Инвестиции в хората в Европа: трудова заетост и социално финансиране

Средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ) достигат до близо 10 милиона европейци всяка година и с тях се помага на 2 милиона граждани всяка година да си намерят работа. Един от всеки четири души, намерили работа в периода 2000—2008 г., го направиха, след като преминаха обучение по линията на ЕСФ. С подкрепа на равнище ЕС държавите-членки правят нови инвестиции в хората, които иначе нямаше да направят. С отпускането на средства в по-малко богатите страни Европейският социален фонд (ЕСФ) помогна на държавите-членки да инвестират много повече в човешкия капитал, без който няма да могат да настигнат най-добрите. За периода 2007—2013 г. Полша получава по линия на ЕСФ 250 EUR на човек, а Дания само 50 EUR. От 2000 г. насам държавите-членки са получили 80 млрд. EUR подкрепа от ЕСФ, което представлява близо 10 % от общия бюджет на Европейския съюз. На тези средства съответстват над 40 млрд. EUR национално и частно съфинансиране. В периода 2000—2008 г¹. по линия на ЕСФ бяха отпуснати средства в подкрепа на близо 76 милиона души и 1,7 милиона организации. Средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ) достигат до близо 10 милиона европейци всяка година и с тях се помага на 2 милиона граждани всяка година да си намерят работа. Младите хора съставляват почти една четвърт от 10-те милиона участници в мероприятия по линията на ЕСФ всяка година, с които се увеличават заетостта и предприемачеството сред младите хора, както и мобилността на младите работници и се спомага за намаляване на процента на ранно напускащите училище и за повишаване на уменията. (През 2009 г. броят им е 3,1 милиона от общо 11 милиона).

От стартирането му през 2006 г. по линия на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) са обработени 77 заявления от 19 държави на стойност близо 353 млн. EUR, като са предоставени средства за обучение и търсене на работа за почти 75 000 европейски работници, които изгубиха работата си. ЕФПГ предоставя финансиране за мерки, които излизат извън задълженията на предприятията вследствие на мащабни съкращения на персонала, като през 2009 г. над 40 % от лицата, обучени със средства от ЕФПГ, си намериха работа.

Чрез новия механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ финансирането от ЕС стимулира финансирането от международни финансови институции, с което микрофинансирането става достъпно за изложените на риск групи и се развиват предприемачеството, социалната икономика и микропредприятията в ЕС. До края на 2013 г. Съюзът ще допринесе за механизма за микрофинансиране със 100 млн. EUR (за периода 2010—2013 г.). Според изчисленията на Комисията приносът на Съюза ще стимулира микрокредити за 500 млн. EUR, привличайки и други международни финансови институции като Европейския инвестиционен фонд.

В отговор на икономическата криза с допълнителни предварително финансирани от ЕС плащания бяха осигурени незабавни финансови вливания в размер на 6,25 млрд. EUR през 2009 г. (1,76 млрд. EUR за ЕСФ и 4,5 млрд. EUR за ЕФРР), така че да е възможно бързото усвояване на повече пари по приоритетни проекти в държавите-членки, с което да се помогне на МСП и да се пренасочи подкрепата към най-уязвимите.

В Германия по линията на федерална програма, съфинансирана от ЕСФ, на работниците в положение на частична безработица беше дадена възможност да получат нови квалификации.

Пакетът от мерки за подкрепа, предлаган по проекта „Better West Midlands“ в Англия, предоставя специално създадена услуга, която отговаря на потребностите както на работодателите, така и на отделните лица. Тя включва индивидуални съвети и подкрепа, както и достъп до умения и обучения. Финансирането от Европейския социален фонд спомага за предоставянето на комплексна подкрепа и обучение на работниците, изложени на риск от съкращение или получили вече известие, че ще бъдат съкратени, преди да бъдат прекратени трудовите им договори. Целта е да се оптимизира способността им да преминат директно към нова работа. Проектът ще помогне на близо 14 500 души от предприятия в графство West Midlands в производствения сектор и в други сектори,

През юни 2007 г. Германия подаде заявление за помощ по линия на ЕФПГ, след като тайванският производител на мобилни телефони BenQ оттегли цялата финансова подкрепа за своите две германски дъщерни дружества, което доведе до изпадането им в несъстоятелност и до закриването на 3 303 работни места. Тези дъщерни дружества се намираха в Мюнхен (Бавария), Камп-Линтфорт и Бохолт (Северен Рейн-Вестфалия). 2528 от съкратените работници решиха да участват в трансферно дружество, за да се възползват от мерките на политиката за активен пазар на труда. Чрез ЕФПГ беше възможно периодът да се увеличи от 12 на 17 месеца и да се повиши качеството на мерките за подкрепа. В крайна сметка, 1879 (или 74 %) от получателите на помощ по линия на ЕФПГ бяха повторно интегрирани на пазара на труда.

