението съзнават, че ще изпуснат възможността да бъдат балансьор в Народното събрание и да определят съдбините на страната.

В края на 1992 г. с мандата на ДПС се съставя правителството на проф. Л. Беров, икономически съветник на президента. Като вицепремиер и социален министър в кабинета влиза Ев. Матинчев, който е депутат от ДПС и приближен на Ах. Доган. Премиерът обявява за свой главен приоритет приватизацията и че ще следва икономическата политика на СДС. Кабинетът “Беров” успява да даде известен тласък на приватизацията и да сключи международно споразумение по външния дълг на България. Въпреки добрите намерения кабинетът на проф. Л. Беров се превръща в заложник на интересите на БСП и не успява да прокара в Народното събрание своето разбиране за реформи. Безвремието при управлението на кабинета на ДПС е благодатна почва за развитие на организираната престъпност, корупцията и скритата приватизация.

След левия завой на ДПС, Ах. Доган и неговите сподвижници виждат колко уязвимо е движението и поемат курс на промени. Ах. Доган се опитва да превърне ДПС в универсална политическа организация на всички българи и да защити правата и свободите на всички, които се нуждаят от това. Докато съществува правителството с мандата на движението, ДПС успява да създаде някои организации от българи /София, Видин и др./. Резултатът обаче е твърде ограничен и опитът се проваля. Плод на тази политическа линия е сближаването на ДПС с АСП и коалирането с извънпарламентарните партии от Българския демократичен център /БДЦ/.

Замисълът за превръщане на ДПС в универсална национална политическа сила е обречен. По своята форма ДПС се създава на етническа и верска основа и защитава интересите на своя електорат, който коренно се различава от този на другите политически сили. Политическата конфронтация и етническото напрежение създават неприязнено отношение към политическата сила ДПС. Лидерът Ахмед Доган също не се ползува с обществено доверие. Дълбоко вътрешно и противоречащо на новия курс на ДПС е защитата на правата и свободите на турския етнос. Тази политика води до осъзнаване на различията между етносите, на обособяване и изолиране на турския етнос. Затова опитът за превръщане на ДПС в универсална партия е обречен на неуспех.


Правителство в оставка

Парламентарната криза през 1994 г. е неизгодна за ДПС. Движението не желае да изгуби изгодните си позиции в управлението на страната. Затова ДПС прави всичко възможно да се излъчи ново правителство на опозицията, след като проф. Л. Беров подава оставката на кабинета си. Нежеланието на БСП и СДС да се състави нов кабинет довежда до предсрочни избори.

На проведените парламентарни избори през м. декември 1994 г. за ДПС гласуват 137 074 души по-малко, отколкото на изборите през 1991 г. и движението получава само 15 мандата.



След тези избори ДПС губи позициите си на балансьор и се ориентира към подкрепа на опозицията.

Различни са причините за слабото представяне на ДПС на парламентарните избори през 1994 г. От една страна, твърдият електорат на движението е разочарован от левия завой на своите лидери, от друга - от тежкото социално-икономическо положение в страната и по-специално на смесените райони. Правителството на проф. Л. Беров, излъчено от ДПС, не само не успява да подобри положението на турския етнос, но дори и го влошава. Опитът на М. Ходжа да разцепи движението също влияе неблагоприятно върху твърдия електорат. В резултат на личните си амбиции и противоречията с Ах. Доган, той се опитва да смени ръководството на движението като излиза с тезата, че е привърженик на друга политическа линия, а именно за сътрудничество със СДС. Опитът му не успява, но няма съмнение, че и той е допринесъл за разочарованието на твърдия електорат на движението.

След парламентарните избори в края на 1994 г. ДПС започва да провежда политика на сближаване с опозицията /СДС и Народен съюз/. Движението предприема сериозни мерки за стабилизиране на регионалните структури и постига частични успехи в местните избори през 1995 г.

