Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Колко сме мотивирани Много често се говори за мотивацията и ползите от нея, особено в професионален план. Какво всъщност представлява мотивацията и защо ни е необходима? Знаем, че можем да свършим задачите си с желание или с досада, с чувство за лекота или с изчерпване докрай. Всяка задача може да бъде многократно отлагана, но в крайна сметка следва да се изпълни. Защо да не си помогнем сами и да превърнем дествието в нещо приятно? Именно тук е ролята на мотивацията. Тя най-общо може да се раздели на външна и вътрешна. Външните мотиви са ясни – пари, престиж, покриване на нужди. Те са мотиватор, но в основната си част са по-скоро необходимост, неизбежност, нещо, с което се примиряваме и просто си поставяме като цел, за да осмислим труда си. Именно поради тази причина всяка външна мотивация е ефективна, но по-скоро е добре да я сложим в графата „Цели“ – цели, за които трябва да изградим план за действие и да поставим срокове за изпълнение. Това, което може да ни бъде от полза, е вътрешната мотивация. В идеалния си вариант тя е изчистена от конкретните прагматични и материални неща на заобикалящия ни свят и е свързана с всички добавени или допълнителни ползи, които получаваме при постигане на ежедневните, краткосрочните, средносрочните и дългосрочните си цели. Вътрешната мотивация е свързана с усещането за удовлетвореност, с хъса към живота, с радостта от полаганите усилия. Тя ни зарежда с енергия да преодоляваме трудностите, да вървим напред. Дава ни посока и заряд да се стремим към желаното светло бъдеще. Никой не се ражда мотивиран. Самомотивирането е умение, което се изгражда през годините и изисква известни усилия. Нещо 134 Щастливи въпреки средата повече, изисква постоянство и подхранване, за да работи в наша полза. Инвестицията обаче си струва. В крайна сметка, именно високата мотивация ни кара да се чувстваме живи, способни, можещи и заслужаващи. Как можем да се самомотивираме? В най-общи линии, като следваме две основни посоки – на по-широк и глобален поглед към нещата и на позитивно мислене. По-широкият поглед към нещата означава да се ориентираме към вътрешните си ползи. Да си дадем сметка кои са нещата, които ни карат да се чувстваме удовлетворени и щастливи. Защо упражняваме конкретната професия – само заради парите или по-скоро заради това, което можем да си купим с тях? Всъщност хората обичат нещата, които парите им осигуряват – платени сметки, пътувания, нови придобивки. Това може да ни накара да се замислим в по-широка перспектива и наистина да се ориентираме към себе си. Реалната мотивация за „Искам нова кола“, например, е заради усещанията и местата, където можем да я ползваме, а не да се сравняваме със съседа или просто да бъдем забелязани. По същия начин можем да се опитаме да визуализираме нещо желано. След като си представим себе си заедно с придобивката, нека да си отговорим на въпросите „Как се чувствам, по-щастлив ли съм? Това подобрява ли връзките ми с близките? По-здрав ли съм?“. Принципът важи за всяко едно желание, упражнявана дейност, поставена цел. Истинската мотивация означава да погледнем отвъд конкретните материални измерения и да се водим от ползите, които очакваме да получим в личен план. Ако ползите се изчерпват само до желан предмет, много скоро ще престанем да бъдем доволни и успешни. В тази връзка стои и важният въпрос за определянето на личните цели. Без цели няма посока. Затова е необходимо да определим и 135 Бягства от щастието ... или формулираме ясни, постижими и достатъчно добри за самите нас цели. Нека да си направим три отделни списъка с краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. След това срещу всяка цел да си запишем датата, на която очакваме да я изпълним, защото цел без дата не е цел. След това до всяка цел да опишем с по едно изречение защо се стремим към нея. Според специалистите по мотивация, ако не можем с няколко думи да опишем причината да имаме такава цел, по-добре да я премахнем от листата. Трите списъка е добре да съдържат еднакви по брой цели. След това се прави план за изпълнение на всяка от целите. Поемете вътрешната отговорност и действайте със съзнанието, че постигането на целта зависи от вас, защото никой не ви е длъжен и подарени изпълнени цели няма. Не отлагайте, пристъпете към реализацията на плана. Другият много важен момент е този на позитивното мислене. Мотивираният човек е ентусиазиран, последователен, енергичен, решителен. Поведението му се подкрепя от положителната представа за себе си, от преформулирането на всички свои негативни черти по два възможни начина. Единият начин е да декларираме всички свои слабости в минало време. Другият начин е за всеки свой недостатък да добавим нещо, което може да го елиминира – или положително качество, или какво ще направим, за да го преодолеем. С малко упражнения човек може да се научи и да подхожда с добронамерени очаквания към всеки един ден, да се зарежда позитивно за това, което го му предстои. Няма ситуация без проблеми. От нас зависи дали ще ги приемем като непреодолима стена или ще ги анализираме, за да преценим как да ги преодолеем. Ако очакваме добро развитие, такова има. Ако обаче очакваме провал, е гарантирано, че ще се случи. 136 |