Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Страх от живота Вече сме свикнали да живеем със страха от отговорите на въпросите, които не намираме, със страха от това какво ще ни се случи утре, със страха дали ще запазим или намерим работа, със страха какво ще стане с нас и с близките ни, особено с децата. Страхът дебне навсякъде около нас, породен от цялата ситуация на несигурност, липса на норми, ценности и стабилност. Получаваме послания за катастрофи, природни бедствия, ненаказани убийства, финансови злоупотреби. Всеки ден на улицата виждаме мрачни, обезверени лица. Дори да се опитаме да избегнем медиите и да ползваме единствено електронната мрежа, хейтърската позиция отново е навсякъде. Усещането е, че всичко е ако не черно, поне достатъчно сиво, за да няма място за спонтанност и усмивки. Разбира се, всеки иска да се чувства по-весел. Общо взето, когато се съберат двама или повече души на едно място, първото нещо е да се оплачат колко са зле. Целият негативизъм около нас постепенно навлиза и в нас самите и ни затиска под похлупака на очакването за лоши новини, неприятности и проблеми. Споделянето и оплакването може би донякъде помагат, но не са достатъчни. Вътрешната реакция е различна – понякога търсим директна компенсация и замяна, но в повечето случаи се отпускаме, ставаме пасивни и бездушни. Социалните експерименти с реакциите на хората спрямо различни събития демонстрират голяма степен на разпространила се апатия. Хората подминават безучастно случаи на нападение, насилие или неправомерно поведение на обществено място, защото са заети със собствените си проблеми. По същия начин, нищо не е в състояние да ги 118 Щастливи въпреки средата извади от рамката на „самоосъществяващото се пророчество”. Ако попаднат в ситуации, които се очаква да предизвикат усмивка – неочаквано поднесено цвете или прегръдка – се отдръпват с недоверие. Негативизмът диагнозата на съвременния българин ли е? Това ли е причината в международните изследвания българите да заемат челните места на неудовлетворени и нещатни от живота си хора? Този модел би бил доста директна реакция и отражение на заобикалящата ни среда и действителността, в която живеем. На практика, ако повдигнем булото, изниква една по-различна причина. Оказва се, че въпреки външните фактори, българинът съумява да намери вратички и начини, които да поддържат щастието му. Склонен е да проявява нежност, запазил е поне една ценност – семейството и грижата за децата. Основният проблем се оказва специфичният за нашенеца индивидуализъм – не в положителен смисъл на конкурентноспособност и себеразвитие, а в смисъл на пасивност и нежелание за активно включване, което би могло да промени нещо в обществен план. Ако аз съм добре, другите не ме интересуват. Класически пример е начинът, по който българите работят у нас и в чужда държава. Разбира се, не може да се генерализира и всички да бъдат подведени под общ знаменател. Пасивността, материалността и хедонизмът са болест на съвременните общества. Разликата е в това, че пасивността там, в чужбина, е до голяма степен провокирана от строгата рамка на задоволени потребности, на примките на всички кредити, които не оставят особено просторно поле за избор и полет. Хората в тези държави влизат в руслото на „трябва-не трябва“ още от училище и рядко си позволяват да се отдадат на мечтите си. У нас общата рамка и определеност са 119 Бягства от щастието ... или разтегливи понятия. Образованието не е гаранция за нищо, превръща се в самоцел, а мотивацията е до голяма степен насочена навън. Приема се, че образованието и работата в чужбина дават много повече, без реално да е така, с изключение само на материалният фактор. Има ли лъч светлина на фона на тази минорна картина? Сещам се поне за няколко положителни неща. Успяваме въпреки всичко да бъдем сърдечни и спонтанни. Успяваме да се събираме, без да правим уговорка за това месец предварително за периода от 17 до 20 часа. Успяваме да бъдем естествени. Това може да бъде в основата на вярата, че нещата могат да се променят за по-добро стига да поемем отговорността да внесем мъничко изменение. Малка промяна в нагласата към света при всекиго може да промени много. Независимо от проблемите, от които се задъхваме, около нас има и положителни и красиви събития – тях понякога просто пропускаме, вглъбени в мислите си. А може по приятен начин да си помогнем да бъдем по-ведри, усмивките на лицата ни да предизвикат усмивки на лицата на другите. Може да станем част от една по-позитивна нагласа, която да даде достатъчно енергия и да създаде липсващия капацитет за положителна промяна. Начинът е много лесен. Не бива да подминаваме пъстроцветните неща около себе си. Ако видим нова витрина, нека да не се фиксираме само в цените, а да се зарадваме и че е красиво осветена. Да слезем от колата или от автобуса и да минем няколко спирки пеша, разглеждайки улицата. Да се усмихнем на някого, да се обадим на приятел, с когото не сме се чували отдавна и да му кажем, че ни липсва. 120 Щастливи въпреки средата Динамиката, бързането, стресът, са причина да се отдалечаваме от себе си. Ставаме по-материално ориентирани и в крайна сметка това ни задържа все по-силно към неудовлетворителния материален свят, който ни заобикаля. За да се съхраним и да го променим по някакъв начин, ни е необходимо възстановяване на връзката със себе си. Можем да се отпуснем и да си помислим за какво бленуваме или какви са били мечтите ни преди да се смачкат, какво ни радва и прави щастливи. Да кажем на близките си, че ги обичаме и сме до тях каквото и да се случва. Можем да изненадаме с жест хората, на които държим и да се порадваме заедно на късчето синьо небе, а това не струва пари. Може би читателят, стигнал до тук в книгата, ще си помисли: „Що за безсмислици при всички проблеми, струпани на главата ми”. Всъщност малките неща и доставената ни от тях наслада имат много голямо значение. Именно те създават усещането, че живеем „тук и сега”. Те са онова, което можем да контролираме. Те са единственото сигурно нещо в цялата несигурност на живота. Те ни дават необходимия заряд и сила да си позволим да мечтаем, да постигаме целите си и да не се отчайваме. Ако се втренчваме само в проблемите, ако компенсираме като бягаме в мечти, ако си поставяме свръхцели или ако просто се отпуснем в отчаянието си, животът наистина се превръща само в съществуване и губи багрите си. Всеки ден по една усмивка и малко внимание към дребните неща могат да се превърнат в тухличките, с които да се изгради един свят, по- благонамерен и за нас, и за другите. 121 |