Марешки продава аптеките за 170 млн искал само политика

Хрумки по тъмно

Поредната приумица на недоспал партиен функционер на ГЕРБ е на път да внесе още сътресения в системата на българското здравеопазване. Да вдигнем здравната вноска, която е в процентно изражение, с определена сума! Очевидно инкубаторът на тази идея не е наясно и с математиката, но това е отделен въпрос. И другата хрумка - всяко лечение над 700 лв. да се доплаща от пациента.

Грубо нарушение на Конституцията на РБългария!

Грубо нарушение на принципа на солидарността, на който е подчинено осигуряването в цяла Европа!

Е, това са все постулати, които, за да бъдат разбрани и приложени в управлението на държавата, изискват посериозно раздвижване на сивите мозъчни клетки на управниците. А те през годините показаха, че недолюбват това упражнение и предпочитат простото пестене на пари от здраве, без да отчитат правилата в системата, според които колкото повече вложения се правят в профилактиката, толкова по-евтино излиза здравеопазването.

Но не е за пръв път да сме свидетели на подобни действия. Днес никой не казва къде са откраднатите от здравните вноски на българите 1,4 млрд. лв. плюс още над 700 млн. лв. от здравната каса през 2010 и 2011 г. Никой не отговаря защо 17 малки болници загинаха по времето на "Борисов 1", нито защо големи областни болници всекидневно от месеци колабират при "Борисов 3". Никой не се опитва да пресметне колко струва на касата (т.е. на мен, на вас, на всички стриктни вносители на здравни осигуровки) да възстанови след съдебните постановления милионите левове на болниците плюс лихвите по просрочия, плюс съдебните разходи за онези безумни "твърди" болнични лимити, въведени по времето на "Борисов 2".

Иначе с всяко следващо правителство на ГЕРБ касата и МЗ все по-често са осъждани. Да, справедливостта възтържествува, но осъдените плащат с пари от общия кюп, а не от джоба си. Може би затова и хрумките по тъмна доба няма да престанат скоро.

Заведенията да плащат такса, за да се пуши в тях

Баровете, ресторантите, дискотеките и клубовете да могат сами да определят дали да разрешават пушенето на цигари, като разрешението да се обвързва с такса за тях. Това предлага Българската асоциация на заведенията в официално становище до Министерството на здравеопазването и Народното събрание. Предложението е за промяна на текстовете в Закона за здравето, които се отнасят до забраната за тютюнопушене в търговски обекти - барове, дискотеки, клубове и ресторанти.

Парламентът вече отхвърли предложението на вицепремиера Валери Симеонов забраната за пушене на закрито да бъде отменена. Законопроектът беше внесен формално от народния представител от "Обединени патриоти" (НФСБ) Христиан Митев. Мотивът е, че настоящата забрана така или иначе не се спазва, а и води до финансови загуби на туристически обекти. Промените предвиждаха хотелите, заведенията, корабите, летищата и стадионите да имат разрешение за обособяване на зони за пушачи.

Новото предложение е заведенията, които изберат да допуснат пушенето, да плащат допълнителна месечна или годишна такса, която да отива в държавен фонд. Идеята е всяко от заведенията, което е заплатило съответната сума, да се обозначава със стикер, че таксата е платена и клиентите имат възможност да пушат. Предложението е той да се издава от държавата и да бъде залепен на видимо място на витрините на заведението.

Според браншовата организация, ако бъдат приети предложенията им, в страната ще има прости и изпълними правила за тютюнопушене в закрити помещения. Ще бъдат премахнати корупционните практики и административната принуда, като в същото време ще се осигури немалък приход в държавния бюджет, мотивират се от асоциацията. Предлага се със събраните средства от вноските да се подпомагат социално значими или здравни дейности в нашата страна. От асоциацията предлагат още да не бъдат въвеждани санкции спиране на дейността на заведения, запечатване, въвеждането на прекомерно завишени размери на глоби и имуществени санкции за нарушаване на забраната за тютюнопушене.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ: БСП няма да изостави майките на деца с увреждания

- Майките поставят този ултиматум още от началото на протестите си, като говорят за три закона. Първоначално протестите тръгнаха от Закона за личната помощ, който те смятат, че ще реши проблемите на децата им, а и на всички хора с увреждания. Впоследствие в процеса на преговорите се разбра, че трябва да се развият и другите социални услуги, не само личната помощ. Затова се заговори за Закона за социалните услуги, към приемането на който правителството имаше ангажимент още през 2016 г. За съжаление нищо такова не се случи. Сега отново се заговори за този документ. Третият закон е за хората с увреждания. Той вече не се казва Закон за интеграция на хората с увреждания, което ще рече, че управляващите смятат, че вече сме ги интегрирали, а трябва да е само Закон за хората с увреждания.