Променената политическа ситуация и крахът на двуполюсната система принуждава ръководството на движението да промени стратегическата си линия на поведение. Новата политическа концепция на Ах. Доган се характеризира с опита му да трансформира залязващото политическо влияние в икономическо. Чрез икономически лостове ДПС би могло да помогне за решаването на социалните проблеми на своя електорат.

Икономическата преориентация на политическата линия на Ах. Доган се съпътствува от разиграването на етническия коз при необходимост и единодействие с опозицията. Стратегическият ход на лидера на ДПС е твърде рискован. Неуспехът в опита за завоюване на икономически позиции в районите, където е концентриран електоратът на ДПС, и психологическото обезличаване могат да доведат до непредвидими последици. Честото използуване на етническата карта постоянно намалява силата на въздействието й. При по умели действия на БСП или СДС и решаване на някои от най-наболелите социални проблеми на българските турци, ДПС може да изгуби своето влияние и парламентарното си представителство.

2.4. Български народен съюз
Вътрешнопартийният преврат в БКП на 10 ноември 1989 г. заварва БЗНС неподготвен. В съюза започва остра дискусия за миналото и бъдещето на организираните земеделци. Възстановеният БЗНС - “Н. Петков” започва яростно да атакува казионните земеделци като сателит на комунистите и да ерозира земеделските дружби. БЗНС избира ново ръководство, начело с В. Вълков, което поема курс на самостоятелно развитие. В изборите за ВНС през 1990 г. БЗНС се опитва да заеме позиция в политическия център, но не успява да се представи убедително.

Според предварителните прогнози през 1990 г. електоратът на БЗНС варира между 16% и 25%. Тук са и най-сериозните разминавания. На изборите гласуват само 8% /по пропорционалната система/.

В едномандатните райони представителите на БЗНС повсеместно претърпяват поражение. Освен липсата на опит при провеждане на предизборни социологически изследвания страхът и нежеланието на анкетираните да декларират истинските си позиции са причина за разминаването при прогнозните и реалните резултати. Има и други сериозни причини. Традиционната раздробеност на земеделските съюзи, силният БЗНС - “Н. Петков” и острата двуполюсна поляризация в предизборния период психологически въздействува върху потенциалния електорат на БЗНС. При тази ситуация е трудно успешно да се защити опитът за независима, центристка политика, провеждана от новото ръководство. Освен това предизборната кампания на съюза е много вяла и непрофесионална, за да могат да се очакват сериозни резултати.

Голямо влияние БЗНС има сред електората с основно образование - 13% /повече от половината симпатизанти/, със средно образование - 6% иинтелигенция - 5%. Естествена социална база на земеделците са селскостопанските работници - 17%. Влияние имат и сред домакините и пенсионерите - 16%. Възрастовата структура на електората на БЗНС е аналогична на тази на БСП, като още по-ясно е изявена тенденцията на застаряване /до 30 години - 17%, до 40 години - 15%, над 60 години - 31%/. Електоратът на земеделския съюз е почти равномерно представен в различните типове селища /бивши окръжни градове - 20%, др. градове - 18%, села - 23%/. Изключение прави столицата /13%/.

Във ВНС БЗНС се опитва да следва избраната независима и центристка политика. Депутатите от съюза активно участвуват в приемането на Конституцията и икономическите закони. Активна роля играят представителите на БЗНС във временните изпълнителни комитети на общините и в правителството. Въпреки желанието за активно присъствие в политическия живот, новото ръководство е твърде безлично и беззъбо и не може правилно да се ориентира в двуполюсната ситуация.

Един от основните проблеми, който интересува земеделците в страната, е обединяването на БЗНС. Частично обединение успява да постигне завърналият се от емиграция земеделски лидер Ц. Барев. Преди парламентарните избори през 1991 г. той успява да създаде БЗНС - единен, като обединява БЗНС с малка част от опозиционния БЗНС - “Н. Петков”.

