Медикобиологични науки

Деп.”Медикобиологични науки”,1618, София Монтевидео 21 тел. 81 10 380 и 81 10 280

Социална културология в биомедицината

По Лесли Уайт

Всеки поведенчески акт, при цялата си уникалност, е смесица от два компонента:

• 
  психосоматичен (биологичен) – породен от телесността и генотипът
  
• 
  културен (културологичен) – като отражение на културните практики и традиции на средата, която вече е произведена (и се създава в момента), с участието и на конкретния индивид, което я прави свързана с него по вид и род.
  

Различията в биологичната компонента са незначителни, ако ги сравним с еднаквостите на индивидите – така те не могат да бъдат обяснения за различния тип поведение – не се регистрира никаква функционална връзка, освен случайни съвпадения. Никоя вариация на човешко поведение не може да се свърже само с биологичната му природа.

Поради което, безспорно, определящи за човешкото поведение са сложните и динамични културни фактори. Човешкото съзнание е съзнаване, осъзнаване, една много променлива сумарна величина, функция на културата.

Вариациите в поведението са проява на уникалните биологични организми, като посредник и създател на културните процеси и техните безбройни компоненти. Докато расте и съзрява човекът получава чрез културната си среда език, обичаи, вярвания, нагласи и така подсигурява формата и съдържанието на своето поведение като човешко същество. Важно е, че той не само получава културните компоненти от вън, но и сам им въздействува, от което взаимодействие се ражда неповторимото му поведение.

Индивидуалното човешко съзнание, като определящо поведението, може да стане ясно само чрез анализ на културата, на която то е само отражение, докато културата не може да стане ясна чрез анализ на индивидуалното съзнание; културните системи се обясняват само и единствено чрез културата.

Разбирането на човешкото поведение – индивидуално и групово - като последица от човешкото съзнание, е възможно чрез оценяване ролята на културните фактори като детерминанти на мисленето, чувствата и действията:

Така, условно три са събираемите, които определят поведенческите реакции:

• 
  Норми, ценности, знания, традиции и др. със своите носители – институции и организации + Личността (като съзнание) = условно приетата БАЗОВА, ТИПИЧНА ЛИЧНОСТ В КУЛТУРАТА
  
• 
  Взаимодействие с други компоненти на обществената регулация – икономика, политика, социални структури
  
• 
  “Азът” – самоосъзнаването и усещането за собствените разлики, уникалност и потенциал.
  

Мястото и ролята на “Аза” в културните субобщности, неговите ролеви функции – класови, професионални, семейни, които някак се съвместяват (дребният служител – може да е властелин и тиранин в семейството си), което превръща индивида в една много сложна фрагментирана личност, носител на разнообразни културни традиции.

Усилието да се интерпретира, а особено да се прогнозира човешкото поведение – като клас от процеси и явления, описано чрез последователности от отделни поведенчески реакции, е истинско предизвикателство.Причините са няколко: човешкото поведение и поведението на “човека-животно” не са синоними, защото само тази част от човешкото поведение, която е свързана – ответна, или се състои от символизиране е точно човешката – останалото е физиологичен компонент (при цялата му сложност, не забравяме значението на тази компонента в медицината! Първосигналната роля на болковия синдром!)

Всеки индивид се ражда в определена културна, както и в определена природна среда, с всички произлизащи от това последици, със свой културен и биологичен генотип.

Всеки ПОВЕДЕНЧЕСКИ АКТ, при цялата му сложност и уникалност, е смесица от два компонента:

Определящи са значенията на културните фактори, при регулация поведението на човека.Така културите са, които притежават народите, родени в тях.

Осъзнаване→Съзнание като сбор от психосоматична и културна части, определящи инструментариума на неговото поведение (социално); то като отражение на културата→Поведенчески културни реакции, като част от социалното поведение

Социално поведение - едно определение – реакция на организма спрямо определени културни символи и стимули. Сравнение и обяснение с музикалното, лингвистично, религиозно, медицинско и здравно поведение!

Човешко поведение (като динамичен сбор от поведенчески реакции) – едно определение - е сумарната реакция на организма към клас външни, извънтелесни символи, наричани сумарно културни, под регулиращото влияние на културно обусловени навици и възпитателни традиции, както и при участие на соматопсихологичния компонент за възприятията, като предполагащи условия за протичане на реакцията са физиологични компоненти.

Човешкото съзнание е осъзнаване (разликата осъзнавам се като ескимос, като англичанин, като хипар, като диабетик) – то е променлива величина, която е функция на културата. То включва:

• 
  психосоматична част – динамичност на въздействуващите фактори и кондиция и нормалност на възприемателния апарат (сензомоторика)
  
• 
  културна детерминанта – стимулните елементи на наследената и придобита околна културна среда и степен на информираност (значението на медицинската информация за медицинската култура!)
  

От взаимодействието между личностната културна натовареност, която отговаря на социалния статус + ценности + норми + знания + вяра + възпитание и традиция + смесица от

културни реалности на средата (всички въздействуващи културни полета) – СЕ ОПРЕДЕЛЯТ РЕАКЦИИТЕ НА АДАПТАЦИЯ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ, като вариации на поведенческите реакции на хората.

Така културата влияе на производството и образува”култура на производството” или “стопанска култура”, върху политиката – “политическа култура”, “медицинска култура” и др. Проблемите на личността в нейното социално поведение са обект на много науки като: социална антропология, психология, за които тя е интерпретиращото начало, възелът, на психичните и соматични процеси на индивида и носител на определени социални характеристики. Тук се добавя и “субективният компонент” – вътрешният мир на човека, където обективните фактори на културната среда се пречупват по различен начин. Така културната среда възвратно се влияе от нормите и поведенческите образци на всеки, който пребивава в нея за дълго или за кратко.Място и роля на “Аза” в субкултурните общности – във всяка от тях той има своите “ролеви” функции – класови, професионални, семейни, които може да се съвместяват, да си приличат хармонично или да са в конфликт.

Така индивидът е една фрагментирана и частична личност, носител и изпълнител на различни роли, които се отнасят до различни субкултурни области, където той битува и носи техните белези. Проблематиката за усвояването и практикуването на различните роли е от особено значение, тъй като прави реално и естествено общуването на отделните групи и личности, предвид социалната мобилност днес.

Именно проявата на индивидуалността е определяща за диференциацията качеството, културата на живота и неговото обогатяване. Отношението към нея е коренно различно в различните културни среди. Ролята на лекаря – в неговата субкултурна професионална общност и в социума.

В европейските културни традиции човекът е автономен субект на дейност, подчертава се неговото единство, целенасоченост, тъждеството на “Аза” във всичките му фрагменти и роли. При това раздробеността на “Аза” е нещо нормално, право на личен избор.

В източните културни традиции ролевите функции се налагат над самосъзнанието на личността – човекът се възприема в зависимост от средата, като член на съответната културна общност. В китайската традиция се счита за висша добродетел подчиняването на “Аза” на нормите, конфуцианството налага контрол на разума над чувствата и строги норми на публични прояви на личното – от там оттеглянето за медитация, за лечение, психофизическите тренировки за саморазтваряне във вселенското цяло. Самореализацията не бива да скъсва връзки с другите близки хора, тя е отричане от емпиричната природа.

В американското общество индивидът, различното, получава статут на безусловност, на неподчиненост на други регулаторни принципи, тъй като не от външни авторитети, а вътре в самия себе си се намира атрибутът от вяра, личната ценностна система, които правят отговорното и силно, адаптивно поведение на индивида и гражданина. Особено е значението на морала и правото в такива условия, като единствени всеобщи регулаторни принципи и корективи.

Днес е особено увеличена информацията, която индивидът следва задължително да усвои, формирайки се като личност. Процесът на информационно обучение е част от уникалните механизми на социологизация – участие в социалното, в общественото. Мобилността на социалната система, прогресът и богатството, правят реални възможностите за индивидуализация на живота като поведенчески реакции. Представени са основните показатели за “модернизация на личността”:

• 
  откритост – както в отношенията с другите хора, така и в усвояването на нови знания ( в медицината ”информираното съгласие” като част от модерната практика)
  
• 
  независимост от властта и традиционните фактори като семейство, религия, премества се тежестта върху лоялност към избрани фигури и общности – новите кумири и лидери на общества и съобщества
  
• 
  вяра в силата на НАУКАТА, НА МЕДИЦИНАТА и нейните необикновени възможности да направи живота нов като физиологично качество, в удоволствията на телесното общуване и неговата продължителност, в активното поведение при преодоляване трудностите на болестите, на временните физически страдания и непълноценност. БОЛНИЧНИТЕ ЗАВЕДНИЯ НЕ СА ЗАДНИЯ ДВОР НА ОБЩЕСТВОТО, А НЕГОВО ОГЛЕДАЛО, осветено място, където всички публично успешно пребивават и след това с нова енергия и амбиция се връщат за да успеят
  
• 
  стремеж към по-висок социален статус на индивида и децата му – особено в професията – инвестиции в образование и здраве, НОВИТЕ МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЯ ЧОВЕК стават негова визитна картичка
  
• 
  ролята и цената на информацията – новата царица на свободния човек и неговия истински свят! Доминираща е ролята на професионалната информация за формиране качествата на модерния човек и неговия успешен старт в публичното пространство.
  

Човек, който живее на границата на две култури и две общества, които никога не съвпадат - той участва в спазване на минали традиции и обичаи и не е приет напълно в новото общество, в което може и да си търси място. Най-често е продукт на миграцията и има съдба на “преходна личност”, често жертва на “революцията на очакванията” за по-добро ново място, за нова стабилност, авторитети и ред.

Как да се доказва днес човекът като автономно същество? Това не е трудно като физиологична даденост – СВЕТЪТ НА СЕТИВНОСТТА, НА ВЪЗПРИЯТИЯТА – но това ЕМПИРИЧНО СЪЩЕСТВУВАНЕ не стига за достойно живеене. Тогава често се търси форма на абстрактно съществуване – в друг нереален свят. Поява се създаденият с културните наличности и желаните и очаквани такива новият интелигибилен свят.

И човек живее реално и едновременно в двата свята, които ту се допират, съвпадат, или се раздалечават и дори подменят: единият, който е външен и каузален (причинен) и другият, който е свързан с вътрешни мотиви, с чувство за дълг, за право, за религия, за морал и етика.

Два живота: in concreto – in abstracto!

СТРЕМЕЖЪТ Е ДА СЕ ЖИВЕЕ В НАСТОЯЩОТО И В ПРЕДСТОЯЩОТО! Средството за постигане на това трансцедентално съществуване са ценностите – именно в стремежа към тях личността можа да формира сама битието си и така да се реализира. Това прави връзката между определена ценност (явление, идея, разбиране, норма, традиция – примерът със здравето!) и човека, групата, които са ориентирали живота, труда и битието си към неговото постигане, много трайна и естествена.

Чрез професионалните ценности един истински експерт може да се освободи от рамките на битовия живот, от неговата рутина, сивота, полезност или целесъобразност и да прекрачи прага на това битие – като търси своята реализация и успех в професията и свързаните с нея цели и ценности! Така човешкото поведение е формирано от:

• 
  практически поведенчески реакции на полезност и успеваемост
  
• 
  ценностна ориентация, като смисъл, символност, като култура на избора.