Международно наказателно право
Изтегляне 232 Kb.
|
Свързани:
Вещно-право
| 2в. Правна същност на МНП.
МНП е сравнително нов, самостоятелен дял от правото, който получи интензивно развитие след приключване на Втората световна война. Неговата обща характеристика съдържа черти и елементи, присъщи на правото, като цяло и най-вече на наказателното и международното право. Същевременно обаче, МНП притежава свои специфични компоненти, които му придават самостоятелен облик и собствена идентификация в правната система. МНП е съвкупност от правни норми, които регулират сътрудничество между държавите в борбата им с престъпленията, предвидени в международен договор. Тези норми осигуряват защитата на международния обществен ред, уреден от международното публично право (МПП). Основната разлика между МПП и МНП е в различните субекти на отговорност. При МПП – това е държавата, а при МНП – физическите, наказателно-отговорни лица. Видът на наказанията и начина на изтърпяването им също са различни. Предмет на регулиране е сътрудничеството между държавите в превенцията, разследването и наказването на престъпленията, които са предвидени в международни договори. Характерно за МНП е, че в хода на неговото създаване, държавите съгласуват волята си, за да защитят своя суверенитет. МНП винаги изразява волята на няколко държави. МНП обединява норми на материалното и процесуалното право, т.е. посочват се както съставите на престъпленията, така и формите за сътрудничество между държавите в борбата срещу тях, които имат процесуален характер. Основни принципи на МНП: -неотвратимост на наказанието за всяко деяние, което се явява престъпление по МНП (принципа –“предай или съди” ). -лицата не се освобождават от международна наказателна отговорност заради обстоятелството, че вътрешното законодателство на съответната държава, не съдържа наказателни санкции за извършеното деяние. -длъжностното положение на лицето, не го освобождава от отговорност по МНП. -отговорност се носи не само пред вътрешен, но и пред специален международен съд. Видове престъпления по МНП – съществуват две големи групи престъпления в МНП : а)същински международни престъпления – те имат за обект основни международни отношения, свързани с мира и сигурността в света, както и тези, свързани със запазването на човечеството. Към тази група се отнасят : -престъпленията против мира (планиране, подготовка, започване и водене на агресивна война ). -военни престъпления (убийства, изтезания на мирно население или военнопленници; нападения над граждански обекти и населени места, на исторически и културни паметници и др.). -престъпления против човечеството (геноцид, апартейд, расова дискриминация). Всички лица, извършили такива престъпления, подлежат на наказание, ако се докаже вината им. б)престъпления против стабилността на международните отношения (тероризъм, вземане на заложници, въздушно пиратство и др.). -престъпления против икономическото, социалното или културното развитие на държавите (наркотрафик, контрабанда, подправка на парични знаци с курс в чужбина и др.). -престъпления против правата на човека (робство, мъчения, търговия с жени и др.). -престъпления извършени в открито море (пиратство, повреждане на подводни кабели и др.). източници на МНП : -конвенции (основен източник) – тези, които са разработени със съдействието на ООН и тези създадени в рамките на Съвета на Европа. -обичаите – повечето от тях са залегнали в конвенционни норми (например принципа “предай или съди”). -съдебни решения – (например присъдата на Нюрнбергския трибунал). Особености на обективната страна на престъпленията на МНП – тези деяния могат да бъдат действие или бездействие. Отличават се с особено висока степен на обществена опасност, засягат международния мир и безопасността на човечеството, последиците им са с голям мащаб. Особености на субективната страна на престъпленията по МНП – извършват се преди всичко с пряк умисъл и точно определена цел, но може и по непредпазливост (повреждане на подводни кабели ). Санкции за престъпленията по ЧНП – те биват международно-правни и вътрешно-правни наказателни санкции. 3в. Действие на международните наказателно-правни норми по време. Давността по МНП – Всяка норма има предели на действие по време. Този принцип с пълна сила важи и за международните наказателно-правни норми. Те също се подчиняват на общите правила на давността. Този наказателно-правен институт се проявява в две направления : -налице ли са и съществуват ли предвидени давностни срокове, които да са процесуална пречка за възбуждане на наказателно преследване. -второто е свързано с погасяване на изтърпяването на наложеното наказание, когато е изтекла предвидената от закона давност. Международните наказателно-правни норми се съобразяват с тези два принципа. Тяхното действие по време, се регламентира както в международен правен акт, така и в съответен акт на вътрешното наказателно законодателство на различните държави. Някои международни наказателно-правни норми действат само по време на война. Такива са например Женевските конвенции от 1949г. съществуват норми (предвидени в Устава на международния наказателен военен съд ), които действат и преди и по време на война. Следователно могат да се направят следните изводи : -международните наказателно-правни норми действат в различно време. -предметите на тяхното действие по време, са регламентирани в международни актове (договори, конвенции…). През 1968г. Общото събрание на ООН приема Конвенция за не прилагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството. Тази Конвенция е в сила за Р. България от 1970г. същността на Конвенцията е в следното : -няма давност за реализацията на наказателната отговорност относно военните престъпления и престъпленията против човечеството, независимо от тяхното извършване по време на война или в мирно време. Изтегляне 232 Kb. Сподели с приятели:
|