На парламентарните избори през м. октомври 1991 г. БЗНС -е претърпява поражение и не успява да получи право на парламентарно представителство. БЗНС -е не успява да постигне споразумение с лидера на БЗНС - “Н. Петков” Милан Дренчев и се явява на изборите в коалиция с Конституционен форум. Поредицата от грешки, допуснати преди и по време на предизборната кампания, предопределят слабото представяне след изборите.

След изборния неуспех групата около Ц. Барев е изолирана и е избрано ново ръководство начело с Ан. Мозер /дъщеря на емигриралия земеделски лидер д-р Г. М. Димитров/. Новото ръководство поема линия за стабилизиране на съюза и изграждане на нов корпоративен имидж, отговарящ на условията в България в края на XX в. Новият образ на БЗНС се изгражда въз основа на земеделските традиции и модерните идеи на християндемокрацията.

В остра и оспорвана борба Ан. Мозер успява да се наложи като лидер в БЗНС. След като си осигурява стабилен гръб, тя започва преговори за съвместни действия със СДС и борба за влияние с БЗНС - “Н. Петков” в СДС. Конкурентната борба завършва с победа на Ан. Мозер, която помага за изолирането на лидера на сините земеделци - Г. Петров и за обезличаването на земеделския съюз в СДС.

Със своята умерена, антикомунистическа и прагматична политика новото ръководство на БЗНС начело с Ан. Мозер успява да превърне съюза в най-голямата и влиятелна земеделска организация и реален защитник на социалните интереси на земеделците в България.

След поредния разрив и излизането на Демократическата партия от СДС, БЗНС създава коалиция с ДП на Ст. Савов. На парламентарните избори през м. декември 1994 г. новосъздадената коалиция Народен съюз- БЗНС, ДП се представя успешно и получава право на представителство в Народното събрание. Към коалицията в навечерието на изборите се присъединяват група радикалдемократи около Ас. Панов, М. Неделчев и Ал. Джеров и част от ОХДЦ около В. Димитров.

Влиянието на БЗНС в по-малките населени места и на ДП в градските центрове, както и разумната и балансирана политика са основа за постигнатия успех. Със спечелените 6, 51% и 18 мандата коалицията Народен съюз прави сериозна заявка за създаване на втори опозиционен център.

След парламентарните избори през 1994 г. Народният съюз провежда целенасочена политика за превръщане в самостоятелен политически субект и за общи действия с парламентарната опозиция. За по-малко от година коалицията успява да изгради собствена физиономия, която ясно се различава от конкуриращите я политически сили. БЗНС и ДП успяват да изградят собствена марка, отличаваща се с колорит и самобитност. Опитите за всяване на раздори сред коалиционните партньори засега се неутрализират от опитните политици Ан. Мозер и Ст. Савов.

До голяма степен успехите на Народния съюз се дължат на умението максимално да се използуват собствените ресурси, а когато е необходимо да се експлоатира и имиджът на други известни личности.

Народният съюз е единствената политическа сила, която на местните избори през 1995 г. не само не губи, но и печели нов електорат в абсолютни стойности. Това до голяма степен се дължи на налагането на корпоративния образ на коалицията и експлоатирането на имиджа на българската “желязна лейди” Р. Инджова и прехвърлянето му върху политическата сила, която застава зад нея.

По сходен начин коалицията се опитва да извлече дивиденти от президентските избори. Независимо от успеха на д-р Ж. Желев Народният съюз ще спечели от обвързването си с него и безспорния му авторитет. Защитавайки кандидатурата на д-р Ж. Желев за президент, Народният съюз успява да запази ясната си физиономия и да извоюва позициите си на втори опозиционен център.



2.5. Български бизнес блок
По инициатива на ССИГ в края на 1990 г. се създава БББ /10 декември/. За председател е избран Жорж Ганчев. Избирането му внася разкол сред инициаторите и В. Моллов и П. Блъсков се оттеглят. По-късно по тяхна инициатива се създава Българска бизнес партия /сега “Нова България”/ с лидер Ал. Черпоков, адвокат на ССИГ. На парламентарните избори през 1991 г. партията участвува като регистрира листи в осем избирателни района.

