За 17 години има 84% инфлация, но заплатите се вдигнаха с 370%

За 17 години има 84% инфлация, но заплатите се вдигнаха с 370%

През последните 17 години цените на стоките и услугите в България са се повишили почти 2 пъти, но за същия период средната работна заплата се е увеличила 4,7 пъти, показва сравнение между данните на НСИ и Евростат.

През 2000 г. средната работна заплата е била 224 лв. според данните на НСИ, а през 2017 г. е достигнала вече 1060 лв., което е точно 4,7 пъти повече. Тя е нараствала най-силно в годините непосредствено преди световната финансова криза (виж графиката). След 2005 г. средната заплата расте с почти 80-100 лв. на година, но този процес трае много кратко - до началото на кризата. Но и през кризисните години не е имало намаление на средната заплата, а просто ръстът й е бил по-малък. По-забележимо нарастване има едва през последните 2-3 години.

Инфлацията също не се е движила равномерно през целия период. В годините на кризата цените дори намаляваха, защото покупателните възможности на населението бяха силно ограничени от високата безработица.

Освен това инфлацията далеч не е еднаква за всички стоки и услуги. Прави впечатление, че там, където има свободен пазар и силна конкуренция, потребителите са силно облагодетелствани от почти нищожно увеличение на цените. Например телефоните и битовата електроника за 17 години у нас са поскъпнали само с 9.7%, а дрехите и обувките - с 26%.

И обратното - в сферите, в които не са правени никакви реформи и потребителите нямат избор, инфлацията е гигантска. Здравните услуги у нас например за 17 г. са поскъпнали със 154,7%, а разходите за образование са се увеличили с 214,5 %. В тези две сфери страната ни е на практика на второ и съответно на трето място по най-висока инфлация в Евросъюза.

Изключение от това правило са цигарите и алкохолът - там също има конкуренция, но цените са се вдигнали с 408% за 17 години

Причината са акцизите - в България те бяха най-ниски в Европа в продължение на дълги години, но след приемането ни в ЕС само за 3-4 г. поетапно бяха приети минималните за ЕС.

По отношение на цигарите и алкохола България е на второ място в съюза по поскъпване след Румъния, където за 17 години тези стоки са увеличили цените си със 726%.

От друга страна, слабото поскъпване на битовата електроника у нас не е голямо постижение, тъй като по принцип тази техника не е поскъпвала в почти целия Европейски съюз.

Даже средно за общността нейните цени са намалели за 17 г. с 21 %. В Кипър и Италия цените на мобилните телефони, лаптопите, компютрите, телевизорите и др. са поевтинели дори с 42% през този период.

При дрехите и обувките положението е почти същото - за цели 17 години в Евросъюза тези стоки са поскъпнали с едва 0,8%, а в Полша дори са поевтинели с 51%

По отношение на тока, парното и другите режийни разноски за дома на средния българин му се струва, че са поне 10 пъти по-скъпи, отколкото бяха преди, но истината е, че те са само 2,3 пъти по-скъпи, отколкото през 2000 г. Една от причините е, че статистиката смята в тези разходи и водата, а нейните цени почти не са пипани през целия период.

Освен това по отношение на тези разходи нито една държава в Евросъюза не се е спасила от инфлацията -средно за ЕС поскъпването е 57%, в Румъния е 536 на сто, а в държавата с най-ниско поскъпване - Германия, то все пак е 38%.

Румъния е безспорният първенец в ЕС по инфлация за времето между 2000 и 2017 г. При средна за Евросъюза инфлация от 36,5% за този период в северната ни съседка тя е стигнала 257%. България с нейните 84,6% е на пето място, изпреварена от Исландия, Унгария и Латвия.

Най-слаба инфлация е отчетена в Германия - само 28,6% за тези 17 години.

Северната ни съседка е рекордьор по увеличение на цените в повечето групи стоки и услуги, като най-силно там са поскъпнали алкохолът и цигарите - 8 пъти. За тези изделия дори средната за ЕС инфлация е видимо висока - 92,1% за времето между 2000 и 2017 г.

