Международна икономика
Влияние на ТНК в икономиката на развиващите се страни
Изтегляне 1.07 Mb.
|
Свързани:
теория на парите и кредита
- Навигация на страницата:
- Положителното влияние
| 4.2. Влияние на ТНК в икономиката на развиващите се страни
Икономиката на развиващите се страни непосредствено и много активно се влияе от дейността на външните ТНК, тъй като чрез тях се осъществява транснационалното движение на огромни капиталови, стокови, трудови, технологични и т.н. потоци. Резултатите обаче са противоречиви. Положителното влияние на ТНК се измерва с възможността да осъществяват съвременното интернационализиране на стопанството на развиващите се страни и да преодоляват икономическия национализъм, тъй като за тях националните граници нямат реален смисъл. Трябва да се отбележи, че икономическият национализъм е трудно преодоляваното историческо наследство от колониалното съществуване на слаборазвитите държави. ТНК могат да съдействат за преодоляване на тяхната икономическа изостаналост чрез промяна в икономическата им структура и в динамиката на нейното развитие. Те са основните субекти на износа на преки инвестиции в развиващите се страни, на прогресивна икономическа организация. Внасят в техните икономики по-високо производствено, технологично и научно-техническо равнище. ТНК могат да подпомогнат по-ефективното използване на ресурсите на слаборазвитите страни и да повишат националната им производителност. Чрез капиталовите, технологичните, иновационните трансфери в развиващите се страни ТНК прехвърлят предимства и спомагат за доближаване на макроикономическите характеристики на тяхното производство до тези на развитите икономики. Насърчават икономическия растеж, увеличават БВП, заетостта, инвестиционната активност. Пренасят в развиващите се страни фирмена култура и модерно управление. Могат да съдействат за нарастването на доходите и на икономическото благосъстояние. В същото време обаче в дейността на ТНК в развиващите се страни се констатират и неблагоприятни ефекти. Те могат да бъдат дестабилизиращ фактор, който определя икономическото, политическото и социалното напрежение в развиващите се страни и нерядко заплашва националния суверенитет. Реализирайки собствените си интереси могат да стимулират стопански, етнически и др. конфликти. Много често са сериозна заплаха за екологическата среда в развиващите се държави. Именно поради това, тези страни виждат в ТНК механизъм за заробване и бедност. Считат, че освен вноса на капитал, технологии, модерно управление, ТНК внасят в тях икономическа хегемония. Тъй като в икономическата структура на развиващите се страни преобладава добивът на суровини доминират вертикално интегрираните ТНК (АЛКОА, АМАКС, АСАРКО). Те произвеждат, рафинират и търгуват суровини в различни страни и осъществяват търговските контакти между тях чрез вътрешнофирмената търговия. Следователно международният пазар не е единственият механизъм на търговски връзки между слаборазвити и високоиндустриални страни. Съществена част от износа на суровини от развиващите се страни е вътрешнофирмен износ. Така транснационализацията на световното стопанство превръща част от търговията между развити и развиващи се страни във вътрешнофирмена търговия на ТНК. Това съществено променя търговските ефекти и икономическата зависимост на развиващите се страни. Те нямат влияние върху вътрешнофирмената търговия и трансферните цени. Затова не са редки случаите на национализиране собствеността на ТНК, на отменяне на концесионни договори и др. В същото време обаче развиващите се страни виждат в ТНК възможност за модернизиране на добивната промишленост, за трансфер на съвременни технологии, за използване на организационни и мениджърски предимства и т.н., поради което стимулират интереса на ТНК и националният им капитал участва в тях (мажоритарно или миноритарно). Съществено място в икономиките на развиващите се страни заемат търговските и индустриалните ТНК на високоразвитите държави (“Форд”, “Дженерал мотърс”, “Тойота”, “Филипс”, “Стандарт телефон енд кайбъл”, “Шел”, “Мобил”, “Нуртанино” “Юнилевер”и др.). Те променят традиционната икономическа структура като създават производства не типични за тези страни. Изменят и структурата на външната им търговия, в която нараства делът на преработените и на индустриалните стоки. ТНК осъществяват преките задгранични инвестиции като основа на съвременната транснационална експанзия. Едновременно с това транснационалният трансфер е модерна форма на преките чуждестранни инвестиции. ТНК влагат капитали в развиващите се икономики за организиране на самостоятелни или съвместни производствени търговски, туристически, финансови и др. фирми. Стремежът им е да придобият собственост или контрол върху общия капитал. Определят производствената, пазарната, иновационната, финансовата и т.н. политика. Могат да управляват със собствени мениджъри като по този начин пренасят авангарден опит. Поемат целия риск или го поделят със съдружниците и присвояват цялата печалба или част от нея. Счита се, че страните от Източна и Югоизточна Азия развиха производството си и се доближиха до високоиндустриалните страни именно благодарение на чуждите инвестиции. Около 21-22% от преките чуждестранни инвестиции се намират в развиващите се страни и по темпове на натрупване те изпреварват развитите. През деветдесетте години на ХХ век те нарастват около 2,5 пъти. В страните със ниски и средни доходи преките чуждестранни инвестиции (нетни) са – 185,4 млрд. $; в Латинска Америка – 90,3 млрд. $; в Източна Азия – 56 млрд. $; в силно задлъжнялите страни – 8,1 млрд. $; в страните под Сахара – 7,9 млрд. $; в Южна Азия – 3,1 млрд. $. Много често обаче дейността на чуждия капитал се ограничава в основните и традиционни отрасли, което не спомага създаването на модерни производства, определящи тенденциите в развитието на световното стопанство. Основното съображение за преките чужди инвестиции е използването на природните и трудовите ресурси на развиващите се страни. Експлоатацията на по-евтините национални производствени фактори реализира по-голям доход, който в значителната си част се изнася извън страната и се инвестира там където възвръщаемостта е по-голяма. По този начин икономиките на развиващите се страни се дискриминират и неизгодно попадат в зависимост от чуждестранния капитал, който има значителен дял в БВП и в преразпределението му не в полза на тези страни. А многонационалните корпорации способстват за увеличаване на пропастта между бедни и богати държави, извличайки част от богатството на развиващите се. През деветдесетте години на миналия век ясно се оформи тенденция за нарастване на международните преки инвестиции от развиващите се страни Транснационалната форма на износ на капитал от развиващите се страни нарастна. Най-големият износител на капитали е Хонгконг, наред с Южна Корея, Тайван и др. Между развиващите се страни също протича процес на движение на капитали. Впечатляващи са капиталите на страните от АСЕАН към Индонезия, Филипините и др. Изтегляне 1.07 Mb. Сподели с приятели:
|