Макрополитики в българското образование можем да дефинираме:
Политика за приоритетно финансиране с публични средства в унисон със световните норми и постижения на образователни системи като Япония, Китай, САЩ и др.;
Политика по привличане и задържане на млади учители в системата;
Дигитализация в системата на средното образование;
Политика за анализ, реформиране и приоритет на професионалното образование – България 21 век.
Политика за подбор и ценз в подбора на директорите на образователни институции.
Политика за привличане и задържане на деца и ученици, останали извън обхвата на образователната система.
Гражданско образование, социализация, възпитание и превенция на агресията между деца и ученици.
Политика за рестартиране и реставриране на учителската професия в контекста на европейската визия за учител.
Политика за баланс на половете в кадровия състав на педагогическите специалисти.
Ориентацията към тези макрополитики на Република България не е случайна. Подборът им е не само дан към общоевропейските тенденции в развитието на образователните системи и/или на общностни регулации на ЕС.
Става дума за реални проблеми на образователната ни система, които, макар и да не са породени само от нейното функциониране, като резултат пораждат негативни явления, които се отразяват тежко не само на нея, но налагат своя отпечатък и върху икономиката и финансите, и върху културата, и върху здравеопазването и демографската картина на България, и върху националната сигурност, и върху намаляването на бедността и риска от социално изключване и т.н и т.н., и в крайна сметка рушат обществото като цяло.
Практически преди да се осъществят тези макрополитики, по всяка от тях вече са извършени сериозни проучвания, разработени са и са широко обсъдени и приети национални стратегии, въз основа на които:
