РЕГЛАМЕНТИРАНЕ УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ, КЪДЕТО СЕ ПРАКТИКУВА АКУШЕРО-ГИНЕКОЛОГИЧНА ДЕЙНОСТ - ВЪТРЕШНИ СТАНДАРТИ
1. Основен вътрешен стандарт е “Правилник за устройството и дейността на лечебното заведение”. Изискванията за този правилник са съгласно глава ХХVI.
2. Вътрешни стандарти са и:
2.1. длъжностни характеристики на персонала;
2.2. медицински алгоритми за:
2.2.1. диагностично-лечебни;
2.2.2. долекарски грижи в стационара;
2.2.3. предоперативна (предродилна) подготовка;
2.2.4. следоперативни (следродилни) грижи;
2.2.5. лекарствена политика;
2.2.6. борба с нозокомиалните инфекции;
2.3. организационни (логистични) алгоритми:
2.3.1. маршрут на спешните случаи, включително на всички раждащи;
2.3.2. правила при възникване на медицинска спешност;
2.3.3. оперативна дейност: обхват, място на извършване, поставяне на индикации за планови операции, поставяне на индикации за спешни операции;
2.3.4. действия при извънредни обстоятелства (бедствия, тероризъм и др.);
2.3.5. условия и ред за:
2.3.5.1. планова хоспитализация;
2.3.5.2. изписване на пациентките;
2.3.6. правила и процедури при настъпване на смърт:
2.3.6.1. на болна, бременна, раждаща или родилка;
2.3.6.2. на новородено;
2.3.7. график на дейностите;
2.3.8. управление на листата на чакащите;
2.3.9. съхранение, ползване и поддръжка на апаратура;
2.3.10. съхранение и ползване на документация;
2.3.11. разпределение на средства, получени от здравноосигурителни фондове;
2.3.12. боравене с човешки тъкани, секрети и екскрети;
2.3.13. боравене с химически вещества (реактиви);
2.3.14. боравене с източници на йонизиращи лъчи и друга физическа енергия;
2.3.15. събиране и изхвърляне на отпадъци;
2.3.16. други;
2.4. мерки за управление на риска;
2.5. правила за работата на постоянни и временни консултативни органи;
2.6. декларации за информирано съгласие и информиран отказ;
2.7. стандартизирани формати за:
2.7.1. данни при постъпване на пациентката в стационар (данни “Вход”);
2.7.2. данни, документирани в “История на заболяването (раждането)” преди дехоспитализация (данни “Изход”);
2.7.3. епикриза;
2.7.4. запис в “Актова книга за ражданията”;
2.7.5. оперативен протокол;
2.7.6. протокол за диагностична лапароскопия и хистероскопия;
2.7.7. искане на и описание на резултат от:
2.7.7.1. цитологично изследване;
2.7.7.2. хистологично изследване;
2.7.7.3. микробиологично изследване;
2.8. анкетни карти за допитване до пациентките за степента на удовлетвореност от:
2.8.1. медицинското обслужване;
2.8.2. битовите условия и общите грижи;
2.9. информация за пациентките относно:
2.9.1. техните права;
2.9.2. техните задължения (вътрешния ред в лечебното заведение);
2.9.3. поведение в извънредни обстоятелства (бедствия, тероризъм и др.);
2.9.4. предварителен режим при насрочване на някои процедури;
2.9.5. следлечебен режим;
2.9.6. възможности за ползване на допълнителни услуги;
2.9.7. ценоразписи в лечебното заведение.
3. Органите за управление на лечебното заведение преценяват кои от структурите в лечебното заведение следва да разработят собствени правилници за устройство и дейност и други вътрешни стандарти.
4. Изискванията към по-важните документи по т. 3 са съгласно глави ХХVII - ХХХ.
Д я л III ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ЛИЦА, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА “АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ”
Глава IХ
ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА ПРАКТИКУВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ ОТ ОБЛАСТТА “АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ”
1. Определят се следните нива на отговорност за медицински дейности от областта “Акушерство и гинекология”:
1.1. долекарско ниво: някои медицински дейности при проследяване на бременност и при раждане през естествените родови пътища (описани в глава ХI);
1.2. медицински грижи за бременни, родилки и гинекологично болни:
1.2.1. лекарско ниво 1: медицински дейности в компетенциите на общопрактикуващ лекар (ОПЛ);
1.2.2. лекарско ниво 2: медицински дейности в компетенциите на лекар - специалист по АГ.
