Мама и смисълът на живота
Кратък курс по висш пилотаж в терапията на скръбта
Изтегляне 1.19 Mb. Pdf просмотр
|
| Кратък курс по висш пилотаж в терапията на скръбта Преди много години моят стар другар Ърл ми се обади по телефона с вестта, че най- добрият му приятел Джак бил приет в болница с нелечим злокачествен мозъчен тумор. Понечих да изразя съболезнованията си, но той ме прекъсна с думите: – Слушай, Ърв, не се обаждам заради мен. Искам да те помоля за услуга. Ще съм ти страшно задължен. Би ли взел за терапия съпругата му Ирен? Джак го очаква ужасна смърт, навярно най-тежката, която може да се падне на човек, а това, че Ирен е хирург, няма да ѝ е от помощ. Напротив, тя ще знае твърде добре какво се случва и за нея ще е агония да стои и да гледа безпомощно как ракът разяжда мозъка му. А след това ще остане сама, с малко дете на ръце и изтощителна работа от сутрин до вечер. Предстоят ѝ тежки, безрадостни дни. Изслушах молбата на Ърл. Искрено желаех да му помогна. Бях готов да направя всичко, което поиска. Само че имаше няколко пречки. За да е успешна терапията, са нужни ясни граници, а аз познавах и Джак, и Ирен. Не много добре, вярно, ала бяхме вечеряли няколко пъти в дома на Ърл. Освен това веднъж с Джак бяхме отишли да гледаме мач от Суперкупата и от време на време играехме тенис. Изложих възраженията си пред Ърл и накрая казах: – Терапията на познат не води до нищо хубаво. Най-доброто, което мога да направя за Ирен, е да я препратя към някой отличен специалист, който не познава нито нея, нито Джак. – Подозирах, че точно така ще реагираш – отвърна той. – И предупредих Ирен да не се надява. Обсъдихме въпроса няколко пъти, но тя отказва да отиде при друг. Познавала репутацията ти и била убедена, един господ знае защо, че единствено ти си достатъчно добър, за да ѝ помогнеш. – Нека да помисля и ще ти звънна утре. Какво да сторя? От една страна, приятелството изискваше да се съглася – Ърл никога нищо не ми беше отказвал. Ала като си представех колко лесно можеха да бъдат престъпени границите в случая, ми настръхваше косата. Ърл и съпругата му Емили бяха сред най- близките ми довереници. Емили от своя страна пък беше най-добрата приятелка на Ирен. Направо ги виждах как седят и ме обсъждат. Да, нямаше и капчица съмнение, в главата ми биеха тревожно камбани. Аз обаче си запуших ушите. Щях да накарам Ирен и Емили да се закълнат, че дума няма да обелят за терапията. Това беше доста трудна и сложна задача, но ако бях толкова умен, за колкото се мислех, можех да се справя с нея. След като затворих, се запитах защо съм толкова склонен да загърбя тревожния звън на камбаните. И стигнах до извода, че в появата на молбата на Ърл точно в този момент от живота ми има пръст съдбата. С един колега току-що бяхме приключили тригодишно емпирично изследване на преодоляването на скръбта, в което бяхме включили осемдесет вдовци и вдовици, наскоро загубили съпрузите си. С всеки от тях бях провел дълги беседи и ги бях подложил на кратка терапия в групи от по осем души. В продължение на една година следихме развитието им, събрахме огромен масив от информация и публикувахме няколко доклада в специализираните издания. Бях убеден, че едва ли има по-подготвен терапевт от мен в тази област. Като спец по преодоляването на скръбта, как бих могъл да откажа услугите си на Ирен, без да се почувствам виновен? Освен това тя беше изрекла вълшебните думи, че единствено аз съм достатъчно добър, за да ѝ помогна. Безотказното заклинание, ласкаещо суетата ми. Урок № 1: Първият сън Няколко дни по-късно проведохме първата си среща. Още тук ми се ще да подчертая, че Ирен се оказа изключително интересна, интелигентна, упорита, покрусена от мъка, чувствителна, царствена, елегантна, работлива, артистична, непокорна, смела, привлекателна, горда, студена, романтична и вбесяваща жена. След първоначалните уводни думи тя разказа съня, който била сънувала предишната вечер. Пак съм хирург, но в същото време съм и студентка по английска литература. Предстои ми семинар, за който трябва да прочета две книги, една от античността и една Изтегляне 1.19 Mb. Сподели с приятели:
|