Като цяло ЕС инвестира 2,5 млрд. EUR годишно в образованието, младежта, културата, киното и мобилността на изследователите, т.е. 1,8 % от общия бюджет на ЕС. С този относително малък дял от бюджета се постигат значителни резултати и съществена добавена стойност за държавите-членки, които нямат подобни схеми за финансиране. Организирането на транснационалната мобилност с учебна цел и сътрудничеството между учебните заведения (напр. университети, училища и др.) е по-ефективно на равнище ЕС, отколкото в лабиринт от двустранни инициативи. Изразходваните чрез програми на ЕС пари обикновено са „начален капитал“, който привлича допълнително публично и частно финансиране и спомага за реализирането на много стойностни проекти. Финансирането от ЕС доказа, че може да има голяма възвръщаемост.

Чрез програмата за учене през целия живот ЕС ще инвестира близо 7 млрд. EUR в периода 2007—2013 г. в транснационален обмен на мобилност и трансгранични проекти. Всяка година около 300 000 европейски студенти и учители прекарват период на обучение или учене в чужбина, а близо 20 000 учебни заведения участват в транснационални проекти за сътрудничество. Програмата спомага също така за сближаване на сферата на образованието и работната сфера, най-вече посредством стажове в предприятията. Чрез програмата „Еразмус“, по-конкретно, от 1987 г. насам 2,5 милиона студенти са получил подкрепа за учене или за започване на професионален стаж в чужбина. Проучванията показват, че студентите по програмата „Еразмус“ се приспособяват по-лесно и са по-мотивирани, а техният учебен опит в чужбина увеличава перспективите им за реализация на пазара на труда. Същевременно с програмата „Еразмус“ беше проправен пътя за подобни университетски програми и признаването на ученето в чужбина (т. нар. „процес от Болоня“). Бюджетът на програмата се усвоява изцяло всяка година, а близо 50 % от исканията се налага да бъдат отхвърлени.

Чрез дейностите по програмата „Мари Кюри“ всяка година ЕС предоставя на 8000 учители възможността да работят в чужбина, като стимулира партньорството между изследователите и предприятията. Европейският институт за иновации и технологии е първият по рода си опит за укрепване на „триъгълника на знанието“ — образование, научно-изследователска дейност и иновации — на равнище ЕС. Институтът ще работи усилено за справяне с „дефицита на иновации“ и за повишаване на конкурентоспособността на ЕС и за създаване на работни места.

Култура: културният и творческият сектор представляват 4,5 % от БВП на ЕС и осигуряват 3,8 % от работните места, което е повече от дела на много други основни сектори. С подкрепата за филмовото разпространение по линия на програма MEDIA се подобрява конкурентоспособността на сектора и се помага на малките предприятия, като по този начин се създават възможности за работа. Мултиплициращият ефект от подкрепата по линия на програмата MEDIA за кинематографския сектор може да бъде изчислен на приход от 13 EUR за всяко инвестирано евро.
Мобилност за стажове в предприятия (професионални стажове)

Стажовете в предприятия или професионалните стажове в предприятия или организации са най-бързо развиващата се дейност в рамките на програмата „Еразмус“, която е част от програмата за учене през целия живот. В периода 2009—2010 г. бяха финансирани над 35 000 работни стажове в чужбина, което представлява годишно увеличение от над 17 %. Стипендиите позволяват на студентите да стажуват в чужбина за период от три до дванадесет месеца. Стажът в предприятие в чужбина помага на студентите да се подготвят по-добре за изискванията на пазара на труда и да развият конкретни умения, а същевременно се засилва и сътрудничеството между висшите учебни заведения и предприятията.

Политиката за сближаване помага на по-бедните региони и държави да настигнат останалите и да се присъединят към единния пазар. Това е ориентирана към бъдещето политика на инвестиции, от която се възползва също и останалата част от Европа, тъй като с нея се създават повсеместно растеж и работни места.

