Мама и смисълът на живота

Все някога ще ме обгърне с мрак нощта,
но дотогава дълго ще се радвам на деня.
Ирен замълча и ме погледна с насълзени очи. Нямаше какво да се добави, нито от нея, нито от мен. Нищо не можеше да я утеши. От този ден насетне в ума ми често отекваше „но дотогава дълго ще се радваме на деня“. Тя и Джак не бяха успели да се нарадват на деня и заради това можех да ѝ простя всичко.

* * *
Третият урок, урокът за изпитвания в скръбта гняв, се оказа изключително ценен и за други клинични ситуации. Ако в миналото се бях стремял да отмина гнева бързо-бързо, да го разбера и да го преодолея, сега вече знаех как да го сдържам, как да го изваждам на повърхността и да го изследвам в дълбочина. А ако се питате какво точно ми помогна да усвоя този урок, отговорът е черната слуз.

Урок № 4: Черната слуз
В деня на смъртта на зет ми, когато заплаши да си тръгне и ме попита дали искам да бъда с човек, който ме мрази, защото жена ми е жива, Ирен спомена „черната слуз“. „Помниш ли черната слуз? – попита тя. – Всички ги е страх от нея и бързат да избягат.“ Често беше използвала тази метафора през първите две години от терапията.
Какво всъщност представляваше черната слуз? На Ирен ѝ беше трудно да намери точните думи да я опише.
– Тя е черна, гадна, вони на блато, изтича от мен и образува локва наоколо. Отвратителна е,
разяждаща като киселина. Отблъсква всеки, който се приближи към мен. А ако все пак човек се докосне до нея, после не може да се измие, остава белязан завинаги и се излага на голяма опасност.
Черната слуз имаше множество значения, но основното от тях беше гневът. Заради него
Ирен ме мразеше, задето съпругата ми е жива. Дилемата ѝ беше ужасна: можеше да мълчи,
да се дави в яда си и да се чувства безнадеждно самотна. Или да избухне, да отблъсне всички и пак да се чувства безнадеждно самотна.
Образът на черната слуз беше дълбоко отпечатан в ума ѝ, не можех да го излича нито с разумни доводи, нито с красноречие и затова го използвах в терапията си. За да отмия черната слуз, имах нужда не от терапевтично слово, а от терапевтично действие.
Стараех се да съм близо до нея в гнева ѝ, да се изправя лице в лице с яда, както беше правил Джак. Трябваше да поема сблъсъка, да се преборя с беса ѝ, да не позволя да ме отблъсне. Гневът ѝ се проявяваше в различни форми, Ирен постоянно ме подлагаше на изпитания и ми залагаше капани. Една от изключително коварните ѝ уловки ми даде благоприятна възможност да прибегна към терапевтично действие.
След няколко месеца на трескава тревожност и униние, един ден тя пристигна в кабинета ми необяснимо спокойна и овладяна.
– Радвам се да те видя в добро състояние на духа – отбелязах. – Какво се е случило?
– Взех важно решение – отвърна Ирен. – Отказвам се от всякакви надежди за лично щастие и постигане на амбициите ми. Край на мечтите за любов, секс, другарство, артистични изяви. От този момент насетне се посвещавам изцяло на ролята си на лекар и майка.
Говореше без патос, делово и едва ли не с облекчение.
През последните седмици силното ѝ неотстъпчиво отчаяние беше започнало да ме тревожи, питах се още колко може да издържи тя. И затова, макар да не можех да си обясня рязката промяна, се радвах, че Ирен е намерила някакъв начин – какъвто и да е той – да намали болката, и предпочетох да не ровя по-дълбоко. Приех го като някаква благословия,
нещо като покоя, който постигат будистите при медитация, след като се оттласнат от страданието чрез пълен отказ от всякакви лични стремежи.
Честно казано, не вярвах преображението ѝ да се окаже дълготрайно, но се надявах, че дори и един кратък отдих от безкрайното страдание може да сложи началото на положителен развой в живота ѝ. Ако този покой ѝ позволеше да престане да се измъчва, ако
ѝ помогнеше да се приспособи, да намери нови приятели, може би дори да срещне подходящ мъж, то нямаше кой знае какво значение как е било постигнато това душевно състояние:

