Международно наказателно право
Изтегляне 232 Kb.
|
Свързани:
Вещно-право
| 39в. Екстрадиция.
В практиката съществуват не малко случаи, когато извършител на престъпление е успял да напусне пределите на страната, чиито гражданин е или на чиято територия е извършено деянието. Екстрадицията се изразява в международно предаване на извършители на престъпления за съдене или за изтърпяване на влезли в сила присъди. Следователно екстрадицията може да бъде два вида : -екстрадиция за наказателно преследване -екстрадиция за изтърпяване на наложено наказание. Правната уредба на екстрадицията се съдържа както във вътрешни, така и в международни правни актове. На първо място във вътрешното законодателство. Екстрадицията е уредена в Конституцията на Р.България – “чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава, против тяхната воля, освен при условията и реда, определени със закон”. Тази разпоредба, която има бланкетен характер препраща към разпоредбите на НПК, където се уреждат реда за предаване, въз основа на международен договор, на лица осъдени на лишаване от свобода за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са те. Доколкото екстрадицията засяга отношенията между държавите, нейната правна уредба следва да се търси в международните договори, особено място сред които заема Европейската конвенция за екстрадиция от 1957г. по силата на тази конвенция екстрадицията се разрешава за престъпления, които се наказват по законите на молещата и замолената държава, с лишаване от свобода минимум една година или друго по-тежко наказание. Екстрадицията се извършва въз основа на писмена молба, предадена по дипломатически път. Конвенцията предвижда при спешни случаи да бъде извършено временно задържане под стража на издирваното лице. Задържането може да продължи до 40 дни. Ако в този срок не бъде получена молба за екстрадиране, задържането се прекратява и лицето трябва да бъде освободено. Ако няколко държави са поискали екстрадиране на едно и също лице, замолената държава взема решение, като преценява всички обстоятелства (гражданство на лицето, място на извършване на престъплението, дата на подадените молби). Обикновено в такива случаи се спазва принципа известен от римското прав – “първия по време е първи по право”. Към Европейската конвенция за екстрадиция, има подписани два допълнителни протокола – 1975г. и 1978г., които доразвиват проблематиката, свързана с екстрадицията и допълват разпоредбите на Конвенцията. Изтегляне 232 Kb. Сподели с приятели:
|