Поскъпването на цигарите и алкохола е по-ниско от средното за ЕС предимно в северните държави - Швеция, Дания, Холандия, Германия, Полша, но там по принцип цените на тези стоки са по-високи от средните.

Дрехите и обувките наред с битовата електроника са най-слабо поскъпващите стоки в ЕС. Дрехите например за цели 17 г. са поскъпнали средно с 0,8%, като в почти половината страни членки те са поевтинели през този период. В Румъния обаче са поскъпнали 2,5 пъти.

Здравните услуги са поскъпнали над средното за ЕС само в т.нар. нови страни членки.

494 съветват 240 депутати. През 2018 г. нови 90 с ценния пропуск

90 нови съветници имат депутатите само за година. 494 души имат пропуск за парламента като нещатни сътрудници на народни представители, на групи или на комисии, става ясно от публичния регистър в сайта на Народното събрание. За сравнение миналата година бройката им е била 409.

Нещатните сътрудници не получават заплата от НС. Ако депутат прецени, плаща им от своите 2/3, които получава допълнително към заплатата си именно за такива разходи.

Повечето обаче "работят" като съветници про боно

Основната им привилегия е пропускът за двете парламентарни сгради, който им осигурява ежедневен достъп до народните представители. А оттам и възможности и лостове за влияние върху техния законотворчески процес.

Най-многобройни са личните сътрудници - 388 имена се водят на 182-ма депутати. Останалите 58 от народните избраници, повечето от ГЕРБ, нямат помощници. Още 73-ма души имат пропуск за НС като сътрудници на парламентарните комисии, а 33-ма се водят по списъците на 5-те парламентарни групи.

Сред нещатните сътрудници на депутатите има доста известни имена. Олимпийският шампион по борба и бивш червен депутат Таню Киряков днес влиза в НС от името на Филип Попов от БСП. Колегата му Иван Ченчев пък се допитва до известния състезател по борба и треньор Георги Мърков.

Директорът на "Пирогов" проф. д-р Асен Балтов има пропуск като личен сътрудник на шефката на здравната комисия Даниела Дариткова от ГЕРБ. Председателката на външната комисия Джема Грозданова пък е избрала изпълнителната директорка на "Пазари Запад" ЕАД (дружеството, което стопанисва общинските пазари в София) Галина Бежанска, както и психоложката и преподавател Лидия Загорова. Шефката на образователната комисия Милена Дамянова е записала в списъка ръководителя на дирекция в Центъра за градска мобилност Пламен Църноречки.

Енергийният експерт и бивш член на КЕВР Еленко Божков се води съветник на Даниел Йорданов от БСП. Той пуска от свое име в НС още и бившите си колеги Явор Гечев и Сияна Фудулова. Зам.-шефът на червената група Георги Свиленски пък е избрал бившия областен управител на София Росен Малинов.

Местната власт също е добре представена. Кметът на Кърджали и зам.-шеф на ДПС Хасан Азис има пропуск за НС на името на Адлен Шевкет. Кметът на Банско Георги Икономов се води сътрудник на Александър Мацурев от ГЕРБ. Зам.-кметът на Варна Коста Базите в съветва Таня Петрова от ГЕРБ по въпросите за образованието. Зам.-кметът на Гоце Делчев Валери Сараидев пък има пропуск от червения Богдан Боцев. Валентин Касабов от ОП е избрал общинския съветник от Бургас Константин Бачийски.

Синовете на две бивши комунистически величия

също се водят нещатни сътрудници на НС. Синът на Мако Даков - Альоша, който е червен общински съветник, помага на Георги Михайлов от БСП по законодателни въпроси. А Янчо Таков съветва червения Тома Томов по медийни въпроси. На негово име "се води" и режисьорът Жезко Давидов.

