Международна икономика
Особености на интеграцията между развиващите се страни
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
- Навигация на страницата:
- Североамериканската зона за свободна търговия
- Групата за икономическо сътрудничество между държавите от Азия и Тихоокеанските държави
| 3.2. Особености на интеграцията между развиващите се страни
Интеграционните обединения между развиващите се страни нямат известните за интеграционните групировки на развитите страни мотиви. Липсват развитите икономики, страдащи от недостатъчни пазари и с ясно изразени интернационализиращи процеси. Напротив, икономиките са слаборазвити, интернационализацията на стопанствата е на ниска степен, интензивността на външнотърговските и капиталовите трансфери не е висока. Но точно това са причините за интеграционните процеси между развиващите се страни. Чрез икономическото сближаване и взаимообвързване те преследват преодоляване на икономическата изостаналост, увеличаване темповете на икономически растеж, рационализиране на икономиките. Резултатите от интеграционните процеси между развиващите се страни не са обнадеждаващи. Те протичат с големи трудности и противоречия. Причините за това са различни. Могат да се търсят в нееднаквото равнище на икономическо развитие на страните. То определя различната икономическа зависимост между тях. Между отделните страни в интеграционните обединения обемът на търговия е различен. Динамиката на капиталовото движение, което сближава националните възпроизводствени процеси също. Транснационалният бизнес, който стимулира наднационалните характеристики на икономиките на тези страни не е относително еднакво развит. Всичко това води до противоречия в общата политика, до недоразумения в стремежа за синхронизиране на управлението, до несъгласуваност в общата грижа за икономическото развитие. Именно затова съществуват разнообразие от форми и равнища на икономическа интеграция между развиващите се страни. Между тези страни националните отношения са силно изострени, в резултат на изкуствените териториални граници, които развитите страни и конкретно метрополиите наложиха. Противоречия произтичат и от непреодолимия стремеж на всяка цена да се поддържа национален суверенитет. Неубедителните интеграционни резултати между развиващите се страни имат и културно-етническа обосновка. Липсата на историко-културно единство е сериозна пречка за икономическото им интегриране. Нерядко в тях са съхранени родово-общинни отношения. В страните се включват разнообразни етнически групи и общности с религиозна нетърпимост, което усложнява вътрешнонационалните отношения, стимулира политическите кризи, изостря противоречията в управлението и особено опасността от войни и конфликти. Така сложният етнически състав в самите страни и в икономическите съюзи е постоянната подбуда на интеграционните противоречия. Различното икономическо равнище на слаборазвитите страни и различното отношение на индустриалните държави към тях подпомага процеса на създаване на интеграционни съюзи между развити и развиващи се страни. Това е благоприятна тенденция с обнадеждаващи резултати. Например в Североамериканската зона за свободна търговия (NAFTA), участва Мексико. Според някои схващания тя е предшественик на по-голяма търговска зона, в която ще се включат редица страни от региона. Много показателна е Групата за икономическо сътрудничество между държавите от Азия и Тихоокеанските държави. Тя е свободно организирана група на страни от този район за стимулиране на регионалното икономическо сътрудничество. Участват Австралия, Канада, Хонгконг, Япония, Нова Зеландия САЩ, държавите от АСЕАН и др. Групата се възприема като бъдещ конкурент на ЕС в Тихоокеанския регион. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|