Малко теория за панспермията

Малко теория за панспермията

В средата на ХХ век английският учен Френсис Крик заедно с американския изследовател Лесли Оргел публикувал статия със заглавие "Управляемата панспермия". Според авторите, "някаква примитивна форма на живот била съзнателно донесена на Земята от друга цивилизация".

В наше време сър Фред Хойл (1915-2001) беше важен поддръжник на тази хипотеза. Според него облаците от космически прах се състоят предимно от бактерии и спори. Съгласно изчисленията му всяка година в горната атмосфера на Земята постъпват 10¹⁸ космически спори и те са отговорни за взривовете епидемии ,нови заболявания и на генетични новости (патоспермия).

Интересна хитотеза предлага Л. Берг, според която Земята се е образувала чрез акумулация на студен космически прах, по този начин Земята "е могла да получи в наследство зародиши на живот или може би, вече готов комплект първични организми от космическия прах".

През 1968г. в междузвездния прах били открити полициклични ароматни въглеводороди, а по-късно Чандра Викрамасингх установил и съдържанието на сложни органични полимери, близки до целулозата, а също и формалдехид (градивен елемент на захарите, такива като рибозата - един от компонентите на РНК). В някои междузвездни облаци са открити органични молекули, които водят до формирането на по-сложните съединения - аминокиселини, мастни киселини, пурини, пиримидини и други главни съставни елементи на живота.

Метеорити

В края на ХIХ — началото на ХХ век възникнал истински бум около биохимичните изследвания на "небесните камъни". През 60-те години прозвучаха съобщения: в метеоритите са открити следи от микроорганизми, сходни с земните. Тогава те бяха посрещани скептично, но днес с помощта на електронна техника учените успяват да документират това, което до вчера изглеждаше фантастика: вкаменени останки на микроорганизми във въглеродните хондрити -метеорити, наречени така заради присъствието в тях на многочислени хондри - сферични образувания.

През 1962г. в Австралия, северно от Мелбърн, паднал един забележителен метеорит-"Мърчисън", въглероден хондрит. След анализ в него са открили повече от 90 извънземни аминокиселини, а също и мастни киселини. Друг CC-метеорит - " Мюрей" има аналогичен органичен състав: прости въглехидратни и спиртни молекули. И няколко други интересни вещества, около 250 въглеводороди, включително карбоксилни и синилни киселини, ароматни и полярни въглеводороди, фулерени, амини и амиди. Повечето аминокиселини нямат земни аналози, но присъстват 8 от 20-те, (най-вече глицин), които изграждат белтъчините. Но никаква РНК или ДНК засега не са открити нито в метеоритите или където и да е във Вселената.

Сензация в научния свят, при която теорията на панспермията получава нова подкрепа, е метеорита, известен като метеорит от хълма на извънземните, намерен в Антарктика през лятото на 1996-та от екип учени от NASA . Първоначално този метеорит бил част от марсианската кора, която след това била изхвърлена в космоса в резултат от взрив при сблъсъка на огромен астероид с повърхността на Марс, станал преди около 16 мил г., а преди 30 хил. г. след дълго пътешествие в пределите на Слънчевата система този къс марсианска скала във вид на метеорит се приземил в ледовете на Антарктика, където и бил намерен. При изследване с електронен микроскоп, Дейв MакКей геолог от Центъра за космически изследвания в Хюстън, заявил, че в този метеорит ясно се виждат следи от биологична активност. Основание за това са карбонатните гранули магнетит, обградени с пръчковидни структури, напомнящи по форма микрофосили на бактерии. Тези тръбички от железен магнетит имат дължина между 500 и 1000nm- 1/100 от размера на най-малките нанофосили, намирани на Земята.

През 1990 г. Робърт Фолк открил странни структури с овална форма с размери около 100 нанометра в калцитни и арагонитни отложения в горещи извори в Италия. Той решил, че тези образувания са вкаменени остатъци древни миниатюрни бактерии. Нарекъл ги наноби.Предположението на Фолк, предизвикало рязка критика от много микробиолози, защото според тях тези образувания са твърде малки, за да са живи. След своите първи открития Фолк продължил търсенето на новите форми на живот и ги открил едва ли не навсякъде.

През 1996 г. група под ръководството на Ф. Ювинс от Куинсланд (Австралия) изследвали образци пясъчник от дълбочина 3400–5100m под морското дъно, получени при нефтено сондиране на запад от бреговете на Австралия. На такава дълбочина температурата е 117–170^оС, а налягането – няколко хиляди атмосфери, но са открили в образците структури, сходни с откритите от Р.Фолк

Образците са поставени във вакуум и облъчвани с мощен поток електрони (обикновените биологични обекти при тези условия се разрушавали). Какво било удивлението на Ф.Ювинс, когато забелязала, че тези структури растат и броя на частиците се увеличава.

Нанобите се оказали не моно-, а полиекстремофили. За разлика от микробите, те леко понасят не едно екстремално условие, например температура, а всякакви съчетания от екстремални условия. Те са най-стабилната форма на живот на Земята.

Ф.Ювинс експериментално доказала, че нанобите са живи организми, приличащи на актиномицети или гъби, но имат много по-малки размери. Те имат ДНК, клетъчна мембрана, окръжаваща цитоплазма и ядро, при това структурата на стените на нанобите е аморфна.