2. Правоспособни да практикуват медицински дейности на долекарско ниво в областта на АГ са:
2.1. правоспособни акушерки;
2.2. само за оказване на долекарски грижи за гинекологично болни - правоспособни медицински сестри;
2.3. лекари.
3. Правоспособни да практикуват медицински дейности на лекарско ниво 1 в областта на АГ са:
3.1. лекари, работещи по договор с Националната здравноосигурителна каса като общопрактикуващи лекари (ОПЛ);
3.2. лекари в процес на специализация по АГ;
3.3. лекари, специалисти по АГ (акушер-гинеколози).
4. Правоспособни да практикуват медицински дейности на лекарско ниво 2 от областта на АГ са:
4.1. лекари - специалисти по АГ (акушер-гинеколози);
4.2. лекари в процес на специализация по АГ.
5. Практикуването на медицински дейности в областта на АГ от лекари в процес на специализация по АГ става под пряк контрол от лекар - специалист по АГ, който:
5.1. възлага на неспециалиста извършване на медицински дейности, вместващи се в неговата собствена правоспособност и компетентност;
5.2. не допуска извършването на други медицински дейности от неспециалиста;
5.3. носи отговорност за медицинската дейност на неспециалиста в областта на АГ и резултатите от нея.
Д я л IV МЕДИЦИНСКИ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА “АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ”
Глава Х
СЪЩНОСТ И ОБЕКТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ В СПЕЦИАЛНОСТТА “АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ”
1. Според своята същност медицинските дейности в специалността АГ се делят на:
1.1. диагностично-лечебни дейности (ДЛД);
1.2. профилактични дейности;
1.3. други медицински дейности:
1.3.1. методична помощ;
1.3.2. медицинска експертиза;
1.3.3. медико-козметични услуги.
2. Диагностично-лечебни дейности
2.1. Обект на ДЛД в специалността са:
2.1.1. спешните състояния в АГ, включително всички видове раждане;
2.1.2. бременностите с повишен риск, освен ако този риск се дължи на екстрагенитално заболяване, което в конкретния случай и в интерес на болната се поема от друга медицинска специалност;
2.1.3. бременностите с реализиран риск (за майката; за плода; за майката и за плода), включително прекъсване на бременност по медицински показания;
2.1.4. усложненият (патологичен) следродов период на майката (пуерпериум), освен ако това се дължи на екстрагенитално заболяване, което в конкретния случай и в интерес на болната се поема от друга медицинска специалност;
2.1.5. заболяванията на:
2.1.5.1. концептуса;
2.1.5.2. новороденото до поемане на грижите за него от неонатолог;
2.1.6. интрапарталните и ранните усложнения на неоперативното раждане;
2.1.7. непосредствените и ранните усложнения на медицински намеси, дали отражение върху женската репродуктивна система;
2.1.8. късни усложнения, засягащи пикочо-половата система, перинеума или коремната стена, при:
2.1.8.1. раждане;
2.1.8.2. гинекологични, акушерски или други операции;
2.1.9. заболявания и аномалии в развитието на женските репродуктивни органи;
2.1.10. безплодие;
2.1.11. заболявания на млечната жлеза при бременни и родилки, свързани със:
2.1.11.1. галактостаза;
2.1.11.2. инфекции.
2.2. Според необходимите при практикуването им знания и умения ДЛД в специалността се делят на:
2.2.1. общи ДЛД - едни и същи за АГ и за други клинични специалности;
2.2.2. специализирани ДЛД;
2.2.3. високоспециализирани ДЛД.
2.3. Този медицински стандарт не разглежда общите ДЛД, практикувани в специалността АГ.
2.4. Специализираните ДЛД включват:
2.4.1. специализирани ДЛД при проследяване на бременност и при раждане през естествените родови пътища;
2.4.2. други специализирани ДЛД:
2.4.2.1. предимно лечебни процедури;
2.4.2.2. диспансерна дейност;
2.4.2.3. клинично прогнозиране и определяне на диагностично-лечебна тактика;
2.4.2.4. консултиране на потребители на медицинска помощ.