Така например, износът в рамките на ЕС към регионите, които се ползват от кохезионните фондове, се увеличи. Съществува ясна връзка между политиката на сближаване и растежа в ЕС. Проучванията показват, че БВП на ЕС-25 като цяло е бил с 0,7 % по-висок през 2009 г. благодарение на инвестициите по линия на политиката за сближаване в периода 2000—2006 г. Очаква се това увеличение да достигне 4 % през 2020 г. Само за ЕС-15 изчисленията показват кумулативен нетен ефект за БВП от 3,3 % до 2020 г. С други думи, регионалните инвестиции са европейското развитие. Растежът в един евентуално по-беден регион води до покупката на стоки и услуги от друг, по-богат регион. С това се дава тласък на развитието на единния пазар, към който държавите-членки осъществяват 60—80 % от износа си, което е значително повече от износа към трети държави като Китай, Индия или САЩ.

Възвръщаемостта на политиката на сближаване, проведена в периода 2000—2006 г., е 2,1 EUR за всяко инвестирано евро. Според изчисленията до 2020 г. тази възвръщаемост ще достигне 4,2 EUR за всяко инвестирано евро. Политиката на сближаване спомогна и за увеличаване на равнището на заетостта. Според изчисленията за 2009 г. броят на заетите лица е с 5,6 милиона по-висок благодарение на политиката, проведена през 2000—2006 г., или средно са заети 560 000 лица повече годишно, отколкото щяха да бъдат без политиката на сближаване.

След неотдавнашния икономически спад и в момент, когато държавите се борят с кризата на дълговете, политиката на сближаване играе основна роля в икономическото и социалното възстановяване, като стимулира инвестициите в сектори с потенциал за растеж като енергийната ефективност и като помага на хората да се обучават и да подобряват уменията си, за да намерят работа.
Разходите за сближаване са от полза за няколко държави-членки

През 2009 г. Полша, която е най-големият получател на финансови средства по линия на политиката за сближаване в настоящия програмен период, направи проучване² на ползите за държавите от ЕС15, произтичащи от провежданата в Полша политика за сближаване.Въз основа на преглед на договори, спечелени от предприятия от държави от ЕС15, проучването показва, че около 8 % от общия обем договори в Полша се падат на дружества от ЕС15, като предприятията от Германия са най-многобройни. Обикновено тези дружества са имали успех в по-големите полски проекти.

Намесата на ЕС в този проект имаше ефекта на катализатор: с нея бяха поощрени иновациите и развитието на екологични технологии, като се обедини работата на малки и големи предприятия, учебни заведения и регионални органи. Клъстерът предоставя услуги, които улесняват 200-те участващи предприятия в изграждането на мрежи и разширяването им на международния пазар.

Научно-изследователският и бизнес център в Лахти (Lahti Science and Business Park), който координира клъстера, се превърна във водещия център за екологични технологии във Финландия. В периода 2005—2007 г. близо 20 предприятия и организации за чисти технологии се преместиха в региона. Приносът от бюджета на ЕС към този проект беше на стойност 1,5 млн. EUR. Услугите за развитие и преместване на стопанската дейност, предлагани от центъра, привлякоха инвестиции за повече от 30 млн. EUR, като в региона бяха създадени близо 170 нови работни места.
Нов подход към възобновяемите енергийни източници в Гюсинг (Австрия)

Гюсинг (малък град в югоизточна Австрия) е модел за политиката за възобновяеми енергийни източници на бъдещето на местно равнище, който тласка напред икономическото развитие на целия регион. Като използва дървесина от местните гори в своята топлоелектрическа централа на биомаса, градът произвежда електроенергията, която консумира, и е в състояние да предоставя електроенергия на целия регион. Само в сектора на енергията от възобновяеми източници са създадени 50 дружества, а от 1995 г. насам Гюсинг е намалил своите емисии на въглероден диоксид със 100 %.

Наличието на евтина топлоенергия (30 % по-евтина) доведе до създаването на 1000 нови работни места в града и около него, в това число 100 места в нова офис сграда в индустриална зона, в която е разположен Европейският център за възобновяема енергия. С цел да се улесни разпространението на опит в областта на възобновяемите енергийни източници, е създадена мрежа, в която участват регионални, национални и международни партньори.

Приносът от бюджета на ЕС към този проект беше на стойност 461 000 EUR.

