Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Време ли е да заживеем заедно
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- До кога оставаме заедно
| Време ли е да заживеем заедно Съвременните условия на живот до голяма степен променят представите на хората за начина на поддържане на успешна връзка. От една страна са многобройните професионални ангажименти и евентуално свързаните с това пътувания. От друга страна промяната се дължи и на възможностите, които и двата пола имат – разполагат с личен живот, собствено време и неограничена възможност за нови контакти. Това провокира промяна във възрастта, на която хората сключват брак или заживяват заедно. Обикновено основната причина двойката да не се събере са страховете и на двамата, че това ще развали отношенията и ще превърне любовта в битовизъм. Действат и други най-различни опасения и предразсъдъци. Партньорите често продължават да изпитват силни чувства един към друг, но запазват личната си територия и не се престрашават да се съберат, за да си спестят едно евентуално разочарование и раздяла. На практика решението двама души да заживеят заедно не е толкова трудно, колкото изглежда на пръв поглед. В случай, че нещата не потръгнат, винаги има път назад. Времето за взаимно опознаване не дава застраховки и гаранции. В действителност докато не заживеят истински заедно, партньорите няма как да се опознаят напълно. Вместо да развиват черни сценарии и да се защитават, колебаещите се двойки могат да си правят пробни периоди на съвместно съжителство. Именно реалното събиране, а не определен период от време, са решаващи за това дали двама души имат бъдеще заедно. 165 Бягства от щастието ... или До кога оставаме заедно Хората постепенно привикват към рутината и се сливат с нея. Търсенето на сигурност и спокойствие стават причина да се пренебрегват усещанията, желанията и копнежите в името на равното, но пък безоблачно ежедневие. Това се отнася до всяка една сфера на живота, в частност и до връзките. Много често сме свидетели на двойки – приятелски или познати – които не се разбират и не изпитват емоции, но продължават да бъдат заедно с цената на компромиси, с намирането на сериозни и основателни причини или просто на оправдания. Дори когато открият пламък и тръпка навън, са склонни да го потиснат, за да не променят установения ритъм. Стига се до крайни позиции от вида на „Обичам те, но имам ангажименти”. Такива процеси не означават, че човек не е наясно със себе си. Проблем може да възникне при липсата на достатъчно ясно разграничение между чувства, желания и поведение. Тази липса е свързана с объркване и в много случаи с болка. Вътрешната организация е такава, че хората се стремят към съгласуваност и цялост. Вътрешният дискомфорт и колебания могат да се преодолеят, ако има успешно разграничение кое е водещото – чувствата или сигурността. Така се запазва автентичността и човек не изневерява на себе си, не създава нереалистични очаквания и не заблуждава хората, с които поддържа отношения. 166 |