Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
април ВСИЧКИТЕ НИ СЪКРОВИЩА ЗА БОГА
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 26 април
ВСИЧКИТЕ НИ СЪКРОВИЩА ЗА БОГА „Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте; даром сте приели, даром давайте“ (Мат. 10:8). Всичко, което хората получават от Божията щедрост, все още принадлежи на Него. Каквото и да ни е подарил Той, ценните и красиви неща на земята са поставени в ръцете ни, за да се изпита и провери дълбочината на нашата любов към Него, от една страна, и от друга - за да се види как оценяваме Неговите добрини. Независимо дали това са съкровища от богатство или интелект, те трябва да бъдат положени като доброволен принос в Исусовите нозе (Свидетелства към църквата. Т. 5, стр. 736). Когато даде поръчение на учениците Си до отидат „по целия свят и да проповядват евангелието на всяка твар“, Христос определи работата на последователите Си за нарастване на познанието за Неговата благодат. Докато едни излизат открито да проповядват, Той призовава други за приношения, с които да се подкрепи делото Му на земята (Свидетелства към църквата. Т. 9, стр. 255). Не всички могат да направят големи жертви, не всички могат да извършат велики дела, блестящи постъпки; но всички могат да практикуват отричане от себе си, всички могат да изявяват липсата на всякакъв егоизъм у Спасителя. Някои биха могли да донесат само лепти, но всеки дар, донесен с искрено сърце, е приет от Бога (Свидетелства към църквата. Т. 9, стр. 54, 55). Мнозина щяха да бъдат изненадани, ако можеха да видят колко много би могло да се направи за Божието дело чрез дела на отричане от себе си. Малките суми, спестени чрез дела на саможертва, ще сторят повече за напредъка на Божието дело, отколкото по-големите дарения, които не са продиктувани от мотиви на саможертва (Свидетелства към църквата. Т. 9, стр. 157, 158). Духът на свободата е духът на небето. Христовата саможертвена любов е разкрита на кръста. За да бъде човекът спасен, Той даде всичко, което имаше, а после и Себе Си. Христовият кръст апелира към щедростта на всеки последовател на благословения Спасител. Принципът, илюстриран там, е да даваме, да даваме (...) Принципът на плътския човек е да взема, да взема (...) Светлината на евангелието, грееща от кръста на Христос, изобличава егоизма. Мнозина от Божия народ са в опасност да бъдат уличени в скъперничество и светски дух. Те трябва да разберат, че Неговата милост е тази, която увеличава необходимостта от техните средства. И по този начин Той превръща човека в средство за разпределение на благословенията Си на земята. Бог е планирал системата на благотворителността, за да може човекът да стане като Своя Създател - щедър и неегоистичен по характер и накрая да бъде участник в споделянето с Христос на вечната, славна награда (Свидетелства към църквата. Т. 9, стр. 254, 255). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|