Чрез своите плакати БСП и СДС внушават определени модели

През 1991 г. телевизионната кампания не е толкова силова, колкото през 1990 г. и по форма и съдържание е по-професионална. Предизборната кампания по телевизията през 1991 г. обхваща периода от 15 септември до 11 октомври и се състои от три пропагандни форми - клипове, дебати и обръщения на парламентарни и извънпарламентарни партии и коалиции. Въпреки че през 1991 г. право на участие в телевизионната кампания имаха повече партии /общо 27/, общото времетраене е по-малко /1990 г. - 1935 минути/.

Клиповете на СДС се изграждат на принципа на хроно - а - логията. Чрез отделни фрагменти времето през 1990 г. се “вгражда” във времето на 1991 г. чрез използуване на символи от пропагандната кампания - лъвчето, метрономът, бягащите деца със знамето, усмихнатото лице на Л. Панделиева, големият митинг на СДС. Чрез старите символи се подчертаваше приемствеността и традициите на опозицията. Използуването на символите от романтичния период на синята коалиция е още едно доказателство за това “кое е истинското СДС”. Изведени са и нови символи: старецът К. Маркс /олицетворява идейното пространство на БСП/; рекламата на “Пепси- Кола” /знак за посоката на промяна/; свалянето на тоталитарни символи /доказателство на ехо-фразата “Комунизмът си отива”/; целувките между Живков и Лилов, Живков и Хонекер /БСП си е БКП/; опашките, ръцете стискащи пари /олицетворение на икономическата криза/; децата /носители на бъдещето/; момичето с червената рокля и петолъчката /знак - образ на отиващата си БКП /БСП/.

Със своите клипове БСП се опитва да хвърли мост към различни социални групи - децата и младежите, зрелите хора и възрастните. Така се търси една по-широка социална база. Опитът чрез отделен клип да се изгради негативния образ на СДС /”Мили хора за затвора”, “Червени боклуци”, “До стената!До стената!” и “синьото насилие”/ по своя психологичен ефект доближава картата с черепите на СДС от 1990 г. Така чрез ограничаването на негативното пространство на “синята идея” се прави опит да се изгради лявото пространство.

Едни от най-професионалните клипове са тези на СДС-л, създадени от екипа на Живка Гичева. Като основен символ са използувани лицата на лидерите - Ал. Каракачанов, С. Паси, Вл. Сотиров, Г. Мишев. Те са представени в различни състояния, чрез които се въвежда една от основните ценности на либерализма - индивидуалността. Чрез лозунгите “Ти имаш право!”, “Дай ни шанс” се въвежда личната инициатива. Особено сполучлива е шапката на клипа с яйцето, което се явява символ на живота и е условие за промяната. По този начин се въвеждат две идентификации - кои са лидерите и кого представлява бялата бюлетина с три жълти линии. Особено внимание се обръща на внушението за слънчевата бюлетина.

По подобен начин в клиповете на СДС - ц се акцентира върху персонификацията на лидерите - П. Дертлиев, П. Слабаков, П. Стайнов. Явно личи опитът за директно залагане на имиджа на отделните политици. Включително и с анонса на Кр. Петков за необходимостта от силен политически център. Сериозен проблем е обаче, доколко тези лидери имат ясно изграден и детерминиран имидж. Личните лозунги на П. Дертлиев - “Никога не се предавам” и на П. Слабаков - “Винаги ще бъда в опозиция”, са само едно доказателство за неразбиране на същността на политическата комуникация. С такъв имидж и лозунги лидерите и формациите им са осъдени да бъдат винаги в опозиция.

Телевизионните клипове на БЗНС-е са насочени към традиционните ценности: привързаността на селянина към земята, живота, хляба и децата и верността му към българските обичаи. Главен символ е мъжът с детето, показан в различни ситуации: на полето; до скулптурата, на детската площадка и др. С песента “ Сей, земеделецо” клиповете ни препращат към изборите’ 90, когато тя беше основен музикален знак. Клиповете са изцяло позитивно изградени и в тях не присъствува образът на основния конкурент БЗНС - НП.

Предизборно почистване

Телевизионната пропаганда на БЗНС - НП е по-агресивна и е по-строена по зако-ните на игровия съдържателен кон-траст: семейство носи куфарче - карта /на България/, но на летището срещу червената бюлетина получават билети само до Пекин и Хавана.

Същия елемент има и бюлетината на БЗНС-е. В клиповете се прави сериозен опит за изграждане на бариерен public relations на идейното пространство на БСП /”целуващите се Живков и Лилов”, възгласът “Гласувайте за Юда, той ще ви предаде!”/. С клиповете БЗНС - НП се опитва да внуши, че е единственият представител на селяните и изразител на техните интереси и въжделения.
Клиповете на ДПС са обърнати към изконното народностно начало и корените на душевността: момичето с коня, обикалящи хребетите, залезът и изгревите, раждането на агънцето, овцете и пашата символизират спокойното ежедневие. Чрез законите на контрапункта се въвеждат възродителният процес, заканите на националистите, изображението на Лилов, паметници на загинали в периода 1984 - 1989 г. и др. С директни внушения се търси път към циганското население и се прави опит да бъде откъснато от БСП /”ДПС - закрилник на циганите”/. БСП е представена като организатор и виновник за възродителния процес, който донесе много мъка и жертви на турското население. Клиповете са директно насочени към турското население и сродните групи - цигани и помаци.