след това Ирен можеше просто да издърпа стълбата и да се изкачи на следващото ниво.
На другия ден обаче тя ми се обади бясна.
– Даваш ли си сметка какво направи? Що за терапевт си ти? Загрижеността ти е пълна преструвка! Преструвка! Истината е, че си готов да си седиш със скръстени ръце и да ме гледаш как отхвърлям всичко важно в живота си – любовта, радостта, увлеченията, всичко! И
не просто да седиш и да гледаш, а и да станеш съучастник в моето душевно самоубийство!
За пореден път заплаши, че ще се откаже от терапията, но аз успях да я убедя да дойде в кабинета ми идната седмица.
През следващите няколко дни внимателно обмислях случилото се. И колкото повече размишлявах, толкова повече се ядосвах. Отново се бях озовал в ролята на празноглавия
Чарли Браун, мъчещ се да ритне топката, която Люси му отмъква в последния момент.
Когато настъпи времето на срещата ни, гневът ми не отстъпваше на Ирениния. Сеансът ни не беше терапия, а чиста проба кавга. Най-тежкият сблъсък в отношенията ни. Тя ме обсипа с обвинения:
– Ти си се отказал от мен! Искаш да се предам, да убия най-важните елементи от същността ми!
Не направих опит да се престоря, че ѝ съчувствам и я разбирам, вместо това заявих:
– Писна ми от твоите номера. Писна ми от постоянното подлагане на изпитания, които не мога да издържа. Това беше най-мръсният и подъл номер, който някой ми е извъртал.
Накрая приключих с цитат от покойния ѝ съпруг:
– Чака ни много работа, Ирен. Нямаме време за глупости.
Това се оказа един от най-успешните ни сеанси. След него (разбира се, не мина без мрънкане от нейна страна защо трябва да приключваме и обвинения, че я изхвърлям от кабинета си) терапевтичната ни връзка беше по-здрава от всякога. Нито в книгите си, нито в университетската аудитория бих посмял да съветвам студентите си да дадат воля на гнева си пред пациент, при все това обаче точно тези сблъсъци помагаха на Ирен да отбележи напредък.
В тези ми усилия ме направляваше метафората за черната слуз. Като осъществявах контакт,
емоционален контакт, като се сборичквах с нея (образно казано, макар на моменти да имах чувството, че сме на косъм да се хванем за косите), аз ѝ доказвах всеки път, че черната слуз е илюзия, която нито може да ме бележи, нито ме отблъсква, нито представлява заплаха за мен. Ирен вярваше толкова силно в нея, че всеки път, когато се изправех пред гнева ѝ, беше убедена, че или ще я изоставя, или ще умра.
Накрая, за да ѝ докажа веднъж завинаги, че гневът ѝ нито ще ме унищожи, нито ще ме отблъсне, формулирах ново правило за терапията: при всяко избухване на Ирен автоматично ще насрочвам нов сеанс още същата седмица. Това се оказа невероятно ефективен ход, сега дори ми се струва, че решението ми е било продиктувано свише.
Метафората за черната слуз беше изключително силна, тъй като беше свръхдетерминирана:
този образ беше израз на няколко различни сили в подсъзнанието. Гневът беше едно от важните му значения, но имаше и други, например убеждението на Ирен, че е заразна,
прокълната.

– Всеки, който стъпи в локвата черна слуз – каза тя веднъж, – сам подписва смъртната си присъда.
– Значи, не смееш да обичаш отново, тъй като можеш да предложиш единствено любовта на
Медуза, която би унищожила всеки, който пристъпи към теб?
– Всички мъже, които съм обичала, са мъртви – съпругът ми, баща ми, брат ми,
кръщелникът ми, Санди, за когото още не съм ти разказвала, той ми беше гадже, имаше някакви проблеми и преди двайсет години се самоуби.
– Това е съвпадение! Зарежи тези глупости! – настоях аз. – Просто лош късмет, без никакво значение за бъдещето ти. Зарът няма памет.
– Съвпадение, съвпадение, само това повтаряш! – изсумтя презрително тя. – Ако трябва да бъдем точни, думата е „карма“ и тя недвусмислено показва, че не бива да се влюбвам отново.
Убеждението ѝ, че е прокълната, ми напомняше за Джо Бфстплк, героят от комикса
„Малкият Абнър“, над когото винаги е надвиснал заплашителен облак. Как можех да се справя с категоричната ѝ увереност, че има лош късмет? Накрая подходих към нея така, както бях подходил към гнева ѝ. Думите не бяха достатъчни, трябваше да прибягна към терапевтично действие и то се състоеше в загърбване на предупрежденията ѝ, в постоянно сближаване, в дръзване да пристъпя в прокълнатото, отровно пространство около нея, от което после излизах жив и здрав.
Друго значение на черната слуз се разкриваше от един сън, в който Ирен вижда красива черноока жена с червена роза в косите, изтегнала се на диван.

Изтегляне 1.19 Mb.

Сподели с приятели: