Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Време за отдих Лекарите казват, че, когато изпитаме жажда, организмът ни вече се е дехидратирал. Можем да приложим същия принцип и по отношение на психическата умора и стреса. Когато почувстваме, че нямаме сили, организмът сигнализира, че вече е на предела си. Знаем как след прекарана безсънна нощ на следващия ден сетивата ни са много изострени към светлина, звуци, думи. Аналогично на необходимостта да не забравяме да пием течности и без да сме жадни, е необходимо съзнателно да си отделяме време за почивка. Обикновено хората са склонни да пренасят проблемите и неразрешените въпроси за по-нататък. Искаме да направим и това, и следващото, а задачите никога не свършват. За разлика от физическата умора, психическото напрежение и стресът не се забелязват и нямат осезаема форма. Те дават своите прояви на много по-късен етап, когато последствията вече са тежки. През последните години много се говори за начина, по който психическото състояние влияе на физическото. Стресът и хроничният стрес в частност могат да доведат до редица здравословни проблеми. Първият се изразява в отслабване на имунната система, а оттам – на податливост на вирусни инфекции. Липсата на усещане за енергия и липсата на усещане за себе си са психическите изражения на преумората. Обикновено хората реагират спонтанно с репликата „Толкова съм изморен/а/, че единственото ми желание е да си легна и да не правя нищо“. Постепенно малките ежедневни удоволствия потъват и се изместват от задачите на ежедневието. Защо всъщност почивката е толкова важна? В много държави има на пръв поглед парадоксални закони – например, в Австрия, независимо 139 Бягства от щастието ... или дали става въпрос за частен или личен бизнес, неделните дни са отредени за отмора. Достатъчно ли е физически да не сме на работното място, за да се отърсим от задачите? Смяната на мястото, разходката, пътуването, имат за цел да ранообразят средата и да променят информацията, която получаваме. Провеждането на един неангажиращ разговор, посещението на места, даже те да не блестят с нещо особено интересно – всяка промяна се възприема като постъпване на нова информация, която ангажира съзнанието и така помага да се промени съдържанието и насочеността на мисловния поток. Важен и един друг момент – да успеем психически да се настроим да си почиваме. За да успеем да се освободим от собствените мисли, че по-добре е да свършим с належащото, на помощ идва безспорното твърдение, че за да бъдем по-ефективни и продуктивни и да ни спори работата, е добре да сме се заредили с нови сили. Всеки е забелязал как в края на претоварен ден изпълнява по-бавно и с повече усилия същите задачи, които са му отнемали по-малко ресурси сутринта, когато е имал повече енергия. Следващата стъпка се състои в настройването, че задачи изникват непрекъснато, а няма как да бъдат решени изцяло и едва след тях да дойде подходящият момент за отмора. Почивката е тогава, когато сами си позволим да й се насладим. Добре е тя да бъде с достатъчна продължителност, но даже и малкото прекъсване за половин час също оказва положителен ефект. Една позната техника на визуализация изисква в края на деня на излизане от работното място да погледнем за няколко секунди затворената врата и да оставим въображаемо зад нея всички 140 Щастливи въпреки средата неизпълнени задачи, с които ще се заемем чак на следващата сутрин. Визуализирането на затварянето на задачите помага на подсъзнанието да се откъсне от товара на неизпълненото и да го отложи във времето. Друга полезна техника е използването на стандартния работен тефтер. Все се случва да не сме довършили някоя от точките за деня. Тогава задраскването на задачата и преписването й за следващия или за по-следващия ден също помага на психическо ниво да не се товарим с мисълта, че не сме били успешни, защото визуално и мислено преместваме задачата за следващ период. Това не е бягство от отговорност или извинение пред себе си, а пренареждане на графика съобразно ресурсите, с които разполагаме в момента. При добро стечение на обстоятелствата и ако сме особено ефективни, може да направим и обратното – да изпълним задача от някой следващ ден предсрочно. За целта обаче е необходимо да имаме и свободни ресурси. Всеки ден човек може да си отделя поне 15 минути за отдих и лично време за разтоварване. Няма значение с какво се уплътнява личното време. Нормално е заниманията да са според желанията ни в конкретния момент. От значение е общата нагласа, че почивката и разпускането са не само приятни, но са и необходимост, и инвестиция в здравето и в работоспособността ни, че не са прищявка или проява на несериозно и безотговорно отношение. Ежедневно трябва да си даваме почивки. Не може общо претоварване месеци наред да се компенсира от една седмица отпуска. Енергията не се разпределя пропорционално и със задна дата. Надали има ситуация и ден, колкото и да е претоварен да е той, който да не дава възможност поне за половинчасова разходка или разговор за изчистване на натрупаното напрежение и доставяне на малко радост. 141 |