Усилията на парламентарните партии в изграждането на телевизионните клипове и насочен към търсенето на политически афективи. При СДС това е “Последният валс”, а при БСП - “Не потъва “Титаник”. СДС - ц си служи с шлагера “Утре живей - утре бъди - с ново лице, - с нови очи...”.

Най-доброто съчетание на изображение, пропаганден текст и музика личи в клиповете на СДС - л. Неуспехът на коалицията /а и на другите центристки политически сили/ не се дължи на телевизионното представяне, а на отсъствието на психологически нагласи у избирателите, които са по-склонни да изберат познатото и известното пред непознатото и неизвестното. Разликата между центристките формации и основните политически сили е твърде голяма, за да може телевизионната пропаганда да окаже съществено влияние върху крайния резултат. Затова и след Избори’ 91 центристите имаха сходна съдба.

Позициите на парламентарните сили в телевизионните дебати са изградени върху негативен или позитивен принцип. СДС изцяло критикуваше и стоварваше вината за всички проблеми върху БСП. Социалистите си изградат образ на коректни професионалисти, но бягат от някои парливи теми. Представителите на СДС-л и СДС-ц са верни на защитаваните либерални и социалдемократически принципи в предизборните платформи. ДПС също е вярно на политическите си принципи. По - неясни са позициите на земеделските формации. В самия край на предизборната кампания БЗНС-е се преориентираи демонстрира яростен антикомунизъм /изказвания на Б. Спирон във връзка със земеделската реформа/. Подобна позиция заемат и представителите на БЗНС-НП, които вместо да предложат позитивни решения, изброява грешките на комунистите /Н. Николаев и др./. Като цяло дебатите са умерени и няма лични нападки.

Освен регламентираната телевизионна пропаганда, политическите сили търсят възможност за включване в информационните емисии на телевизията и по този начин индиректно да въздействуват на избирателите.

Отделните информационни емисии по различен начин са отразяват предизборните събития. Най-широко са отразени пресконференциите на партиите и коалициите /66%/. “Днес” и “23 часа” отразяват предимно митинги. Около 50% от информационните единици са свързани с повече от един район в България. Около 1% са информациите, отразяващи събитията в малките градове и селата. /11/

Количествените и качествените параметри на предизборната кампания по радиото са регламентирани с решение на ВНС. По радиото са излъчени три типа предавания: предизборни обръщения; клипове и дискусии. Общото време за парламентарните партии е 1336,35 мин., а за извънпарламентарните - 776 мин.^

Дванадесетте проведени дискусии дават възможност да се вникне в идейната ориентация и аргументите на политическите формации. Изцяло толерантен е тонът в 85% от комуникационните единици в дискусионните форми. Редките обвинения са насочени главно към присъствуващите преки опоненти в студиото, а не към отсъствуващи политически лидери.

Предизборната кампания по радиото през 1991 г. е по-цялостно свързана със стратегическите линии на поведение и по-малко пряко се влияеше от социалните събития в сравнение с 1990 г.

От телефонно допитване на НЦИОМ личи, че 61% от анкетираните не са повлияни от предизборната кампания по радиото, 20% са били улеснени, а 9,6% не са следили предизборните блокове. Интересен е извода, че слушателите прояват склонност към дословно приемане на посланията в клиповете и се затрудняват от сложното повествование. Слушателите подчертават склонността си да симпатизират на личности /професионалисти, толерантни/, а не на каузи. Към края на кампанията реакциите на слушателите стават обобщаващи в резултат на сумирането на предизборните предавания, като постепенно емоционалният модел на оценките им се изчиства до двуполюсен - пълно отрицание на кампанията и пълно приемане.

В клиповете си БСП залага на единно звуково решение чрез развитие и обогатяване на посланието. Ярко присъстваше символиката на спортната борба между червения и синия отбор. Без да се дискредитира противника, отношението към СДС е иронично-закачливо. Клиповете завършиха с прогноза за победа на червените, внушена чрез документални записи от митинги. Проучванията показват, че клиповете не се харесват на слушателите и особено на симпатизантите на БСП^. Причините вероятно са две - сложното алегорично повествование и дисхармонията със сериозния тон на обръщенията /Ал. Лилов/.

СДС-л залага на един клип, който многократно се повтаряше и се основаваше предимно на емоционални аргументи. Чрез познатия образ от приказката за неволята и братята, които със задружни усилия се справят с проблема си, се внушава вярата в собствените сили. Чрез ключовите думи “Ти имаш право, ти ще успееш!” и песента “Дай ми шанс” посланието звучи позитивно и самовнушаващо.

Радиоклиповете на СДС - ц излъчват директни послания, в които ключови думи са - стабилност, справедливост, сигурност. По директен начин се декларира рационалност и толерантност, без да се аргументират със слово.

Клиповете на БЗНС носят ведро настроение чрез музикалните решения /”Ода на радостта”/, възклицания от типа - “Здравей земя!”, “Добър ден , свобода!” и камбанен звън. Създава се впечатление за едно желано хипотетично състояние, което може да се достигне чрез избора на четирилистното щастие /детелина - символ на БЗНС-е/. Посланията директно се обръщат към човешки чувства и желания. По подобен изцяло позитивен тон са изградени и радиоклиповете на БЗНС-НП. В тях се акцентира върху политически, икономически и социални цели.