- СЪЗДАДЕНА Е БОЛНИЦА "ПИРОГОВ"

И МОРБИЛИ БЕ СРЕД ЗАБРАВЕНИТЕ БОЛЕСТИ

Преди да бъде изобретена ваксината срещу морбили (дребна шарка) в началото на 60-те години на ХХ В., почти всички деца боледували от морбили. Само малка част я изкарвали с леки оплаквания. Морбили (както паротитът и рубеолата) може да инфектира различни вътрешни органи и да доведе до редица усложнения. Мнозинството получавали средна по сила инфекция, придружена с температура, хрема, кашлица, конюнктивит и сериозни петна по кожата.

Най-честите усложнения при малките пациенти включвали пневмония, остър среден отит, енцефалит и др. Пневмонията била водещата причина за смъртност (56% до 86% от смъртните случаи от морбили се дължали на това усложнение). Тази шарка се предизвиква от вирус от групата на парамиксовирусите. Човекът е единственият естествен гостоприемник за този вирус. Той е силно заразен и живее в секретите в носа и гърлото на заболелия и се пренася по въздушно-капков път с отделянето на микроскопични капчици при дишане, говорене, кихане или кашляне. Затова дребната шарка е една от най-заразните болести.

При изработването на ваксината срещу морбили се отделяла тази част от вируса, която причинява болестта (патогенна или вирулентна част) от другата, която дава имунитет (имуногенна част). За ваксината се взима жив вирус, причиняващ морбили, отглежда се в специализирани клетки в лабораторни условия. Така вирусът става все по-непригоден да разболява деца. Отслабеният вирус срещу морбили действа достатъчно добре в децата, за да им осигури имунитет, а и не може да ги разболее. Така децата имат имунитет към морбили и същевременно не се налага да платят високата цена на естественото преболедуване.

През 2009 г. СЗО призовава към увеличаване на ваксинациите срещу морбили с аргумента, че децата в богатите европейски страни са изложени на по-голям риск от заразяване.

Природа зад щанда

Темата накратко

Пазарът на биопродукти се променя заради нарастващото им производство в България и Европа, както и заради засилващата се конкуренция от натуралните фермерски или просто здравословни, но не биосертифицирани продукти.

Каналите за търговия на биостоки се разширяват. Оцеляването на малките специализирани магазини става по-трудно, продуктите започват да се разпространяват и в конвенционалните търговски обекти. Трима предприемачи от сектора разказват за тези тенденции.

Да изпиете чаша студен биочай на тиха уличка в големия град е приятно и полезно. Ако обаче се върнете на същото място след година и кокетното биомагазинче с масичка отпред вече го няма или се е превърнало в нещо средно между био плод и зеленчук, магазин за дрехи от Индия и сладкарница, не се учудвайте. Макар да няма официални данни за сектора на биотърговията на дребно, е видно, че той се развива динамично. Шансът малките да се задържат в него, без да фалират или да прибегнат към смяна на модела и предлагане и на конвенционални стоки, обаче намалява. По информация на самите търговци броят на специализираните магазини, в които се предлагат единствено сертифицирани биопродукти в България, е не повече от 100. Увеличават се обаче обектите, в които тези продукти присъстват на щанда наред с конвенционалните.

Трудното оцеляване на малките магазини не идва нито от по-ниското търсене на екологично чисти стоки, нито от лошия им бизнес модел, а е следствие от няколко тенденции - броят на биологичните оператори (производители, преработватели и търговци) в страната се е увеличил 15 пъти за 10 години, а ръстът в производството през 2015 г. спрямо година по-рано е над 50%. Търсенето, което също расте, уви, не напредва с подобен темп, а конкуренцията от страната на натуралните, фермерски или просто качествени продукти от производител се засилва.

Това променя пазара. Първата голяма разлика е, че био- и натуралните стоки излизат от профилираните магазини и разширяват присъствието си в конвенционалните търговски канали, сред които и големите бързооборотни вериги. Там обаче се търсят обеми и достъпни цени. Това засега не изглежда да притеснява нито вносителите, нито по-големите български производители, защото екобумът доведе до окрупняване на играчите, създаване на индустриални по мащаб биопроизводства в Европа, а оттам и до намаление на стойността на суровините и крайните продукти, които обичайно са с около 30% по-скъпи от техните конвенционални еквиваленти.