Сериозен успех постига БББ и неговият лидер в президентските избори в началото на 1992 г. Без сериозна финансова и организационна подкрепа, тандемът Петрушев /Ж. Ганчев/ - Берон се класира трети след първия тур, печелейки 16, 78% от гласувалите. Този висок резултат загатва големите възможности на бизнесблока и на Ж. Ганчев.



Неочаквано, но напълно заслужено, на парламентарните избори през 1994 г. БББ на Ж. Ганчев прескача четирипроцен-товата бариера и спечелва 13 мандата. Още от своето създаване БББ и преди всичко неговият лидер са едно явление в българския политически живот. След успеха на президентските избори БББ печели и в парламентарните избори през 1994 г.


Жорж тук, Жорж там

Успехът на бизнесблока се дължи преди всичко на харизмата на Ж. Ганчев и умението му да присъствува в медиите и преди всичко телевизията. Със своя емоционален, експресивен и жив стил, с умението да усети най-сериозните проблеми и просто и достъпно да ги изложи Ж. Ганчев изгражда ясен и незабравим образ, марка, която оставя трайни дири.

В по-малка степен, но не без значение са и структурите, които Ж. Ганчев успя да създаде и да привлече в тях хора от бизнессредите. От стратегическа гледна точка не може да се каже, че БББ следва ясна концепция. Бизнесблокът няма ясна идеологическа позиция. По-скоро БББ и Ж. Ганчев слаломират в пространството в зависимост от социално-икономическата и политическата конюнктура.

Сериозно изпитание за БББ са местните избори през 1995 г. Въпреки касирането на депутатския мандат на Ж. Ганчев и разцеплението на организацията, бизнесблокът успява да се задържи на самия край на острието на бръснача.

Бъдещето на БББ и Ж. Ганчев зависи от това, доколко вярно ще успеят да преценят досегашното си поведение и евентуалните корекции в него. Стратегията, превръщаща БББ в сателит на БСП и коалиция, при това без да получи сериозни дивиденти в замяна, неминуемо ще доведе до политически крах.



2.6. Политически център
Има различни схващания за политическия центризъм. Политическата история обособява четири виждания: столицата като политически център, който се противопоставя на провинцията, на периферията; държавен глава - монарх, обединил в себе си законодателство, изпълнителна власт и съдебна дейност, президент с големи правомощия в изпълнителната власт /САЩ, Франция/, или балансьор и арбитър в политическия живот; малка държава, чийто политически център е извън местните предели; партия, политически балансьор между две по-големи и противоречащи си организации.

В новата българска история практически се реализират и четирите схващания за политическия център. От типа проектиран и реализиран политически център в България зависи общата характеристика на нейното политическо и идеологическо пространство, дали то ще бъде остро конфликтно или консенсусно.

Когато в настоящата магистърска теза се говори за политически център и центризъм, се разбира желанието на партии и държавни институции да балансират и търсят консенсус между силно конфронтиращите се БСП и СДС.

В исторически план като центристки бихме могли да посочим Демократическата и Радикалдемократическата партия и личности като Ал. Маринов, Ст. Мушанов и В. Ганев. Българските монарси /държавни глави/ след Освобождението също са се опитвали да играят ролята на политически център. Княз Ал. Батенберг и Цар Фердинанд имат известни успехи в това отношение. Най-добре с тази роля се справя Цар Борис III след средата на 30-те години на XX век.

В днешно време различни партии и коалиции се опитват да побият колче в политическия център /БЗНС, БЗНС - “Н. Петков”, СДС - ц, СДС - л, ДАР и др./. Сериозни заявки за тази роля има и държавният глава д-р Ж. Желев.