2. 
   По-сигурна Европа за гражданите
   

Пилотният проект на ЕС за преместване в границите на ЕС от Малта (EUREMA): по линия на Европейския бежански фонд Комисията финансира два проекта, свързани с преместването на бежанци в границите на ЕС от Малта: един пилотен проект с участието на Франция на стойност 700 000 EUR и друг, текущ проект, известен като „EUREMA“ (European Relocation Malta) на стойност близо 2 млн. EUR. Проектът EUREMA се ръководи от малтийските власти с участието на десет държави-членки (Франция, Германия, Обединеното кралство, Португалия, Люксембург, Унгария, Полша, Словения, Словакия и Румъния), които поеха ангажимент да преместят на своя територия почти 260 нуждаещи се бежанци в Малта. В проекта участват също ВКБООН и Международната организация за миграция (МОМ). С европейското финансиране бяха покрити разходите и беше дадена възможност на държавите-членки да приемат бежанци, предлагайки им по-добро бъдеще, както и да се облекчи особеният миграционен натиск върху Малта, пред който страната често е изправена поради географското си положение.

Агенции като Европол или Frontex помагат на държавите-членки да си сътрудничат на място, например, в борбата срещу организираната престъпност, контрола върху външните граници на ЕС или опазването на европейското отворено пространство. Създаването на съвместни екипи за разследване, координирани от Европол (с бюджет от 83 млн. EUR за 2011 г.), доведе до провеждането на успешни операции, при които бяха разбити престъпни групи, занимаващи се с трафик на наркотици или с фалшифициране на валута: със задържани близо 77 тона през 2008 г. само докладваните случаи на задържане на кокаин са почти двойно повече от тези, за които е докладвано през 2003 г. в Европа. „Пазарът“ е европейски и отговорността също трябва да е европейска.

С установяването на шенгенското пространство всяка държава-членка контролират своята част от външните граници от името на всички останали държави-членки. ЕС трябва да е в състояние да подпомага тези държави-членки, които са изправени пред трудни ситуации поради географското си местоположение и особеностите на пътническите потоци и миграционните маршрути. Това е ролята на агенцията Frontex (бюджет от 78 млн. EUR през 2011 г.), която получава нарастващ брой искания от държавите-членки. През юни 2011 г. беше договорено укрепването на Frontex.

Митници: когато през март 2011 г. в Япония стана инцидентът с атомната централа Фукушима и много европейци бяха загрижени за радиацията в храните и стоките, внесени от Япония, митническите органи в Европа първи гарантираха, че максимално допустимите стойности на радиация не са превишени и че няма замърсени продукти в ЕС.

Митническият съюз на ЕС съществува вече над 40 години и неговата добавена стойност надхвърля значително обхвата на европейската митническа политика. Освен за събирането на митнически и селскостопански мита за държавите-членки на ЕС и за бюджета на ЕС (над 20 млрд. EUR годишно), митническият съюз подпомага държавите-членки при събирането на ДДС, акцизи и други приходи, като гарантира контрол над износа с цел предотвратяване на недължимо облагане с ДДС или възстановяване на акцизи. Освен това чрез митническия съюз се извършват преки проверки и се прилагат други политики на ЕС като политиката за транспорта и селското стопанство, а също и санитарни мерки и мерки за опазване на околната среда. Митническият съюз е също така основно средство за гарантиране на сигурността на веригата на доставките, за борба с контрабандата и измамите, както и за правоприлагането в сферата на правата върху интелектуална собственост.

Общият размер на разходите, които 27-те държави-членки щяха да направят, за да постигнат същите резултати по отношение на борбата с измамите, улесняването на търговията и еднаквото прилагане на законодателствата, би бил най-малко 4 пъти по-голям от този на разходите, които Комисията направи за същите цели. Накратко, всяко изразходвано от Комисията евро допринася за намаляване на разходите на 27-те държави-членки с най-малко 4 EUR.

С бюджет от 324 млн. EUR за периода 2008—2013 г. програма „Митници“ е основното средство на ЕС, което позволява на митническия съюз да функционира безпрепятствено като едно цяло, вместо като плетеница от 27 правоприлагащи администрации. Програмата позволява на националните администрации, наред с другото, да обработват 7 митнически декларации в секунда, общият брой на които е 211 милиона годишно, без да се нарушават вносът и износът.

Общоевропейската защитена компютърна мрежа, която свързва всички митници и данъчни администрации, струва 11 млн. EUR годишно. С нея се спестяват всяка година по 35 млн. EUR на държавите-членки, които в противен случай трябва да създадат двустранни мрежи.

Централната ИТ система (наричана „TARIC“), посредством която всички митнически ставки и търговски мерки са достъпни онлайн всекидневно, е друг пример за огромните икономии от мащаба, които могат да бъдат постигнати при управление на равнище ЕС. От 2007 г. насам Комисията е изразходвала 3,7 млн. EUR за разработване на системата. Ако всички държави-членки трябваше да разработят свои собствени системи, общите разходи щяха да са около 80 млн. EUR, т.е. съотношение 1 към 20!

