Международна икономика
Подходи за оценяване на платежния баланс
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
| 1.2. Подходи за оценяване на платежния баланс
Съществуват два подхода за оценка на платежния баланс: Счетоводен (сметководен) (Accounting). Според този подход платежният баланс е дневник, в който се регистрират всички сделки между местни и чужди икономически агенти. В него се отразяват международните транзакции за покупка и продажба на стоки, услуги и активи. Платежният баланс дава представа за стопанската дейност и за нейната външноикономическа характеристика. Чрез този подход може да се определи тенденцията на платежния баланс, тъй като той отразява сделките не като обеми, а като потоци, като състояние на процеси, намиращи се в непрекъснато изменение. Пазарен (Market). Платежният баланс, според този подход, се оценява от позицията на конкретно време, на даден момент и се разглежда като документ, отразяващ всички плащания за и от чужбина. Платежният баланс показва моментното съотношение между постъпленията в страната и нейните плащания към други държави. В този смисъл той е отчет за външноикономическите постъпления и плащания на националното стопанство. Този подход съдържа основанието за анализ на равновесието и неравновесието във външноикономическите връзки на националната икономика и на платежния баланс съответно. 2. СИСТЕМА И СТРУКТУРА НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС По своята форма платежният баланс е счетоводен дневник с две страни. И това е така, защото всяка сделка има две страни. Едната е движението (трансферът) на стоки, услуги и активи, другата е, движението (трансферът) на пари, с които те се заплащат. Срещу износа на стоки, услуги и активи в чужбина се вливат в страната пари. Срещу вноса на стоки, услуги и активи от чужбина изтичат от страната пари. Именно поради това всяка сделка се отразява в платежния баланс по метода на двойното записване (Double entry). Двете записвания са с противоположен знак и отразяват равенството между източниците на фондове и разходите на фондове. В тази логика всяка сделка се разглежда като: Автономна (Autonomous transaction). Самостоятелно мотивирана сделка, с която се преследва определена цел – покупка или продажба на стока, инвестиции и т.н. Автономните сделки не зависят от процесите в платежния баланс и отсъства стремежът той да се регулира. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|