са максимум до 4-ти клас) и закономерно от това без минимална функционална грамотност при българите са - 9%, при турците - 24%, при ромите - 64%.
•
Здравето и трудоспособността като демографски фактор и последици.
Доброто здраве е директен и силен демографски фактор. Болни хора и болни семейства, особено когато живеят в крайна нищета и мизерия, не могат да
възпроизвеждат поколенията, не могат да раждат и отглеждат здрави, трудоспособни и мотивирани да се трудят млади хора.
•
Мотивацията за труд - обществено-организиран, легален и обществено- полезен.
•
Сред социализираните слоеве, средните класи и
елитите - като отказ от брак, след това отказ от семейство, отлагане на раждането (все по-често само едно), а и отказ по принцип от раждане и отглеждане на свои деца.
•
Демографската криза скоротечно изменя етническата структура на населението в България.
Това има ясни количествени характеристики - бързо расте броят на ромите - при това най-бедните, най-необразованите, най-отделените в ромски квартали и паланки. Обратно, бързо се свива броят на българите - при това на
средните и елитните класи, на високо образованите и квалифицираните, на носителите на европейски стандарти за живеене и обществено поведение. Бързо се променят и процентите на мнозинството и на малцинствата в населението като цяло.
•
Естествен прираст на населението
Турският компонент се възпроизвежда устойчиво - 2 пъти по-бързо от българският, и в перспектива ще запази своето количество в порядъка на 350-400 хил. души. Ромският компонент се разраства
бързо и като абсолютен брой, и като относителен дял в общото население - 4 пъти по-висока раждаемост в сравнение с българското мнозинство и 2 пъти по-висока в сравнение с другото малцинство. Ромите сега са вероятно около 900 хиляди. В следващите няколко десетилетия ще се разрастват към числа от порядъка на 1,4 милиона. А това при общо население от 4,5 милиона би означавало вече около 30-35% от населението.
Сподели с приятели: 
