ГЕРБ тайно вдигат здравната вноска

ГЕРБ се кани да увеличи здравната вноска с 12 лева

Управляващите от ГЕРБ се канят да увеличат осигурителната вноска и да въведат втори задължителен допълнителен стълб, подобно на пенсионното осигуряване. Това съобщават от Канал 3 и поясняват, че идеята била в суров вид, а информацията - неофициална. "Отричат подобна идея. Но дори да опитат да я осъществят, в никакъв случай не можем да го допуснем и БСП ще отстоява тази си позиция до край", категоричен бе пред ДУМА депутатът от левицата и зам.-председател на парламентарната Комисия по здравеопазване доц. д-р Георги Йорданов. По думите му е недопустимо най-бедната нация в ЕС, която и без това доплаща половината от стойността на лечението и на медикаментите си, да бъде обременена с допълнителни средства за здравни осигуровки.

Здравната осигуровка до 2019 г. остава 8%. ДУМА припомня, че в началото на управлението на ГЕРБ през 2009-10 г. имаше идеи за увеличаване на вноската с 2%, но те така и не се осъществиха.

По данни на НАП в момента здравноосигурителните вноски се поделят между работодател и работник в съотношение 60:40, като 3,2% са за сметка на осигуреното лице, а 4,8% - за сметка на осигуряващия. Самоосигуряващите се плащат 8%.

От 2016 г. след промени в Закона за здравното осигуряване, държавата започна с по 5 процентни пункта да увеличава вноската към НЗОК на деца, ученици, студенти и докторанти, лишени от свобода, бежанци, военни, пенсионери и пр. Дотогава държавата плащаше за тях по 50% от 8-процентната вноска, а идеята бе до 2026 г. държавата да плаща 100% осигуровките на тези групи хора. По подобен начин се увеличават и вноските на самоосигуряващите се - от 16,80 лв. месечно през 2016 г., на 18,40 лв. през 2017 г., а от 1 януари т.г. стана 20,40 лв.

Друга идея на управляващите е пациентите да доплащат за лечение, което струва над 700 лв. (до тази сума лечението на здравноосигурените ще продължи да поема НЗОК). По време на първата сесия на парламента за настоящия сезон председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че партията му ще внесе "проект за развитие на здравноосигурителния модел" и ще настоява за широк дебат. Припомняме, че за нов здравноосигурителен модел заговори настоящият здравен министър Кирил Ананиев. Непосредствено преди ваканцията на парламента той представи идеите си пред управляващите от ГЕРБ, но така и не стана ясно какви точно са идеите му. Новия управител на касата пък д-р Дечо Дечев също намекна за регламентиране на доплащането от пациентите, но и той обяви, че ще представи вижданията си през есента.

Здравнонеосигурените към края на 2017 г. са 719 хил. души, обяви през април в парламента финансовият министър Владислав Горанов в отговор на въпрос от депутата от БСП Лало Кирилов.

В България няма допълнително здравно осигуряване от 5 години

Управляващите от кабинета "Борисов-1" в края на мандата си принудиха частните здравноосигурителни фондове да се прелицензират като застрахователни и да повишат капитала си. През август 2013 г. промените влязоха в сила. Тогава "ДОМ Здраве" се отказа от дейност, а по-късно още няколко частни здравноосигурителни фонда не се прелицензираха.

"Граденото с години доброволно здравно осигуряване ще бъде унищожено по административен път от глупост, мързел и лобизъм, коментира пред ДУМА през 2012 г. бившият изпълнителен директор на здравноосигурителното дружество "Доброволна осигурителна мрежа-Здраве" АД ("ДОМ-Здраве" АД) д-р Илко Семерджиев.

Още през 2012 г. изпълнителният директор на Обединения здравноосигурителен фонд "Доверие" и председател на Асоциацията на здравните фондове Мими Виткова коментира пред журналисти: "За нас това прелицензиране е на практика демонтаж на здравната система". Тя бе категорична, че солидарният принцип на здравното осигуряване ще бъде фатално нарушен. Виткова обясни, че застрахователният продукт е индивидуален и е за обезщетяване.

От 2013 г. в България няма здравноосигурителни фондове, а само застрахователни компании, които от животозастраховането и от общото застраховане правят застраховка "Заболяване". Затова не е реалистично да се говори за втори осигурителен стълб, категорични са експертите.
Д-Р МИМИ ВИТКОВА:

Преди всичко държавата да плаща 100% от вноските на бедните

Държавата е поела ангажимент да плаща върху половината от минималния осигурителен праг на голяма група хора. Това може да бъде коригирано. Тя би трябвало да се освободи от плащането на здравните вноски на хора, които имат доста сериозни доходи, за да може да поеме изцяло осигуровките на уязвимите групи. Особено на продължително безработните, които след като са били на борсата 1 година, но продължават да са безработни, никой не ги осигурява. В същото време работещите на минимална заплата плащат пълната здравна вноска 8%, а с парите от данъците, които внасят, държавата плаща осигуровките на хора с многократно по-високи данъци. Например член на ВСС заяви по телевизията, че взима 7 хил. лв. месечна заплата. Справедливо ли е? Защо се прави това? Ето това е един от начините - държавата, ако ангажира всеки да си плаща здравната вноска, съобразно доходите и се освободи от вноските на хората с високи доходи, тогава в страната няма да има 1 млн. или 800 хил. души неосигурени. Всички ще бъдат осигурени. Ако хората с високи доходи, на които сега държавата им плаща, си плащат вноските, в бюджета на НЗОК ще влязат още поне 200-300 млн. лв. Разбира се, на първо място трябва да има контрол, който липсва. Неприемлива е и идеята за болнично лечение касата да плаща до 700 лв., а остатъка да си доплаща болният или да си направи допълнително застраховане. Тук става въпрос за тежко болните! А и допълнителното застраховане няма как да е задължително, защото не е осигуряване. И как, когато хората са си платили вноските, ще им кажат, че, ако лечението е над еди-колко си пари, трябва да плащат? Това е тежко нарушение на Конституцията.

Категорично трябва да се увеличат публичните разходи. Ние сме страна с най-несолидарната система - 50% от разходите за здравеопазване са от джоба на болния. Няма такава осигурителна система в Европа! Напротив, трябва частните разходи бъдат съкратени под 20%, както е в ЕС, а не частните разходи да са 50% и още да искат доплащане.