отсъства. Имаме макрополитика за баланс между половете сред педагогическите специалисти, за задържане на деца, останали извън обхвата на училището, за учене през целия живот и още ред такива...
Но имаме ли яснота къде искаме да отиде училището, как да изглежда, за какво ни е да се учим, имаме ли що годе ясна и що годе дългосрочна стратегия какво образование искаме и защо искаме тъкмо такова?
Налице е разработена и приета национална стратегия за развитие на научните изследвания. Въз основа на нея се заложиха приоритети, прие се съответния закон, начерта се пътна карта /план за действие/, разработиха се конкретни механизми и индикатори и критерии за оценка. През 2016 г. тази стратегия се актуализира и вече се виждат първите плодове от функционирането на национална политика за научните изследвания. Приблизително по този модел се развива системата на висшето образование, на професионалното образование и обучение и т.н.
Само че за предучилищното и училищното образование такава цялостна, балансирана и консенсусна стратегия няма. А както са знаели още древните, ако не знаеш къде искаш да отидеш, накъдето и да тръгнеш, няма да стигнеш.
Вярно е, че има национална програма за развитието на Република България 2020, в която има и подкритерии за образованието. Но за да има адекватни макрополитики по различни по-частни проблеми на образователната система и съответно адекватно законодателство и действия на изпълнителната власт, следва наистина да има добре обмислена стратегия, отчитаща икономическите потребности и финансови ресурси, качествените характеристики на работната сила, етническата и образователната структура на населението, обществените потребности от човешки ресурси с хоризонт поне 10 години напред и много други. Едва когато успеем да формираме цялостна национална образователна политика, ще имаме гаранции, че и другите ни макрополитики са целенасочени, а не работим „на парче”.
Това е естествената логика на нещата и всяко отклонение от нея води до палиативни мерки и до решаване на едни проблеми, които след време като ги преодолеем, спокойно могат да генерират други проблеми. Ето защо е разбираемо, че след като се прие Законът за предучилищното и училищното образование, редица регионални общински структури /напр., Варна Самоков, Троян и др./, разработиха именно Стратегии за развитието на образованието, които сега служат за основа на формирането на регионалните политики и на макрополитиките на множество отделни образователни институции1.
1 Професионалната гимназия по електроника и химични технологии „проф. Асен Златаров” – Плевен прие „Стратегия за развитие на училището 2016-2020 година. Стратегията е обсъдена, подкрепена от община Плевен и има и план за действие и финансиране.
