Управлението на качеството е също нова и важна политика, към която ни насочва новия закон. Един от основните проблеми на системата на нашето средно образование е липсата на инструменти за мерене на качеството и неговото стимулиране. Именно промяната на качеството на образованието е посочена като една от основните цели на новия закон в мотивите за внасянето на закона в НС и в концепцията за неговото разработване. За съжаление съдържанието на тази глава поставя под сериозни съмнения способността на закона да промени нещо съществено в тази област. Като инструменти за управление на качеството в закона се съдържат самооценяването на институциите (чл.271) и външното инспектиране. Въвеждането на външно оценяване е необходима и същевременно много закъсняла мярка за нашата образователна система. При разработването на тази част на закона е използван опитът от английската образователна система, който се приема през последните десетилетия като еталон в оценяването на учителите и училищата. В Англия, с реформата в оценяването от 90-те години на м.в. се прилага също вътрешен одит (самооценяване) на училищата на всеки 4 г. съчетан с външно оценяване отново на 4 г., така, че на всеки две години училищата се самооценяват или оценяват външно. Външното оценяване се извършва от екипи включващи външни и вътрешни лицензирани специалисти.
ЗПУО предвижда (чл.273) инспектиране на училищата на всеки 5 г. от екипи състоящи се от външни и вътрешни инспектори (чл.274). Законът предвижда Националният инспекторат да бъде към Министерския съвет с цел гарантиране на неговата независимост и обективност в оценяването, нещо което не се получи при предшественика му ЦКОКО. Създаването на този инспекторат обаче ще изисква доста време и ресурси и много експерти изразяват съмнение дали той ще може да заработи пълноценно през следващите няколко години.
