Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
октомври ОНЕЗИ, КОИТО ГО ПРОБОДОХА
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 12 октомври
ОНЕЗИ, КОИТО ГО ПРОБОДОХА „Ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ в небесните облаци“ (Марк 14:62). Когато те (еврейските управници) се вгледат и видят славата Му, пред умовете им ще проблесне споменът за Човешкия Син, облечен в одеждата на човешкото естество. Те ще си спомнят как са се отнесли с Него, като са се отказали да Го приемат и с това са застанали открито ни страната на великия бунтовник. Сцените на Христовия живот ще изникнат пред тях в кристална яснота. Всичко, което Той е сторил, всичко, което е казал, унижението, до което се е смирил, за да ги спаси от покварата на греха, се изправя пред тях с осъждане. Те Го виждат яздещ да влиза триумфално в Йерусалим, виждат Го съкрушен в агония, със сълзи на очи да оплаква непокаяния град, който не пожела да приеме Неговата вест. Гласът Му, който се чуваше да приканва, да умолява с израз на най-нежна загриженост, изглежда отново владее слуха им. Пред тях се открива сцената, разиграла се в Гетсиманската градина и те чуват удивителната Христова молитва: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша“. Чуват отново гласа на Пилат, който декларира: „Не намирам нищо лошо в Него“. Виждат позорната картина в съдебната зала, когато Варава стои отстрани до Христос и на тях им е дадена още една, последна възможност да изберат Онзи, Който е без вина. Чуват отново думите на Пилат: „Кого искате да ви пусна? Варава или Исус, наречен Христос?“. И чуват отговора: „Махни Този, а пусни ни Варава“. На въпроса на Пилат: „А какво да правя с Исус тогава?“ - бе отговорено - „Да бъде разпнат!“. Виждат отново как жертвата им понася позора на кръста. Чуват силните викове на триумф да крещят подигравателно: „Ако си Божи Син, слез от кръста“. „Други е спасил, а Себе Си не може да спаси“. Сега Го виждат не в Гетсиманската градина, не в съдебната зала, нито на Голготския кръст. Отминали са белезите на унижението Му и гледат с очите си лицето на Бога - лицето, което заплюха, лицето, което свещеници и управници удряха с дланите на своите ръце. Сега пред тях истината блести с цялата си яркост (Ривю енд Хералд, 5 септември 1899). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|