След разцеплението в СДС през лятото на 1991 г. напусналите и изгонените от синята коалиция се явяват самостоятелно на парламентарните и местните избори в края на с.г. и претърпяват поражение /СДС -ц, СДС -л и БЗНС - “Н. Петков”/. Претърпели неуспех, по-късно тези организации успяват частично да загърбят разногласията си и да създадат БДЦ /без БЗНС - “Н. Петков”/. Въпреки добрите намерения за създаване на силна центристка коалиция, страхът БДЦ да не се превърне в ново СДС надделява и постепенно изпразва обединението от съдържание. Опитът за коалиране и привличане в БДЦ на парламентарни политически сили - ДПС и АСП, също спомага за размиване на центристкото обединение. Различните интереси на парламентарните и извънпарламентарните сили неминуемо водят до различни стратегии и тактически ходове. Така постепенно партиите от БДЦ /Зелена партия, БПЛ , ДП - консервативен сговор, БСДП, ПК “Екогласност” и АСО /н// се маргинализират, престават да играят самостоятелна политическа роля в обществото и се превръщат в сателит на президента д-р Ж. Желев.

Заслуга за превръщането на центристите в генерали без армия има и президентът д-р Ж. Желев. Той изиграва не малка роля при първото разцепление на СДС през лятото на 1991 г. Със своите виждания за необходимостта от приемане на Нова конституция и продължаване на реформите /позиция, защитавана и от министрите от СДС в кабинета “Попов” - Д. Луджев, Ив. Пушкаров и Ив. Костов/, той до последния момент подкрепя оставането на СДС в парламента. Същевременно, след промените в политическата обстановка и радикализирането на общественото мнение, президентът променя политическата си позиция /заедно с министрите от СДС /, предава политическите си съмишленици и приятели и застава зад СДС - движение. След целувките на д-р Ж. Желев с Бл. Димитрова, която проклина депутатите от СДС, подписали конституцията, центристите губят голяма част от силата на своите аргументи и след вътрешни противоречия остават извън парламента.

Въпреки желанието на центристите д-р Ж. Желев да се кандидатира като независим кандидат за президент и да избере за вицепрезидент политик, който не е обвързан с “групата на 39-те” и НКС на СДС, той отново им обръща гръб. Д-р Ж. Желев предпочита да се кандидатира от името на СДС в двойка с Бл. Димитрова.

Действията на президента довеждат до сериозни проблеми сред политическите сили от центъра. Независимо от това, част от тях продължават да го подкрепят.

Президентът д-р Ж. Желев следва ясно определена политическа линия. Той не желае в България да се създаде силна центристка коалиция и прави всичко възможно за това. Тази политика е продиктувана от стремеж, ръководената от него институция да се превърне в политически център, който да балансира политическия център в страната и прокарва личното си влияние. За това той желае България да се превърне в Президентска Република.

Воден от тази амбиция, той спомага за свалянето на кабинета “Димитров” и пречи през лятото на 1993 г. да се организира митинг в негова защита от над 20 парламентарни и извънпарламентарни партии с центристка организация.

След падането на правителството на Ф. Димитров част от депутатите от СДС около Д. Луджев, Ив. Пушкаров, П. Марков и Хр. Иванов подкрепят кабинета “Беров” и създават самостоятелни фракции в парламента. Със своите действия те се опитват да се превърнат в парламентарен политически център. През есента на 1994 г., след оставката на правителството на проф. Л. Беров, Д. Луджев и Ив. Пушкаров се опитват да създадат кабинет на парламентарния център, но не успяват поради отказа на СДС и БСП да ги подкрепят.

На парламентарните избори през с.г. групата около Д. Луджев и Ив. Пушкаров се явява самостоятелно като Нов избор и

претърпява поражение. Отново, както през 1991 г., партиите, гравитиращи към политическия център, не успяват да се коалират. Обединението Патриотичен съюз на БПЛ, “Нова България” и Отечественият съюз също претърпява неуспех.

