Мараната нашият Господ иде! София, 2015 maranatha
Изтегляне 0.59 Mb.
|
Свързани:
30 април
| 18 март
ДИШАНЕТО НА ДУШАТА „Непрестанно се молете“ (1 Сол. 5:17). Молитвата е дишането на душата, проводникът на всички благословения. Когато каещата се душа предлага молитвата си, Бог вижда борбите ѝ, наблюдава конфликтите ѝ и отбелязва нейната искреност. Поставил е пръста си на пулса ѝ и отбелязва всеки нейн удар. Нито едно чувство, което я вълнува, нито една емоция, която я възбужда, нито една мъка, която я прави да посърва, нито един грях, който я петни, нито една мисъл или цел, които я движат, не са Му чужди. Тази душа е била спечелена с висока цена и е обичана с неизменна вярност. Молитвата, отправена към великия Лекар, за изцелението на душата донася Божието благословение. Молитвата ни свързва един с друг и с Бога. Молитвата поставя Исус на наша страна, дава нова сила и ободрителна милост на слабата, объркана душа. Христос, нашият Спасител, бе изкушен във всичко като нас, но все пак у Него не се намери никакъв грях. Прие човешко естество, като беше като човек според тогавашното време и Неговите нужди представляваха нуждите на всеки един човек. Изпитваше телесни нужди, които трябваше да бъдат задоволени, телесна умора, която да бъде облекчена. Чрез молитва, отправена към Своя Отец, беше ободряван, готов за задълженията Си или за някое изкушение. Ден след ден следваше кръга от задължения, търсейки да спасява души. И прекарваше цели нощи в молитва за изкушаваните. Моментите за нощна молитва, прекарани от Спасителя в планината или в пустинята, бяха от най-голямо значение за подготовката Му за изкушенията, които трябваше да срещне в следващите дни. Той чувстваше нуждата от обновяване и укрепване на душата и тялото, за да може да посрещне изкушенията на Сатана; и онези, които се стремят да живеят като Него, ще изпитат същата тази нужда. Той ни казва: „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да носи кръста си всеки ден и да Ме следва“. Само Исус може да ни направи способни да отговорим, когато ни каже: „Вземете Моето иго върху си и се научете от Мене, понеже съм кротък и смирен на сърце“. Това означава, че отричането от „аз“-а трябва да бъде ежедневно. Христос може да ни даде благородната решителност, воля в страдание, за да се борим в редиците на Бога с постоянна енергия. Дори най-слабият, подкрепен от небесната милост, може да получи сила да бъде повече от победител (Ривю енд Хералд, 30 ноември 1900). Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|