Сред инвеститорите са компанията „Суис пропъртис" и АКБ „Форес", заради чиито проекти преди година започнаха протестите в защита на Иракли. Тогава министърът на околната среда и водите наложи едногодишна забрана за строителство. Дори бе направен набързо и проект за нова защитена територия на Иракли. Подобни са предложенията и за 27-те имота, които все още остават под мораториума на екоминистър Джевдет Чакъров. Те обаче не са обособени в курортни зони, а са разхвърляни из цялата защитена територия. По-вероятно е да не получат разрешения.
Неправителствени еколози настояват туризмът в Иракли да се развива чрез палаткови къмпинги, голф игрища, тенис кортове, хиподруми, терени за екстремни спортове и пр. начинания, които да не пречат на животните да се движат свободно.
Тези експерти ще имат възможност да оказват влияние върху осъществяването на проектите. Министър Чакъров им обеща, че ще има комисия от представители на неговото ведомство и неправителствените организации. Идеята е тя да отсява инвестиционните намерения. Текст под снимка
Това е плажът на Иракли, където еколозите са опънали незаконно палатките си върху самия пясък. Вдясно протестира немски гражданин, който също е сред инвеститорите в защитената зона.
Всеки инвестиционен проект в Иракли, който засяга местообитанията на ивичестия и леопардовия смок, шипобедрената и блатната костенурка и на пъстрия пор, ще бъде спрян. Независимо дали попада в разрешените или в забранените за строителство земи. Това става ясно от предложението за обявяване на зоната Иракли-Емине като част от мрежата „Натура 2000". Няма да се допуска също увреждане на съществуващите крайречни и алувиални гори и на речните естуари. Това твърдят неправителствените организации, които са внесли предложение за включване в мрежата на един от последните девствени плажове и територията около него. Зараждащи се подвижни дюни и белите дюни също са особено важни за територията, казват те. При изготвянето на всяка екооценка първо ще се преценява дали се увреждат местообитания и след това дали се пречи на съществуването на животинските видове на цялата територия в защитената зона. Това предвижда наредба на правителството за изготвянето на екооценките по „Натура 2000". В този смисъл, ако един проект не застрашава например дюните, но прегражда пътека на порове или костенурки, той не би трябвало да бъде разрешен.
Текст под снимка
Увреждането на смоците също може да е мотив за забрана на строителството.
***
Блатните костенурки са едни от най-ценните животни на Иракли.
в. 24 часа – стр. 3
До 2 месеца се чака за нови мебели
Вяра ИВАНОВА
Българинът започнал да сменя обзавеждането на 15-20 години
Ако планирате да смените обзавеждането или се нуждаете от нова мебел, се подгответе, че това няма да стане автоматично с поръчката в магазина.
От заявката до доставката обикновено минават 30-45 дни, а при по-голяма натовареност на производителя срокът е и по-дълъг. В мебелните вериги българските фирми излагат мостри и започват изработката след поръчка. За да се застраховат, шоурумите обикновено сключват договори с тях, в които са предвидени неустойки при закъснение "Има забавя-
не при крайния потребител. То не е свързано само с логистиката, а по-скоро с планирането на производството. Ако се поръча в магазин, се чака 30-40 дни", признава изпълнителният директор на браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост Геновева Христова.
"Преди 2-3 г., когато човек влезеше в магазин, за да не го върнат, казваха, че правят всичко Но в производството има отделни линии и пренастройката на машините забавя. Изходът е фирмите да се специализират и да се знае, че една прави столове, а друга офис мебели", казва Христова. Според нея при стандартната изработка на един тип мебели срокът за производство е 20 дни, но докато "всеки прави всичко", ще продължи да отнема 2 месеца.
Иначе пазарът е преситен от родни производители. В момента са между 2500 и 3000 и повечето от тях са дребни фирми, които според браншовата камара постепенно ще бъдат отсети от пазара. Големите предприятия са между 500 и 1000 и след години най-вероятно такъв ще е и броят на работещите.
Пътят към оцеляването на по-дребните пък минавал през клъстърното коопериране. Такова вече е създадено в Троян по пилотен проект по ФАР. В момента се работи и по нови обединения, като идеята е фирмите да се специализират в отделните етапи от производството и така продуктът им да стане по-конкурентоспособен.
Засега на пазара у нас родното производство все още има водещи позиции Единствената изгубена ниша е н ат.нар аутдор фърничър, т.е. мебели за извън домашния интериор, казва Христова. Лидери са производители от Китай, Виетнам, Тайланд. Ние не сме и имали позиции в тази ниша, защото нямаме такъв вид дървесина, който да е устойчив на атмосферните влияния, казва Христова.
Българските фирми продават успешно столове, маси, офис мебели, спални, кухни. 65-70% от пазара е в София. Някои от предприятията вече се налагат
и като марки и се търсят, казват от камарата. Те са в средния сегмент, където имало баланс между качество и цена. Положителната тенденция, която отчитат в бранша, е, че българинът е започнал да сменя обзавеждането си по-често и да купува повече мебели. Голяма роля за това изиграли евтините кредити. През последните 3 г. производството се увеличава с по 20%,
а за първите 6 месеца на тази ръстът е от 15 на сто. Изследванията обаче звучат фрапиращо на фона на останалите страни от ЕС. В Германия си купуват ново обзавеждане на 5 години, а в Гърция на 10. Проучване, поръчано от браншовата камара преди 4 години, пък показало, че нашенецът се разделя със старите мебели на 20-25 г В момента е 15-20. Силен тласък през последните години дал и бумът в строителството. Той увеличил търсенето на врати, дограма, мебели. Прогнозите на браншовата камара обаче са, че мащабното строителство ще продължи още 3-5 г. и затова фирмите трябва да внимават как растат. "Купувайки мощности, те трябва да се съобразяват, че ще трябва да се натоварват и в бъдеще. А България не може да се превърне в индустриална страна -нямаме суровини и капацитет. Работната ръка намаля, има дефицит", казва Христова.
