Международна икономика
Кредитната задлъжнялост на една страна се констатира
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
- Навигация на страницата:
- Трудностите в обслужването на външния дълг
- Евровалутата
| Кредитната задлъжнялост на една страна се констатира чрез сумата на кредитите, делат на лихвите в общия дълг, делат на кредитния дълг в БВП, делат на лихвите в приходите от износа и др.
Трудностите в обслужването на външния дълг произтичат от вътрешни предпоставки, свързани с нисък икономически растеж, неконкурентоспособни експортни производства, хроничен дефицит в платежния баланс, неразвити валутни пазари и т.н. Те се определят и от външни обстоятелства – рецесия в световната икономика, небалансирана динамика в нарастването на международните цени, поскъпването на международния кредит и т.н. Схемата за преструктуриране на българския външен дълг се основава на инструментите на план “Брейди”. Използват се: обратно изкупуване на дълга (Pay-back); облигации с първоначално намалени лихви (Front-loaded Interest Reduction Bonds – FLIRBs); облигации с отстъпка (Discount Bonds - DISCs); облигации за неплатени лихви (Interest Arrears Bonds - IABs). България погаси предсрочно облигациите с отстъпка през 2004 г., облигациите за неплатени лихви и облигациите с първоначално намалени лихви през 2005 г. Необходимостта кредитната задлъжнялост да се регулира изисква усилията на националните правителства, чрез тяхната кредитна политика, на международното обединение на търговските банки (Лондонски клуб, Парижки клуб) за управление на дълга и на международните институции, основно на МВФ, определящ основните правила на управление и регулиране на световната задлъжнялост. В кредитната политика на МВФ са известни “план Бейкър” и “план Брейди”. Широко използвано понятие за международен кредитен пазар е евровалутен (евродоларов) пазар, на който се търгува с евровалута (евродолар). Евровалутата е валута, държана в банки извън страната на нейната емисия. Обикновено евровалута са свободно използваемите валути, по които се очаква стабилно развитие на курса. Използва се за кредитни операции. Евровалута не са налични пари, а банкови сметки. Те се прехвърлят в различни страни в зависимост от лихвените проценти и валутните курсове. Операциите с евровалутите образуват евровалутния пазар. Например евродоларов е депозитът от долари извън САЩ. Евродоларовият пазар стартира през 50-те години, когато доларът е единствената използвана чужда валута и когато търсенето на долари от страните в ЕИО силно нараства. Когато се премахват ограниченията в конвертируемостта на западноевропейските валути (края на 50-те години), евродоларовият пазар прераства в евровалутен. Впоследствие (края на 70-те) евровалутната същност се пренася върху валутите на други страни, но продължава да се използва понятието “евровалута”. То се отнася не само за европейски валути, поради което представката евро- няма предишното териториално значение. Евровалутен е доларовият и марковият пазар в Токио например. За да бъде в категорията евровалута, една валута трябва да е търсена на международните пазари като разплащателно средство и да е напълно конвертируема. Интензивността на развитието на евровалутния пазар се обяснява с това, че на него се преодолява регулирането и контрола от държавата на вътрешните финансови пазари, избягва се политическият риск от блокиране на сметките, липсва нормативна регламентация и контрол на финансовите операции и др. В този контекст могат да се разграничат няколко основни видове евровалутни кредити: междубанкови евровалутни кредити; заеми с фиксиран лихвен процент в евровалута; заеми с променлив лихвен процент в евровалута (рол-овър кредити); гаранционни евровалутни кредити; консорциални евровалутни заеми и др. Основен инструмент на международния дългосрочен кредитен пазар са еврооблигациите. Те са облигации, издадени в евровалута, обикновено от многонационални корпорации. Тяхно предимство е фактът, че не са подчинени на националните закони за фондовите операции, намаляват валутния риск, съдържат потенциал за подобряване качеството на портфейла. Субектите на международния кредитен пазар са крупни национални и транснационални компании, национални и международни банки и правителства. 21. Платежен баланс. Подходи за оценяване на платежния баланс Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|