В парламентарните избори през 1994 г. от центристките формации най-добре се представя коалицията Демократична алтернатива за република /ДАР/. До последния момент социолозите не знаят дали обединението ще прескочи бариерата от 4%. В крайна сметка ДАР получава 3, 79% и

повтаря съдбата на БЗНС -е от 1991 г. Различни са причините за неуспеха на ДАР. От една страна, коалицията се създава твърде късно и представлява конюнктурно лявоцентристко обединение. Различията между отделните партии и преди всичко лидерските амбиции водят до липса на синхрон в действията, мъгляви стратегически виждания и непоследователни тактически стъпки. Като цяло действията на ДАР са неадекватни на реалната ситуация в страната. Коалицията не намира начин да стигне до потенциалната си аудитория и електоратът остава безучастен или не успява да я припознае.

Липсата на далновидност и стратегически поглед на центристките партии и организации ги лишават от възможности за самостоятелна политическа роля. Постепенно те се превръщат във фантоми, които обслужват отделните реални политически субекти. Представянето на центристките формации на местните избори през 1995 г. красноречиво доказва тази теза.

В същото време изборите от 1994 г. и 1995 г. извеждат на преден план коалицията Народен съюз - БЗНС, ДП, която прави сериозна заявка за заемане на политическия център.


*

* *
От направения анализ могат да се направят следните изводи:


1. БКП/БСП е единствената политическа сила, която разполага със стратегическа концепция за развитието си след 1990 г. Явно големият опит и кадрови потенциал на стогодишната партия изиграват основна роля за това. В същото време тази стратегическа концепция не е маркетингова, въпреки наличието на някои отделни елементи. Доказателства за това можем да намерим преди всичко в изборните кампании и разнобоя, който настъпва в редиците на БСП след поемането на властта в края на 1995 г.

Стратегията на БСП не е маркетингова, а пропагандно-информационна. Сериозните разногласия и противоречия в управляващата БСП свидетелствуват за липсата на политическа маркетингова концепция, която да отчита всички отделни елементи в тяхната цялост като един функциониращ организъм. Това е резултат, както на липсата на стратегия на БСП като управляваща сила и разминаването на интересите на отделните групи в партията, така и на кадрите. Опитът на старите кадри бе достатъчен, докато БСП провежда планирано отстъпление и седи в опозиция. При новите условия проличава, че БСП не разполага с необходимия кадрови потенциал, който да може да работи при новите условия.

2. Стихийното създаване на СДС, липсата на десидентски традиции и нетърпимостта между отделните лидери и фракции минират политическото поведение на съюза. Епизодичните опити за формирането и провеждането на ясна политическа стратегия се провалиха преди всичко поради липса на опит и подготвени кадри. Липсата на силен център в коалицията довежда до различни подходи и тактически стъпки, които взаимно се изключваха и довеждат до три последователни разцепления. Тактически правилно замислената и проведена кампания на “групата на 39-те” е самоцелна стъпка в борбата за вътрешна власт, а не част от ясна стратегическа концепция. Опит за въвеждане на елементи от маркетингов тип личат при някои от предизборните кампании. Новото ръководство на СДС прави сериозни опити да изработи маркетингова политическа стратегия. Успешно за около година е изграден, година и половина имиджът на Ст. Софиянски като едно от новите лица на СДС. Силното представяне на СДС и Ст. Софиянски в София на местните избори се дължи преди всичко на добрата подготовка и реализация на предизборната кампания, подчинена на една цялостна стратегическа линия и маркетингов подход. До голяма степен това е заслуга преди всичко на Ст. Софиянски и неговият екип. Бъдещето ще покаже, доколко ръководството на СДС ще успее да изведе поуки от досегашния си горчив опит.

