Математиката е вредна за здравето

Математиката е вредна за здравето

Здравеопазването не е точна наука, но от числата и буквите, с които си служи системата, зависи съдбата на лечебните заведения, медицинския персонал и най-вече на пациентите. У нас парите за здраве по правило не достигат или по-скоро са зле разпределяни и изтичат през всевъзможни "мръсни" канали. Но вместо да вземат адекватни мерки да запушат течовете и да преразпределят справедливо тези над 3 млрд. лв., които се въртят ежегодно в сектора, управляващите го се опитват с всевъзможни дребни хитринки да икономисат всяка стотинка. Проблемът е, че това като цяло се прави, без да се отчитат последствията, произлизащи от безбройните нормативни недомислици.

Без никакво съмнение сред най-потърпевшите от "маневрите на здравния етаж" са болниците, които посрещат всеки ден с нови закони, наредби, изисквания и... бюджети. Тъкмо техните управи успеят да се настроят към поредната промяна в правилата на играта и излиза нещо, което преобръща сметките им наопаки. И ограниченията, заложени в разрешителните им за дейност, вече не са това, което бяха, напротив -стават все по-драстични и нереални.

До неотдавна болниците можеха да надхвърлят лимита за приети пациенти по клинични пътеки в дадено свое отделение (например кардиологията), стига общата месечна квота за хоспитализирани болни да не е надхвърлена. Тоест, ако в лечебницата има 200 легла, а в кардиологията - 20, но са приети 30 души, здравната каса плаща сметката, стига в останалите отделения да не са лежали повече от 170 болни. "Плаващият лимит" обаче вече не играе. Занапред осигурителният фонд ще покрива само въпросните 20 легла дори всички останали 180 да са постоянно свободни. Което означава, че болниците не могат да разчитат, че най-печелившите им оборотни и качествени отделения ще компенсират загубите от тези, които не са особено търсени.

Но това не е всичко. Експертите от Центъра за защита на правата в здравеопазването извадиха наяве и друго нововъведение със съмнителен ефект. При все че не могат "да мръднат", клиниките са задължени и да държат свободни 10% от леглата си за евентуални спешни случаи. Тоест от 20-те кардиолегла е необходимо две да са постоянно свободни, независимо колко пациенти са приети по спешност. Любопитно е какво ще се прави, ако, не дай Боже, едновременно дойдат петима души със сериозен проблем, а 18-те легла са заети? Трима ще бъдат изписани преждевременно или ще разкарват тежкоболните по други болници, докато им се намери място...

От новите правила за дейност ще загубят всички, въпреки че на хартия може и да се спести някой друг милион. За болниците те значат още повече незаети легла и още по-малко приходи. Правото на избор за пациентите ще бъде максимално стеснено и те ще трябва все по-често да преоткриват обектите на болничната карта, когато откажат да ги приемат заради липса на легла. Това ще засегне най-вече хората в по-бедните общини, които разчитат на местната лечебница и не могат да си позволят разходите, за да отидат в областния град. За спешните пациенти вече споменахме, но там има и друг фактор. Ако на тежкоболен бъде отказан прием, той ще може да търси правата си по съдебен път или клиниката ще понесе административна санкция. Ако пък бъде приет при запълнен лимит, болницата губи.

При тази ситуация единственият изход за повечето здравни заведения може би пак ще е "да търсят вратички", за да заобикалят правилата. Неотдавна това се случи в "Александровска" и казусът бе раздухан едва ли не като някакъв чутовен скандал. Оказа се, че тамошната клиника по гастроентерология е "заемала" легла в други отделения за свои болни, докато се освободи място при тях. Ръководителят на гастрото проф. Диана Петрова обясни, че става дума за т. нар. кушетки, на които се настанява пациент в момент, в който няма свободно легло в съответната стая. Независимо от всичко тази схема бе заклеймена като твърде неморална, но ако няма доказано източване на средства, тя по-скоро е показател за гъвкава реакция от страна на началника. Защото едва ли е по-морално да върнеш човека на улицата с репликата "оправяй се, няма легла!" или "ще чакаш!".

За съжаление лечебниците са принудени от обстоятелствата все по-често да използват тези отговори, след като за 2015-а пиха по една студена вода за извършена, но неразплатена (надлимитна) дейност за 65 млн. лева. Единици успяха да си вземат парите, а останалите извадиха листите на чакащите, въпреки че разполагат с достатъчно лекари, оборудване и легла, за да си свършат работата в пълен обем. На теория здравната карта, която преброи 3000 излишни легла, трябва да влезе в сила от април 2017-а. Но на практика излиза, че тя вече действа под формата на загробващи договори.

ЕС се готви за война срещу фалшивите лекарства

Банкеръ  стр. 3  

Въвеждането до февруари 2019-а на общата европейска система за борба срещу фалшифицирането на лекарствени продукти ще оскъпи цената на лекарствата. Все още е трудно да се прогнозира с колко, но тази система е важна за безопасността на хората, обясни проф. Татяна Бенишева по време на семинар, организиран от Българската асоциация за лекарствена информация (БАЛИ), с подкрепата на Медицинския университет - София, и посветен на регулацията на търговията с лекарства в Европейския съюз.

"Всяка опаковка е необходимо да съдържа триизмерен код и всеки обект, в който се предлага продуктът, трябва да разполага с устройство за разчитане, фалшифицирането на лекарствени продукти е широко разпространено, Интерпол непрекъснато организира международни акции, но проблемът си остава. Особено разпространена е търговията с фалшифицирани продукти в интернет", коментира проф. Бенишева.

За да се справи с проблема, Евросъюзът започва обща война срещу фалшификатите. До февруари 2019-а ще бъде изграден европейски хъб и ще се въведе единна система за проследяване на всяка опаковка по веригата - от производителя до крайния потребител във всяка една от държавите членки.

Отделните опаковки ще носят специфични идентификационни номера. Съответно това ще засегне и аптеките, на които ще им се наложи да внедрят четци на кодове и софтуер.

"Все още има много неясноти относно процеса на валидирането. Те са обект на бъдещи технически и регулаторни промени", обясни германският гост лектор Тс*мас Брюкнер. По думите му един от най-добрите начини за борба с фалшифицирането е то да стане непривлекателно, тоест самите потребители да са информирани за рисковете, а и в законодателствата на страните от ЕС то да бъде отчитано като нарушение. Освен това се предвижда европейската фармацевтична верига на доставки да бъде цифровизирана и да свързва производителите, търговците на едро, аптеките и болниците.

Според Брюкнер 50% от продуктите, които се предлагат в интернет, крият риск, защото могат да съдържат съставки с ниско качество или в неправилна доза.

Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) е изчислила, че цялостното въвеждане на системата за борба срещу фалшифицирането на медикаменти ще струва 85 милиарда евро. Единайсет милиарда евро пък ще са годишните разходи за базата данни, ако в нея бъдат включени възможно повече държави.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.53 Mb.

Сподели с приятели: