Международно наказателно право
Изтегляне 232 Kb.
|
Свързани:
Вещно-право
В последните няколко години тероризмът се утвърди като социално-правен феномен, който силно привлича вниманието на учени, политици и законодателите на цялата световна общност. За да се ефективна борба с тероризма е необходимо да бъдат анализирани възникването, развитието и най-вече основните причини за терористичната дейност. Корените на това асоциално явление са заложени още в древността, когато са извършвани терористичи действия, главно под формата на атентати и заговори, завършващи най-често с убийство на владетели и високопоставени държавници.Понятието “тероризъм” е с латински произход – в буквален превод – страх, ужас. Същинското международно сътрудничество в борбата с тероризма, започва през 30-те години на 20 век. В литературата няма единно определение за тероризъм. Тероризмът е обществено опасно явление, което се изразява в използването на сила или заплашване с крайно насилие, за постигане на конкретни политически цели. Характерно за съвременните терористични актове е това, че освен политически цели, те могат да преследват и други – чисто криминални цели (най-често искане на паричен откуп). За тази цел се вземат хора за заложници, използва се шантаж на властите за взривяване на сгради и т.н. Отличителни черти на тероризма са : -подкопава и отслабва държавните структури и създава проблеми за тяхното нормално функциониране. -широко популяризиране на идеите на съответните терористични организации. -внезапност на действието – изненада-конспиративност (секретност) на терористичните групи. -шантажиране на властите, с оглед получаване на определен резултат. Посочените основни черти на тероризма дават възможност да се направи разлика между него и организираната престъпност. При извършването на терористичните акции се използват много от типичните за криминалните деяния механизми, но съществената разлика трябва да се търси в стратегическата цел, която преследват терористите, а именно – осъществяване на политически задачи (подкопаване на вътрешния ред; на сигурността; на законността и т.н.). По отношение на въпроса: “Какво деяние представлява тероризма в системата от престъпления – международно престъпление ли е или престъпление от международен характер?”, в международната правна общност се е формирало становището, че тероризма е престъпление от международен характер. Международните престъпление (каквито са престъпленията против мира; против човечеството и военните престъпления) са с по-висока степен на обществена опасност от престъпленията с международен характер (каквото е тероризма) и засягат в различна степен световния мир и сигурността на човечеството. 11в. Видове тероризъм. Тероризма може да бъде разделен на видове, по различни критерии. 1.)според политическата ориентация на неговите членове, той бива – ляв и десен. Левия тероризъм се отличава с идейно-политическата си насоченост, за която е характерно примитивна омраза към демократичните общества. Извършителите се вдъхновяват от илюзията “да се взриви и разруши капитализма, с един удар”. Тези идеи се изповядват от младата интелигенция – млади хора, голяма част от които студенти, които са силно разочаровани от явната социална несправедливост, вина за която според тях носи капиталистическия строй. Най-известни леви терористични организации са “Червените бригади”- (Италия), “Пряко действие”- (Франция), “Революционни ядра”- (Германия). Една от най-характерните черти на съвременния ляв тероризъм се изразява в това, че действията на неговите последователи са насочени предимно срещу ръководния политически елит на западните демокрации, срещу структурите на НАТО и представителите на едрия бизнес. Десния тероризъм, като самостоятелен вид също се проявява в много държави. Той е най-радикалната активна форма на екстремизма. Специфичен вид тероризъм е “Арабския тероризъм”, който има подчертано религиозен характер и фундаментализъм. По известни организации на арабския тероризъм са “Хизбула”, “Хамас”, “Ислямски джихат” и др. 2.)според методите, които използва, тероризма бива: -въздушен (въздушно пиратство). През последните 25 години са извършени над 900 терористични акта на отвличане и взривяване на самолети, с 3000 загинали. -морски тероризъм (морско пиратство). Изразява се в нападение или обстрел на морски съдове, насилие върху екипажи и пътници, отвличане и вземане на заложници и др. -компютърен тероризъм –Все по-често националните информационни системи стават обект на истинска агресия, от страна на т.н. компютърни вируси. В Р България най-разпространени и най-агресивни са вирусите “Питон”, “Скорпио”, “Джак”. -телефонен тероризъм – Чрез него е възможно да се създаде паника сред обществото и да се разстрои функционирането на много държавни дейности. Обект на това престъпление у нас са най-вече училищата, съдебните палати и др. важни административни учреждения. -ядрен тероризъм – Напоследък зачестиха случаите на контрабанда с ядрени материали, от които терористичните групи могат да изготвят атомно оръжие. Утвърди се мнението, че ядрен терор грози света.експертите са категорични, че контрабандата с плутоний и високо обогатен уран са придобили високи мащаби и представляват световна опасност, включително и за народите на Балканите. -химически тероризъм – разновидност на ядрения, но с химически вещества. -международен тероризъм – Той е особен вид тероризъм, който се вгражда в конструкцията на другите видове тероризъм – въздушен, морски и т.н. същността на международния тероризъм се изразява в извършване на терористичен акт, с който се цели да се предизвикат политически изменения и усложняване на международните отношения. Обект на международен тероризъм могат да бъдат лица, ползващи се с международна защита (държавни глави, министри и др.), както и официални помещения, жилища или превозни средства на тези лица, а така също и обществени сгради и съоръжения. 12в. Международноправни форми и средства за борба с тероризма. През последните 20 години тероризмът придоби особено опасни размери. Терористичните актове затрудняват държавните структури, пречат на провеждането на международни форуми, създават напрежение,страх и несигурност в отделните държави. Най-сериозни последици от тероризма са икономическите загуби и гибелта на хиляди невинни и беззащитни хора. Всичко това поражда необходимост от обединяване на усилията на международната общност за противопоставяне на тероризма. Възниква потребност от сътрудничество между държавите, с оглед изграждане на юридическа база и изработване на ефикасни международни форми и способи за борба с това явление. Първа сериозна стъпка в това направление е Конвенцията относно преследване на тероризма, подписана в Женева през 1937г. независимо, че Конвенцията е подписана от 24 държави, тя е ратифицирана само от Индия и то под въздействието на Великобритания, с оглед подтискане национално-свободното движение в тази страна. Следователно тази конвенция не влиза в сила и не поражда правни последици поради политически съображения. През 1971г. е подписана Конвенция за предупреждение и наказване на лицата, извършили терористични актове. Това е един документ, приет от 13 държави – членки на Организацията на американските държави, който документ е призван да осигури юридически, един геополитически район, в който често се извършват терористични акции. В конвенцията е предвидена възможност, която дава право на всеки член на ООН, да се присъедини към тази конвенция. 13в. Вземане на заложници. Вземането на заложници е явление, познато още от древността. Чрез заложниците се цели да се шантажират държавите, чиито граждани са те. На тези държави се поставя категорично искане, да се извърши или да не се извършва някакво действие или бездействие. В днешно време заложници се вземат от членове на терористични организации, т.е. това престъпление може и да е форма на тероризъм. Терористите прибягват до този способ, за да удовлетворят някои свои искания – да получат откуп в големи размери, да бъдат освободени от затвора техни съмишленици и т.н. С оглед предотвратяване, преследване и наказване на всички действия на вземане на заложници, през 1979г. Общото събрание на ООН прие Международна Конвенция за борба срещу вземането на заложници. В нея е регламентиран въпроса за привличането към наказателна отговорност. Посочено е, че всяко лице, което извършва действие на вземане на заложници “подлежи на наказателно преследване или екстрадиране”. Конвенцията задължава всяка страна да предвиди съответни наказания за тези престъпления. Р България, която ратифицира Конвенцията през 1987г. изпълни това изискване, като включи в НК два състава. 14в. Престъпления, извършвани на борда на самолет. Международната правна уредба на тези престъпления обхваща : -Токийската Конвенция за правонарушенията и някои други действия на борда на въздушния съд – приета през 1963г. -Хагската Конвенция за борба с незаконното завладяване на въздушните съдове – от 1970г. -Монреалската Конвенция за борба с незаконните актове, насочени против гражданската авиация – от 1971г. Обект на престъпленията, предвидени в трите конвенции са обществените отношения свързани с нормалното осъществяване на транспортните контакти между държавите, живота и здравето на пътниците и екипажа, а също така и сигурността на хората на земята, които могат да бъдат засегнати от евентуална въздушна катастрофа. В повечето случаи тези престъпления са проява на международен тероризъм. Горепосочените конвенции предвиждат универсална юрисдикция над тези престъпления. Ако престъплението е на борда на военен или др.,държавен самолет, престъпниците подлежат на екстрадиция, в страната по регистрация на самолета. В останалите случаи (самолети на частни авиокомпании), ако не бъдат екстрадирани в някоя от заинтересованите държави, извършителите подлежат на съдене от тази държава, която има фактическа възможност да упражни юрисдикцията си върху тях. Изтегляне 232 Kb. Сподели с приятели:
|