2.5. Основните специализирани дейности в областта на АГ са посочени в глави ХI и ХII.
2.6. Високоспециализираните ДЛД:
2.6.1. се извършват в интерес на пациентката, когато за нейното качествено медицинско обслужване не е достатъчно извършването на специализирани ДЛД;
2.6.2. изискват допълнителна медицинска квалификация, придобита от акушер-гинеколози.
2.7. Основните високоспециализирани ДЛД в областта на АГ и необходимата за практикуването им допълнителна медицинска квалификация са посочени в глава ХIII.
3. Профилактични и други дейности по опазване на репродуктивното здраве и здравето на потомството.
3.1. Профилактичните дейности, осъществявани в специалността АГ, се делят на:
3.1.1. основни - извършват се от акушер-гинеколог или общопрактикуващ лекар (ОПЛ);
3.1.2. специализирани - извършват се от акушер-гинеколог.
3.2. Основни профилактични дейности са:
3.2.1. проследяване на нормална бременност и нормален следродов период;
3.2.2. профилактичен гинекологичен преглед (ПГП), включващ скрининг за рак на маточната шийка и за рак на гърдата;
3.2.3. семейно планиране и репродуктивно здраве;
3.2.4. имунизации и ваксинации на популационен принцип.
3.3. Специализирани профилактични дейности са:
3.3.1. профилактика на нежелателните прояви на менопаузата;
3.3.2. имунизации и ваксинации на селективен принцип;
3.3.3. прекъсване на бременност по желание;
3.3.4. профилактика на вертикалното предаване на вродени инфекции;
3.3.5. профилактика на автохтонното (ендогенно) и хоризонталното предаване на нозокомиални (вътреболнични) инфекции;
3.3.6. профилактика на тромбоемболичните усложнения на бременността, раждането и оперативните намеси;
3.3.7. скрининг за вродени и наследствени заболявания на потомството;
3.3.8. скрининг за остеопороза;
3.3.9. други дейности.
3.4. Специалността АГ поема и ДЛД, необходими при сигнализирани от скрининга случаи, с изключение на:
3.4.1. всички видове лъчево лечение;
3.4.2. лечение на рак на млечната жлеза.
3.5. В областта на профилактиката се обособява профилираната област “Семейно планиране и репродуктивно здраве”. Нейният обхват и необходимата за практикуването й допълнителна медицинска квалификация са описани в глава II.
3.6. Опазване на репродуктивното здраве и здравето на потомството освен чрез профилактика се осъществява чрез:
3.6.1. разпространение на здравни знания;
3.6.2. промоция на здравето.
3.7. Разпространението на здравни знания и промоцията на здравето са задължение на всички изпълнители на медицинска помощ в областта на АГ. Те засягат всички области на здравеопазването с основен акцент върху репродуктивното и сексуалното здраве. Освен това тези дейности са в основата на профилираната област “Семейно планиране и репродуктивно здраве” (т. 4 на глава II).
4. Други медицински дейности
4.1. Медицинската експертиза, извършвана в АГ, включва:
4.1.1. експертиза на майчина и перинатална заболеваемост и смъртност;
4.1.2. експертиза на друга заболеваемост и смъртност, причинно свързани със специалността АГ;
4.1.3. експертиза на временна нетрудоспособност, причинно свързана със специалността АГ;
4.1.4. експертиза при случаи на сексуално посегателство;
4.1.5. експертиза, поискана от здравната администрация или от правоприлагащите органи.
4.2. Методична помощ може се оказва във всички области, спадащи към специалността АГ. Тя включва:
4.2.1. консултиране на изпълнители на медицинска помощ;
4.2.2. организация на спешни и планови ДЛД при бременни и гинекологично болни жени;
4.2.3. участие в изготвяне, провеждане и контрол на програми от областта на общественото здравеопазване;
4.2.4. участие в планиране защитата на населението при природни бедствия, производствени аварии, военни действия, тероризъм и др.
4.3. Медико-козметични услуги в областта на АГ са високоспециализирани дейности или гинекологични операции, водещи до промяна във външния вид на вторичните полови белези и/или подобряване на сексуалната функция на жената.
Сподели с приятели: | 