Другата новост е, че потребителите вече не търсят етикета био, а качествената храна. Затова продажбите на фермерски продукти растат бурно и донякъде завземат дела на биото. Както през магазини и пазари, така и през директни доставки. Третата трайна тенденция е, че търговци стават и производители. А увеличената местна и чужда конкуренция също сваля цените.

За промените в биосегмента на българския пазар разказаха трима от успешните предприемачи в сектора. Общото между тях е не само дългогодишното им присъствие в търговията с органично чисти продукти, но и профилът им на производители.

ЛЮБОМИР НОКОВ, СОБСТВЕНИК НА МАГАЗИНИ "БИОМАГ" И УПРАВИТЕЛ НА "БИО БЪЛГАРИЯ", КОЯТО СТОИ ЗАД ПРОДУКТИТЕ HARMONICA: ДОВЕРИЕТО КЪМ МАРКАТА ВЕЧЕ ДОМИНИРА НАД ЗНАЧЕНИЕТО ЗА БИО

Любомир Ноков има поглед върху сектора и като производител на марката Harmonica, която вече се предлага в около 800 обекта в страната, и като собственик на три магазина от веригата "Биомаг", в която се продават само сертифицирани биопродукти. "Една от тенденциите в последните години е, че се преплитат понятия като био, натурално, фермерско, органично, директно от производителя. Био е земеделски метод, който се прави с грижа за почвата, биоразнообразието и здравето, за който контролът е законово уреден в ЕС", обяснява Ноков. Според него бумът в появата на качествени храни, които не са био, е едно от значимите събития за сектора. То говори за осъзнаване на потребителите към храната въобще. "Сега има много по-голям избор от истински и качествени храни, а доверието към производителя и марката вече са по-важни от доверието към биосертификацията. За нас "био" е задължителен минимум, гаранция за качество, а не маркетингово предимство. Най-ценното е доверието в марката", разяснява предприемачът. "Когато започвахме с Harmonica, на пазара на храни имаше основно имитации, а производителите искаха да постигнат все по-ниска цена. Вече има истинско качество и конкуренция и в това се състои бумът в този сегмент. Смятам, че той ще продължи, тъй като все още има цели незапълнени производствени ниши", казва още той. Действително в годините назад на пазара преобладават вносителите и търговците, а сега все повече бизнесът се ориентира към създаването на продукти.

По думите на Ноков по отношение на търговията потенциалът за развитие извън София е голям, все повече хора търсят качествени храни, а специализираните магазини в столицата остават трудна ниша, в която главна задача е да се съчетае ентусиазъм с добро управление, така че клиентите да бъдат добре обслужени, рафтовете да са винаги заредени, да се управляват брак, цени, наличности.

"Не бих могъл да кажа дали локацията, маркетингът или нещо друго е по-важно за успеха на един такъв магазин. При нас например начинът на организация на работата е ключов, за да успеем да се задържим толкова време", казва той. "Биомаг" съществува от 2008 г., като три от четирите магазина на веригата работят и днес. "Реално в България обаче никога не е имало големи продажби през специализираните биомагазини. Ако ме питате кой е най-големият биомагазин днес, съдейки по приходите от продажби в сегмента, това ще са или "Фантастико", или "Кауфланд", обяснява предприемачът. По негови данни само 10% от всички продажби на биопродукти в страната минават през специализираните магазини. А вече почти няма търговска верига, която да не продава такива или да няма обособен биощанд. За сравнение - в някои европейски държави през този канал минава почти цялата търговия с екологично чисти стоки, но има и страни като Франция, където работят по две, три профилирани биовериги за бързооборотни стоки. Те имат по 200 магазина. Ноков не пожела да се ангажира с прогноза кой от двата модела би се наложил на местния пазар в дългосрочен план.

КАЛИН КЛАСАНОВ, СОБСТВЕНИК MY ORGANIC MARKET И ЧАСТ ОТ ЕКИПА, СЪЗДАЛ БИОДЕСЕРТИТЕ ROOBAR: ВСЕ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРСКИ ФИРМИ, КОИТО СЕ ЗАНИМАВАХА С ПРОДАЖБИ НА БИО, ВЛЯЗОХА В ПРОИЗВОДСТВЕНАТА НИША

