Международна икономика
Бретън-Уудска валутна система
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
- Навигация на страницата:
- Паричен еталон
- “система на приспособимо привързани валутни курсове”
| Бретън-Уудска валутна система (Bretton-Woods Monetary System). През 1944 г. в американския град Бретън-Уудс се приема златно-доларовият стандарт (юридически влиза в сила от 1947 г.). Паричен еталон наред със златото е американският долар. Той, защото след Втората световна война американската икономика е била най-развита, с най-голям икономически потенциал. САЩ са притежавали по-голяма част от световните златни запаси. Това е сериозното основание да се приеме доларът като резервна валута. Така само той е бил конвертируем в злато. Цената на една унция злато е официално фиксирана на 35$. Останалите валути са били конвертируеми в долари при фиксирани валутни курсове, които се поддържат от интервенциите на централните банки на валутните пазари. Фиксираността на валутните курсове на Бретън-Уудската валутна система е относителна, защото се е допускало колебание от 1% под и над нивото на официалния паритетен курс. Затова теорията предпочита да използва “система на приспособимо привързани валутни курсове”, или фиксиран валутен курс в границите на интервенционните точки. През 1971 г. (със Смитсоновите споразумения) колебанието е увеличено до ±2,25%. Това означава, че се дава определена свобода на пазарните сили.
Устойчивостта на златно-доларовия стандарт се гарантира от задълженията на САЩ да купуват и продават долари по официалната цена и от ангажимента им да провеждат строга парична политика, осигуряваща стабилността на долара. Чуждестранните централни банки са имали задължението да правят пазарни интервенции, за да поддържат фиксираната доларова стойност на собствените си валути. Това са противоречащи си задължения, защото САЩ се стреми да намали емитирането на долари, за да стабилизира доверието към тях, а стремежът на чуждестранните банки е да купуват повече долари, за да имат интервенционни възможности. Затова веднага след войната се оформя състояние на глад за долари. Но когато в САЩ приоритетна става експанзионистичната политика за стимулиране на растежа, емитирането на долари оформя техния излишък. Поради задължението на централните банки да изкупуват излишните долари, инфлационният ефект на американската парична политика върху другите страни се увеличава. Така реалните валутни курсове съществено са се различавали от фиксираните, а цената на златото значително е надвишила 35 долара. Появява се черният пазар на злато. Количеството долари извън САЩ значително е надхвърляло златните запаси на страната. Обезценяването на долара е стимулирало стремежа на централните банки да го обменят срещу злато. Така от САЩ изтичат значителни количества злато. Затова през 1971 г. Никсън забранява конвертируемостта на долара в злато. С това приключва процесът на демонетизацията на златото и то престава да бъде световно платежно и резервно средство. Бретън-Уудската валутна система се характеризира и със създаването на международните институции за регулиране на МВО. Това са Международният валутен фонд (МВФ) и Международната банка за реконструкция и развитие, известна като Световната банка (СБ). Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|