- Внесен е Законът за личната помощ, който се твърди, че е разработен от омбудсмана заедно с протестиращите майки. Но управляващите и Националният съвет за интеграция на хората с увреждания усилено разглеждат и законите за хората с трайни увреждания и за социалните услуги. Всъщност Законът за личната помощ, откъдето тръгнаха протестите, остана на заден план и като че ли стана част от Закона за социалните услуги. Силно се надявам да има изпълнен ангажимент и от 1 октомври законопроектът за социалните услуги да е факт и да е внесен в парламента. Ако майките се надяват, че дотогава той ще бъде приет, е в сферата на фантастиката, защото няма физическо време пък и правилникът не позволява чак такива бързи действия. А и всяко претупване на нещата не говори добре за приемането на един законопроект.

Но е нормално и постижимо да бъде внесен в деловодството на НС, да бъде разпределен по комисии за стартиране на разглеждането. От декларациите в началото на новата политическа сесия на НС стана ясно, че законодателството за хората с увреждания ще е сред приоритетите за народните представители. Дано да е така, защото тези хора наистина го заслужават. Смятам, че ще бъде приет и Законът за хората с увреждания, където ще се постави акцент върху индивидуалната оценка. Има, разбира се, разногласия между това, което искат различните групи протестиращи. И те са в това, че едните искат, след като са записани в закона, те да бъдат обвързани със средства и да бъдат удовлетворявани тези потребности. Другите искат просто да бъдат записани и ако има пари, да бъдат удовлетворявани, под условие са оценката на потребностите.

- БСП ще подкрепи ли предложенията, свързани със законодателството за хората с увреждания?

- На 30 юни м.г. аз, Антон Кутев и Михаил Христов направихме питане за интеграцията на хората с увреждания в НС, с което предизвикахме последващи разисквания. Нашето предложение за решение беше до края на 2017 г. да бъде приет закон за социалните услуги, да се анализират потребностите, да се засили индивидуалната оценка на потребностите, която и към момента съществува в настоящия Закон за интеграция на хората с увреждания. Тогава управляващите неглижираха нашето решение, вкараха тяхно, в което бяха написани неща, с които проблемите бяха замазани. И в резултат на това от април т.г. започнаха протестите, които за разлика от друга година, когато управляващите ги потушаваха с някакви палиативни действия, сега не стихват. Предходната година например управляващите събраха всички помощи накуп и обявиха, че за децата под 18 години инвалидната помощ е 910 лв. и с това уж решиха проблема.

- Да, точно така стана. Защото в тази сума включиха всичко, което може да получават децата с увреждания. Твърдя, че не всички, но в други индивидуални случаи сумата, с която се подпомага едно дете под 18 години при стария режим можеше да надхвърли тези 910 лв. Защото сега в тези 910 лв. влизат личният асистент, влизат помощите за рехабилитация, за лекарства и т.н. А преди да въведат тази сума, парите можеха да я надхвърлят. Защото, ако едно дете стане на 18 години и 1 месец, неговото положение в здравословното му състояние по никакъв начин не се подобрява, а пък помощите, които получава то и семейството му, се смъкват от 910 лв. на 200-250 лв.

Лично аз и ПГ "БСП за България" поддържаме изключително добър контакт с национално представените организации и с другите организации, които не отговарят на критериите за национална представителност. С тях комуникираме добре и от Комисията по жалбите на гражданите, човешки права и взаимодействие излязоха доста инициативи, които са в полза и са в защита на тези хора.

- Какво става с родителите, когато децата им с уврeждания навършат 18 години? Те нямат трудов стаж и доходи, защото са се грижили за рожбите си.

- Това е доста сложен въпрос. Ако трябва да се решава по някакъв начин, той трябва да бъде за сметка въобще на осигурителната система. Ако държавата реши, че ще има професия майка на дете с увреждане, трябва по някакъв начин да им се внасят осигуровки, за да се ползват вследствие осигурителни права. Иначе проблемът на тези хора трябва да се решава през системата за социално подпомагане чрез месечни помощи и т.н. Наистина към момента правата на майките на деца с увреждания могат да се гарантират, само ако майката е била личен асистент на детето си и тогава са плащани осигуровки за това, но за периодите, когато не е била и си е гледала детето, тя не е осигурявана.

Майките на деца с увреждания основателно поставят този въпрос, защото, ако в семейството, не дай Боже, има един човек с увреждане 100%, който не може без чужда помощ, 24 часа в денонощието, без значение дали е един или цялото семейство, но поне един човек 24 часа в денонощието е ангажиран с обгрижването им. В България проблемът с хората с увреждания не е решен на необходимото ниво. Ние сега говорим доста усилено за децата с увреждания и техните родители, а представете си какво става при един възрастен човек с деменция, която ние сега някак си неглижираме като заболяване и сме я оставили някъде назад, но той ангажира ресурси от семейството. Ангажира човек най-често в трудоспособна възраст и го оттегля от пазара на труда, където и без това липсва работна ръка. Така че има още доста въпроси да решаваме в социалната сфера. Не са ясно регламентирани и домовете за хора с физически увреждания или пък домове за стари хора и т.н, без значение как ще ги наричаме. Съществуват частни домове, където цената на услугата е непоносима. Държавни такива, ако има, работят при ужасяващи условия, трудно намират работна ръка и кадри.