Калин Класанов е сред пионерите в търговията на дребно с биохрани, като това е негов основен бизнес в последните 10 години. Заедно със съпругата му Анита те са собственици и управляваха два магазина под бранда My Organic Market. Нещата обаче се променят драстично и Калин и Анита излизат от нишата на търговията, за да се отдадат на производство. Те заедно с партньора им Яни Драгов са създателите на суровите енергийни биодесерти Roobar, които се наложиха успешно и в глобален план и превърнаха основаната за целта компания "Роо брандс" в една от най-бързо развиващите се в този сегмент с годишен ръст на продажбите от над 200%, приходи от 3.5 млн. лв. за 2014 г. и печалба 1.2 млн. лв. Сега Roobar се продават на 5 континента и в повече от 40 държави и по-голямата част от производството е за износ, но всъщност всичко започва от малката пекарна "Курабийница" към магазина My Organic Market на ул. "Парчевич", където Анита създава рецептите за биобарчетата.

А иначе като човек, който пряко е участвал в налагането на биокултурата на хранене в България, Калин Класанов казва, че намира тенденцията за затваряне на някои от специализираните магазини позитивна. "Това дали има 10 или 15 магазина за биостоки не е успех. Успех е, когато те наистина влязат в масовото хранене, а през нишовите биомагазини това може да стане много по-трудно, отколкото през традиционните търговци", обяснява Класанов.

Причината за това е, че аудиторията на тези магазини е по-тясна, обикновено това са по-младите, платежоспособни и информирани потребители. Тоест има предпоставка биомагазините да се разполагат в натоварените централни градски части или бизнес центровете, откъдето минава потокът на тези хора. А навлизането на биостоките в голямата търговска мрежа всъщност прави продуктите не само по-достъпни за тези потребители, но и разпознаваеми за по-широката публика.

"Друга тенденция на биопазара е, че има все повече български фирми, които от продажбите влязоха в производствената ниша. Положително е, че се затварят магазини, особено след като се откриват производства. Това е голямата промяна, която се случи в последните 10 години, и аз съм щастлив, че съм част от нея", казва Класанов. Той разказва още, че въпреки успеха в производството на Roobar семейството съвсем не се е отказало да продължи да прави нови неща. Калин и Анита вече поглеждат към нова ниша и планират да открият заведение за бързо, но здравословно хранене в центъра на София.

РОСЕН ГАБРОВСКИ, СОБСТВЕНИК НА "ЗОЯ БГ": ПОЯВАТА НА ПОВЕЧЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ВОДИ ДО НАМАЛЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ

Росен Габровски започва бизнеса си в търговията с биопродукти през 2008 г. като вносител и първоначално продажбите са само онлайн. Днес той и партньорката му Стела Петкова вече управляват три собствени магазина под името "Зоя", а интересното в техния модел е, че в асортимента на търговските обекти те отделят значително място на козметиката. Подобно на другите големите търговци създателите на "Зоя БГ" също имат производство. През 2013 г. фирмата пуска марката органични масла Zoya goes pretty за грижа за кожата, която прави добър пробив в някои държави от Европа. "Имаме 40 - 50 собствени продукта, като делът на износа при тях е 50%", посочва Габровски. Собствената марка не спира да се развива - появяват се нови продукти, добавят се съставки за омекотяване на маслата, а опаковките преминават през редизайн.

Въпреки фокуса върху козметиката и постоянното обогатяване на търговската гама в тази част с нови марки Росен казва, че засега не са се отказали от продажбите на храни и суперхрани.

Това, което се е променило най-съществено в сектора в последните години, по думите му е нарасналата конкуренция, но и той не отрича, че преминаването на биостоки и към традиционните търговски канали е значително. "От "Фантастико" ни потърсиха сами и там вече предлагаме около 30 - 40 продукта", обяснява Габровски. "Но мога да кажа, че големите вериги магазини търсят продукти от по-ниския ценови сегмент и в по-голяма степен биохрани, въпреки че в нашия случай интересът и към козметиката е голям", допълва собственикът на "Зоя БГ".

Габровски, за когото да докаже, че биостоките могат да бъдат продавани и на съвсем достъпни цени, се е превърнало в бизнес мисия, отчита и една друга тенденция на биопазара в Европа.

"Появата на повече производители в тази ниша води до намаление на цените. Този спад варира в различните групи продукти, като при най-масовите стоки е по-голям. Например доста се понижи цената на кокосовото биомасло, тъй като в сектора се появиха големи преработватели", казва той.

А това са добри новини, защото досега по-високите с от 30% до 50% цени на биопродуктите отблъскваха много от потенциалните им потребители.