По тази линия в парламента вече влиза и бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров - той се води сътрудник на актьора и настоящ парламентарист Евгени Будинов. Много бивши депутати също имат пропуски като съветници - Семир Абу Мелих, Стефан Дедев и Вяра Церовска от ГЕРБ, Митхат Мети н и Айхан Етем от ДПС, червените Ангел Найденов, Емилия Масларова, Пламен Славов, Петър Димитров, Румен Овчаров, Емил Райнов, Петър Мутафчиев и др.

Лидерът на лявото крило в БСП Янаки Стоилов се води юридически съветник на председателката на Корнелия Нинова.

Камен Костадинов, който напусна този парламент още в началото на мандата му заради несъгласие с използването на преференции от неговия бивш колега Ангел Исаев, сега е съветник на лидера Мустафа Карадайъ. Той отстъпи място в НС на Дурхан Мустафа, който обаче не стана депутат и сега също е съветник на Карадайъ.

Бившият главен секретар на МВР в кабинета "Орешарски" Светлозар Лазаров, е съветник на Волен Сидеров. Шефът на ПГ на ОП и лидер на "Атака" се допитва и до известния адвокат и професор по административно право Иван Тодоров.

Бившият правосъден министър в кабинета "Сакскобургготски" Антон Станков е съветник на Емил Димитров-Ревизоро от ОП. Братът на известния пиар и режисьор Нидал А лгафари - Мажд, който е преводач, съветва по въпросите на външната политика Полина Христова от "Воля". Младен Мондешки.

Боян Ботйов, председател на фондация "Христо Ботйов", е вписан като сътрудник по исторически въпроси на Юлиан Ангелов от ОП. По правни въпроси пък той се допитва до общинския съветник от ВМРО Карлос Контрера. Бившият шеф на агенция "Военни клубове и военно почивно дело" към МО и спътник в живота на соцдепутатката Весела Лечева - Сотир Ушев, има пропуск на името на колегата й в НС Явор Божанков.

Ромският лидер и ексдепутат Тома Томов, чиято партия бе извадена от лявата коалиция, се води съветник по законодателството на лидера на комунистическата партия Александър Паунов. Ексшефът на КФН Апостол Апостолов - на Димитър Георгиев от БСП. Двама бивши царисти пак влизат в НС. Рупен Крикорян съветва Васил Антонов от БСП, а Алеко Кюркчиев

- Нина Миткова от "Воля".

И в този парламент

продължава традицията сьс съветници по роднинска линия

Синът на проф. Станислав Станилов от "Атака"

- Станил, пак влиза така в парламента. Заместникът на Волен Сидеров в партията Десислав Чуколов пък е издал пропуск на съпругата на лидера си и своя бивша колежка в парламента Деница Гаджева. Кметът на Симитли Апостол Апостолов съветва сина си Стефан Апостолов от ГЕРБ по младежките политики.

Дъщерята на червения Красимир Премянов -Андреана, е съветник по право и данъчна политика на икономическата комисия. Тя е завършила международно право в Москва и е била съветник в комисията и в предишния мандат на НС.

Зам.-шефовете на БСП също влизат в парламента като сътрудници, но на червената група. Това са Кирил Добрев, бившият служебен вицепремиер Деница Златева и кметът на Гоце Делчев Владимир Москов. По линия на ПГ на ДПС пропуски имат също бившите депутати Юнал Лютфи и Янко Янков, които са съветници по външна политика и национална сигурност.

Бившият депутат от левицата и лидер на ромска партия Цветелин Кънчев днес е записан като сътрудник на групата на "Воля" по въпросите на вероизповеданията.

В списъците на комисиите също има интересни имена. Служебният спортен министър Даниела Дашева, ММА боецът и депутат от групата на Николай Бареков ББЦ в миналия мандат - Борислав Иглев, журналистът и кандидат за шеф на БНТ Сашо Йовков и експрезидентът на федерацията по волейбол Валентин Заяков са съветници към комисията по младежта и спорта, начело на която е Славчо Атанасов от "Обединени патриоти".