Международно наказателно право
в. Престъпни посегателства върху културни ценности
Изтегляне 232 Kb.
|
Свързани:
Вещно-право
- Навигация на страницата:
- 25в. Търговия с жени и деца.
- 26в. Разпространение на порнография.
| 24в. Престъпни посегателства върху културни ценности.
Правната уредба на тези престъпления се съдържа в : -Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт – от 1954г. прилага се само във военно време. -Конвенция за мерките, насочени към забрана и превенция на незаконния внос и износ на собствеността върху културните ценности от 1970г. -Конвенция за опазване на всемирното културно наследство – от 1971г. Посочените конвенции предвиждат наказателна отговорност за престъпни посегателства (унищожаване, повреждане, кражби, незаконен износ) срещу паметници на културата. Във вътрешното право, въпросите относно защитата на културното наследство, са уредени в чл. 278 от НК. 25в. Търговия с жени и деца. Тази група престъпления се отнася до проституцията и някои явления, свързани с нея. През 1921г. е приета Женевската конвенция за забрана на търговията с жени и деца. Най-голямо значение в борбата с тези явления има подписаната в Ню Йорк Конвенция за преследване на търговията с хора, по силата на която, за престъпления с международен характер се счита : -сводничеството (даже и със съгласието на склоненото лице). -съдържателството, управлението и финансирането на публични домове. В българския НК има съответни състави за склоняване към проституция и отвличане на лице от женски пол, с цел да бъде предоставено за развратни действия. Самата проституция не е престъпление. Що се отнася до правния статут на децата, в Конвенцията за правата на детето от 1989г., са инкриминирани следните деяния : -склоняване или принуждаване на детето за всяка сексуална дейност. -използване на деца в проституцията или при изготвянето на порнографски материали. В българското законодателство – чл.188 от НК е инкриминирано деянието “принуждаване на непълнолетно лице към проституция”. 26в. Разпространение на порнография. Доказано е, че разпространението на порнографски материали, създава условия за извършване на полови престъпления – изнасилване, блудство. През 1923г. в Женева е подписана Международна Конвенция за пресичане на разпространението на порнографски издания и търговията с тях. В Конвенцията за престъпления са посочени деянията : -изготвяне и съхранение на порнографски издания с цел продажба и разпространение. -внос и износ на такива издания, с цел да бъдат пуснати в обръщение. -рекламиране на порнографски издания. Конвенцията не дава определение на понятието “порнография”. Този въпрос следва да се реши от националните законодателства. У нас правния режим на това престъпление е даден в чл.159 от НК, където също липсва дефиниция на “порнографията”. 27в. Подлагане на мъчения, изтезания и други форми на нечовешко отношение през 1984г. Общото събрание на ООН прие Конвенция против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По-късно Съвета на Европа приема Конвенция с аналогично наименование. По силата на тези конвенции изтезание е всяко действие, с което умишлено се причинява силно физическо или психическо страдание или болка на дадено лице, за да се получат от него сведения или признания. Субект на престъплението може да бъде само официално длъжностно лице, имащо функции в наказателното преследване. От субективна страна деянието е с пряк умисъл и специална цел – да се получи някакво признание от измъчвания. Конвенциите изрично указват, че никакви извънредни обстоятелства (войни, заповед на началник и др.) не могат да служат за оправдаване на изтезанията. Държавите имат задължение да съдят и наказват виновните лица, които са извършили изтезания, или да ги предадат на държава, която е поискала екстрадирането им. Всички държави се задължават да не използват като доказателство в наказателен процес онези изявления и показания, които са били изтръгнати чрез изтезания. 28в. Морско пиратство. Това е едно от най-старите престъпления от международен характер. В днешно време, неговия правен режим се определя от : -Конвенция на ООН по морско право – от 1982г. В нея, под пиратство се разбира всеки неправомерен акт на насилие, задържане или грабеж, в открито море, извършен от екипажа на частен плавателен съд, с лични цели и насочен срещу друг плавателен съд, неговия екипаж или имущество. По данни на международната морска организация през последните 10 години са извършени над 200 пиратски акта. Основни характеристики на морското пиратство : -то може да бъде извършено само в открито море, т.е. на територия, над която нито една държава не упражнява юрисдикция ; -пиратския кораб може да е само частен ; -пиратството е съпроводено с насилие или със заплаха от насилие ; -пиратските действия се извършват за постигане на лични цели и от користни подбуди. През 1988г. в Рим бе подписана Конвенция за борба с незаконните актове против морското корабоплаване. В нея освен типичните актове на пиратство са инкриминирани и следните деяния : -разрушаване на плавателен съд или причиняване на него или на товара такива повреди, които застрашават безопасността на плаването. -поставяне на борда такива устройства или вещества, които могат да го разрушат или сериозно да го увредят. -подаване на неистински сигнал за бедствие. 29в. Сблъскване на кораби в открито море. Тези особени морски катастрофи се извършват поради неспазване на установените правила за морско корабоплаване. Уредбата на тази материя е в Конвенция на ООН по морско право – от 1982г. В нея се посочва, че капитана или друго лице, по вина на което е станала катастрофата се привличат към наказателна отговорност : -или от съда по флага на кораба ; -или от съда на държавата, по неговото гражданство. През 1978г. е приета Конвенция за охрана на човешкия живот на море, която задължава капитана и другите длъжности лица на кораба, да оказват помощ на попаднали зад борда. Предвижда се наказателна отговорност за капитана на кораб, който е могъл да окаже помощ на лице, паднало зад борда и не го е сторил, въпреки, че това не е криело сериозна заплаха за екипажа му или за кораба. 30в. Прекъсване или повреждане на подводни кабели и тръбопроводи. Това престъпление е предвидено в Международна конвенция за охрана на подводните телеграфни кабели от 1884г., която е в сила за подписалите я държави и до днес. Конвенцията предвижда наказателна отговорност (лишаване от свобода и глоба) само за умишлено прекъсване на кабел в открито море. Виновния се наказва от съда на държавата по флага на кораба. В по-ново време тази материя е доразвита от Конвенцията по морско право, която разширява кръга от защитените обекти, като включва към тях и тръбопроводите и високоволтовите кабели. Посегателството върху тях се наказва и когато е по непредпазливост. Изтегляне 232 Kb. Сподели с приятели:
|