Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Лично пространство Въпросът, свързан с личното пространство, има дълбок атавистичен смисъл. До голяма степен личното пространство е свързано с борбата за територия и отстояване на собствените позиции. В съвременен контекст личната територия се изразява в непреминаване на социално определените условни граници на зоната на интимното пространство. Когато хората са бизнес партньори или са във формални отношения, дистанцията е поне един метър. Всяко навлизане в личното пространство на другия се приема първоначално с неприязън. От друга страна, след като допуснем някого в личното си пространство, значи сме го приели и го чувстваме достатъчно близък и своеобразно сме се отворили към него. Друга област, свързана с личното пространство, е чисто физическото измерение на място, което ползваме само ние. Размерът на помещението не е от основно значение. Важно е да имаме усещането за собствено кътче, където можем да се усамотим, да знаем, че е лично наше. Съвременният начин на живот, офис-разположението от тип „Опън спейс“, твърде населените места, които посещаваме, ежедневно ни поставят в ситуации и обстановка, в които сме лишени от усещането за необходимата ни самота, самота в смисъл на свобода. Това е в противоречие с тенденцията хората да се чувстват самотни и може би е една от причините много хора да избират да живеят сами като компенсация. По-интересен е въпросът за усещането за самота и връзката с личното пространство. Самотността е свързана с третия аспект на личното пространство – това, което е вътре в самите нас. Самотни сме, когато няма с какво да запълним личното си пространство, когато се страхуваме да останем сами със себе си и собствените си мисли или 131 Бягства от щастието ... или когато сме постигнали достатъчна степен на себепознание, знаем какво искаме, но няма с кого да го споделим. Описаните по-горе възможни варианти представляват отделни форми на неовладяно лично пространство, изразено като усещане за самота. Изборът на човек да живее сам може да се дължи на лошо стечение на обстоятелствата. Ако изборът се разпростре прекалено дълго в годините, вече е сигнал за ориентация към търсене в неправилна посока. Поведението може да е продиктувано от страх от провал, страх от обвързване или страх от установяване на трайни отношения. Яростното отстояване на някаква лична територия или пространство може да се приеме за недостатъчно използване на даденостите. Става въпрос за преминаване на границата – например, за недопускане на друг, независимо кой, в собствената стая. Ако става дума за тийнейджър, това е в рамките на задължителното, странно е ако нагласата остане и в зряла възраст и тогава би била сигнал, че процесът на търсене на себе си и на собствените си граници не е завършил. Безспорно най-интересният случай е при хората, които са семейни, работещи, разполагат с физическо лично пространство, но се чувстват самотни, особено ако живеят с подобно усещане с години. В случая наблюдаваме неправилно оползотворяване на вътрешното лично пространство. Най-често разпространеният случай е на нежеланието човек да остане сам, за да не чуе собствените си мисли, да не даде простор на усещането, че не е доволен от живота си или че не е щастлив. Смътно усеща, че иска и даже копнее за промяна, която няма сили да направи. Затова предпочита да избягва всякакви евентуални подобни ситуации и 132 Щастливи въпреки средата търси възможност да бъде непрекъснато с някого, а това е своеобразен начин на бягство от себе си. Друг разпространен модел е позицията „Никой не ме разбира”. Много трудно е човек да срещне хора със сходни разбирания, интереси и светоусещане и най-вече партньор. А дори в тези случаи не е възможно някой да ни приема и разбира напълно. Не е реално да имаме подобни очаквания. Ако изпитваме пълна неудовлетвореност и се чувстваме съвсем неразбрани, може би е по-добре да потърсим причината в самите себе си. Готови ли сме да се разкрием достатъчно? Какво правим, за да бъдем разбрани и приети от другите? Склонни ли сме да допуснем нови хора в живота си? Колкото и абсурдно да звучи на пръв поглед, има много хора, които се страхуват да бъдат щастливи. Страхът от неуспех и нереализирани желания е съвсем логичен. Страхът да намерим търсеното също може да бъде силен, особено поради опасенията да не би срещнем тази част от себе си, която предпочитаме да държим в сянка. Това е страхът да се изправим пред себе си и да бъдем себе си. Ако не се приемаме с всичките си черни и бели нюанси и имаме неправилна оценка и изисквания към себе си, трудно бихме понесли създаването на истинска интимност. Ако самите ние нямаме съвсем ясен отговор на въпроса „Кой съм аз?”, сме склонни да избягваме пълното единение и с интимен партньор, и с приятели поради страха, че ще изгубим крехката си идентичност, че ще потънем и ще се обезличим. За да се чувства в хармония със себе си, човек трябва да има достатъчно запълнено лично пространство и да разполага с достатъчно физическо външно лично пространство, където да може да се уединява, да намира и да поддържа вътрешния си баланс. 133 |