3. Сложната и противоречива съдба на БЗНС е едно от най-ярките доказателства, че липсата на цялостно планирано поведение, съобразено със социалните реалности, води до провал. Ако БЗНС успява да влезе във ВНС благодарение на традициите и консерватизма на българския избирател, то поражението през 1991 г. е напълно закономерно. Безличното присъствие на БЗНС в обществено-политическия живот на страната е резултат преди всичко на липса на точна преценка за променената ситуация и на стратегически поглед. Новото ръководство на БЗНС, начело с Ан. Мозер, прави сериозен опит за изграждане на концепция за поведение на земеделския съюз при новите условия, съобразена с традициите на земеделското движение в България. Изграждането на ясен имидж на БЗНС и неговите лидери довежда до силно въздействие върху общественото мнение. Коалирането с Демократическата партия и създаването на Народния съюз довежда БЗНС до желания успех. Правилният подход на БЗНС и Демократическата партия се потвърждава и на местните избори. Какво ще бъде бъдещето на многообещаващата коалиция Народен съюз ще зависи от това, доколко ще се съобразят с досегашния си опит и продължат да подчиняват действията си на една планирана маркетингова политическа концепция.

4. Досегашното поведение на ДПС показва, че движението няма достатъчно ясно виждане за политическата си роля и бъдеще. Резките обрати и спекулирането с етническия коз водят към обезличаване на движението. Неуспешните опити на движението да се превърне в българска партия и балансьор на политическия живот, както и провалът при защитата на социално-икономическите интереси на специфичния си електорат, силно стеснява възможностите за маневри на Ах. Доган. Пред лидерите на ДПС остава само една възможност - да се присъединят към обединената опозиция и да се опитат да трансформират политическата си власт в икономическа. Желанието за създаване на етнически фондове за участие в масовата приватизация ще доведе до сериозни проблеми и в крайна сметка няма да се постигне целта - ДПС да се превърне в реален гарант на социално-икономическите интереси на турския и мюсюлманския електорат в България. Частичен успех би могъл да се постигне чрез създаване на съвместни приватизационни фондове с някои от силните икономически групировки. По този начин обаче те ще се превърнат в заложник на групови икономически интереси, свързани с различни фракции в БСП. Не е далече моментът, когато присъствието на ДПС в политическия живот на страната ще се изпразни от реално съдържание.

5. Безспорно Ж. Ганчев и неговият БББ е едно явление на политическата сцена у нас. Успехите на бизнесблока се дължат преди всичко на имиджа и умението на Ж. Ганчев да присъства на малкия екран. В същото време се наблюдава сериозно разминаване между “звездата” Ж. Ганчев и корпоративния имидж на БББ. От това, дали ще се преодолее разминаването между изградените представи за човека и лидера Ж. Ганчев и политическата формация БББ, зависи бъдещето им. Сегашното политическо поведение на Ж. Ганчев и БББ води до обезличаването им и превръщането им в сателит на БСП. Участието на Ж. Ганчев в предстоящите президентски избори ще даде отговор за бъдещата му роля в българския политически живот.

6. Липсата на стратегическа линия на поведение и демонстративното нежелание за съобразяване с реалностите и общественото мнение е основната причина за провала на центристките формации. Неумението да планират поведението си и опитът за несъобразяване с общественото мнение довежда до пълното маргинализиране на формациите от политическия център. Сериозен е и въпросът доколко тези формации са били центристки. Вероятно част от тях искрено са се опитвали да играят тази роля, а други просто са си пришивали в отделни моменти етикета “политически център”. В същото време, в резултат на общественото развитие и отчасти на действието на тези организации неуспех претърпява опитът за налагане на двуполюсен политически модел в България и се формира политически център.




Каталог: uploaded files -> files -> articles
uploaded files -> О б я в я в а м к о н к у р с: За длъжността “младши експерт
articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език
articles -> Вопросы социологии
articles -> Справка за оповестяване на счетоводната политика
articles -> Иван пунчев стоката в нейното явление
articles -> Дата на публикуване на началния текст в интернет на български език
articles -> Междублоковите пространства десислава костова
articles -> II. природа на реституционния процес правни и икономически аспекти
articles -> Програма на правителството за стабилно развитие на република българия за периода 2014-2018 г
articles -> 3. Градските реституенти като разслояваща се категория


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница