Валутната система между двете световни войни. В годините на Първата световна война страните преустановяват конвертируемостта на националните валути в злато. Това по същество е разрушаване на златния стандарт. Златно-монетният паритет не съществува. Фиксираните курсове се заместват с плаващи. Златният стандарт се възстановява в средата на двадесетте години чрез две орязани форми – златно-слитков и златно-девизен. При златно-слитковия за голяма част от населението паричната единица става необменяема срещу злато, тъй като се изисква определен минимум злато да се обменя срещу определена стойност пари. Например 215 хил. френски франка за 12 кг злато. При златно-девизния златото като паричен еталон се допълва с девизи, валутите на водещите страни. Той се институционализира в Генуа през 1922 г. Златото е било обменяемо само срещу определено количество чуждестранна валута. С кризата 1929 – 1933 г. проблемите в златния стандарт се изострят. Валутите се смятат за непокрити. Изчезват и пълноценните монети от обращение.
