Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Загубите, които преживяваме, и взаимоотношенията ни
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Загубите, които преживяваме, и взаимоотношенията ни След спонтанен аборт Абортът е тежко изпитание за двойката и се преживява много драматично не само от жената, но и от партньора й. Взаимното подкрепяне и разбиране са много важни за преодоляване на кризата в такива моменти. Основният проблем при жената, освен със загубата, е свързан с чувството за вина, че се е стигнало до такова положение. Спонтанните аборти в началото на бременността са естествен природен процес, при който организмът изхвърля плод с генетични дефекти. Колкото и да е просто на думи, трябва да се отработи емоционално, за да може жената да се възстанови. Общото правило „Времето лекува” е валидно и тук. За да не се задълбочи проблемът, важно е жената да усети подкрепата на близките си. Първите две или три седмици са най-мъчителни и обикновено протичат със силно изразено депресивно състояние. Тя няма желание за нищо, чувства се много потисната и нещастна. На този етап често дори подкрепата от близките се отхвърля и жената иска да остане сама. Това е подсъзнателен импулс, чиято цел е болката да се преживее, а да не се потиска, за да може да бъде приета и да се продължи напред. Ролята на мъжа в такъв момент е много важна. Той може по- успешно да мобилизира усилията си и да подходи по-прагматично, за да бъде в помощ на половинката си. В подобна тежка ситуация до известна степен помага и информираността колко често настъпват подобни ситуации, както и че случилото се по никакъв начин не е определящо за бъдещето на двойката. 202 Щастливи въпреки средата След загуба на роднина Всяка загуба на близък човек е тежка. Необходимо е да се даде възможност за изразяване на болката и скръбта, за да могат тези емоции да се интегрират, а не да се отричат. Единствената правилна реакция е пълна подкрепа. Ние не можем да заменим липсващия роднина. Можем с присъствието си до известна степен да поддържаме усещането за цялостност и семейство, на които партньорът да разчита. Опората, която осигуряваме, помага за превъзмогване на загубата. Когато почине близък човек, първата мисъл е на самообвинение – дали сме направили достатъчно, дали сме били достатъчно добри, какво сме пропуснали да кажем. Важно е да предложим разбиране и подкрепа на човека до нас. За да помогнем на половинката си по-лесно да преодолее загубата, може да се опитаме да говорим за хубавите спомени, свързани с липсващия ни човек. Загубата е физическа, но най-важни са връзките и това, което е останало като спомен за взаимоотношенията с починалия. Те са част от живота, те са в емоциите и в личността на нашата половинка и запазват жив спомена за човека, който вече не е сред нас. Много важно е смъртта да се приеме като факт, а не да се отрича. Може да насърчим партньора си да направим в памет на умрелия роднина нещо хубаво, което е обичал – да отидем на любимо място и там да се върнем към милите спомени. Да наблегнем на положителните неща, които нашият близък е дал на партньора ни – станали са част от него и починалият ще продължи да живее чрез него. След тежка болест Тежките заболявания, особено хроничните, неминуемо внасят промени в стила на живот на двойката. Ако болните сме ние, неизбежно се чувстваме в тежест и често опасенията ни, че любимият ще се 203 Бягства от щастието ... или разочарова от нас, ни кара да бъдем груби и да го отблъскваме. Ето защо, ако партньорът е болен, не бива да приемаме реакции на гневни изблици или отблъскване като упрек към нас самите. Те са израз на неговите емоции, че се чувства в тежест и изпитва вина и страх да не ни изгуби. Трябва да приемам с разбиране такова поведение. Единственият начин да не позволим заболяването да пречи на взаимоотношенията ни е да мислим за положителното развитие на болестта и за преодоляването й. Другата възможност е да се опитаме максимално да засилим усещането, че нещата не са много променени. Може да отделяме повече време на занимания, които болестта не възпрепятства и са били част от предпочитаните ни занимания преди това. Към партньора си следва да се държим с разбиране и подкрепа, без да натрапваме прекалена грижа. Болният се чувства много по-зле, ако усеща, че непрекъснато му се предлага помощ. Тогава се възприема като още по-непълноценен. Затова във взаимоотношенията по- подходящи са формулировки от типа на „Какво предпочиташ сега”, с които да подчертаем, че болният може да ръководи живота си. Да продължим напред При всички ситуации на загуба или болест има тежки периоди. Те трябва да бъдат изживени и няма как мигновено да бъдат преодолени. Такива тежки моменти увеличават близостта между партньорите и ги сближават. Необходима е голяма деликатност и внимание в тези трудни периоди на съвместния живот, защото тогава ние или партньорът ни сме най-силно уязвими и се чувстваме виновни, безпомощни и оголени. Нека да се опитаме да осигурим усещане едновременно, че сме изцяло подкрепящи, разбиращи и на разположение без да се натрапваме, защото това може да има обратен ефект. 204 |