Международна икономика
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
| Ямайска валутна система (Jamaica Monetary System), или система на управлявано плаващите (Manager floating) валутни курсове. Тя стартира през 1976 г. от конференцията в Ямайка. Паричен еталон са Специалните права за тираж (теглене) (СПТ), (Special Drawing Right), изкуствена парична единица, използвана като безналична разчетна и резервна валута. Създадена е от МВФ през 1969 г. Причините се свързват с необходимостта от ограничаване на риска при съхраняване на резервите на МВФ и намаляване на валутния риск от собствените му операции. Първоначално е имала златно покритие и е била 1/35 част от златната унция. Наричана е “книжно злато”. В Ямайската валутна система СПТ са валутна кошница (currency basket), отначало образувана от валутите на 16 страни, а от 1981 г. – от 5 страни с най-голямо участие в световната търговия на стоки и услуги за периода 1975-1979 г.: САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Япония. След 1999 г. СПТ се определят от кошница от четири валути – Американския долар, Японска иена, Евро и Британска лира. Те са международно резервно средство в рамките на МВФ. Пропорционално на квотата на страните в капитала на фонда се разпределят между тях СПТ. Този лимит позволява на страните членки на фонда да получават кредити в конвертируема валута (до три пъти над лимита). От 2000 г. МВФ прогнозира динамиката на СПТ на основата на средните валутни курсове за предходните три месеца и я актуализира на две седмици.
При Ямайската валутна система отсъстват монетен паритет и официално определени валутни курсове. Валутните курсове се определят на валутните пазари, от взаимодействието на търсенето и предлагането. Централните банки имат ангажимента да интервенират на пазара, за да преодоляват валутните колебания и поддържат стабилността на валутния курс. Без да създават нова валутна система, но със сериозно изменение на отношението към Ямайската и значителна промяна в подхода към валутната политика са споразуменията между министрите на финансите и председателите на централните банки на петте най-развити страни в Плаза (Ню Йорк, 1985 г.) и Лувър (Париж, 1987 г.). Споразуменията предвиждат съгласувани интервенции на валутните пазари на участващите страни, за да се понижава курсът на долара. При това САЩ се задължават да понижат лихвените си проценти. Възприема се политика на съгласувани интервенции за поддържане на плаващите валутни курсове. 18. Международно движение на капитали - преки задгранични инвестиции, портфейлни инвестиции. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|