Друг пример в областта на митниците е системата на икономическите оператори (EOS), в която се съхранява информация за 2,5 милиона юридически лица, регистрирани в 27-те държави-членки на ЕС, които са в контакт с митническите администрации. С тази единна система предприятията пестят време и ресурси, тъй като те вече не трябва да се регистрират във всяка държава-членка, когато упражняват дейността си. Комисията изразходва 5 млн. EUR за разработването на EOS, докато държавите-членки щяха да изразходват 25 млн. EUR, за да я разработят поотделно!

Продоволствената сигурност е от стратегическо значение за Европейския съюз и за всяка нация, а голяма част от гражданите на ЕС вярват, че тя е жизненоважен въпрос. Следователно, тъй като 70 % от публичното финансиране за селското стопанство и развитието на селските райони в Европа се предоставя от бюджета на ЕС, то е основна част от него.

Тази политика има широк кръг от цели. Селските райони съставляват 77 % от територията на ЕС (47 % са селскостопански земи, а 30 % са гори), като в тях живее около половината от неговото население (селскостопански общности и други жители). 13,7-те милиона земеделски производители изхранват 500 милиона европейци, поддържат ландшафта и играят важна роля за опазването на околната среда, защитата на биологичното разнообразие и борбата с изменението на климата и спомагат за поддържането на жизнена селска среда. Високото ниво на стандартите за защита на потребителите гарантира, че гражданите разполагат с качествена храна на трапезата си.

Бюджетът на ОСП не е голям, макар и неговият дял в бюджета на ЕС да е сравнително висок:

Разходите за селскостопанската политика чрез ОСП са по-малко от 1 % от общите държавни разходи на всички държави-членки. За сравнение, ЕС и неговите държави-членки изразходват 3 пъти повече за отбрана и близо 5 пъти повече за научно-изследователска дейност, която не е хармонизирана.

Общият размер на разходите за ЕС е около 55 млрд. EUR годишно, така че ОСП струва на всеки гражданин около 110 EUR на година, т.е. 2,20 EUR на седмица или 30 цента на ден, което е цената на една цигара.

Тъй като селското стопанство е единственият сектор, който се финансира главно от бюджета на Европейския съюз, разходите на европейско равнище до голяма степен заместват националните разходи, което не е така при други политики. Това обяснява защо делът на ОСП в бюджета на ЕС е толкова голям. В тазгодишния бюджет на ЕС този дял беше 40 %, но той постепенно намалява от 71 % през 1984 г. (когато държавите-членки бяха само 10). Той ще бъде 39 % през 2013 г. (при 27 държави-членки). Тази тенденция към намаляване ще продължи и след 2013 г.

Ако нямаше единна обща политика, 27-те различни национални политики щяха да струват по-скъпо и да са по-малко ефективни, да водят до различни нива на намеса и до по-голям риск от нарушаване на конкуренцията. Реформите направиха от европейското селско стопанство една много по-ориентирана към пазара икономика, като сега публични запаси на практика няма и не се изхвърля храна.

В ход е реформа на общата политика в областта на рибарството. Съюзът има изключителна компетентност в областта опазването на морските биологични ресурси и споделена компетентност за останалата част от политиката. В областта на политиката за морско дело и рибарство пилотните проекти MARSUNO и BluemassMed имат за цел да проправят пътя към по-ефективен и рентабилен морски надзор в целия ЕС. Органите на 6 крайбрежни държави-членки участват в проекта BluemassMed в Средиземноморския басейн. В проекта MARSUNO участват органите на 9 държави-членки, граничещи с басейна на Северно море и Норвегия. По този начин проектите BluemassMed и MARSUNO допринасят в значителна степен за намирането на начини за избягване на скъпоструващо дублиране при събирането на данни, което става чрез целесъобразна комуникация между органите. Координираният от Франция проект BlueMassMed струва 10,2 млн. EUR, към които ЕС допринася с 3,6 млн. EUR. Координираният от Швеция проект MARSUNO струва 3,05 млн. EUR, към които ЕС допринася с 1,9 млн. EUR.

Болестите, засягащи животните или растенията, и заразите в хранителната верига не се спират на границите. ЕС предоставя близо 300 млн. EUR всяка година за съфинансиране на годишни или многогодишни програми за контрол и ликвидиране на редица болести. ЕС гарантира безопасността на храните посредством своето законодателство и чрез други средства, които са елементи на комплексен подход за осигуряване на безопасността на храните от производството им до нашите блюда — т.е. „от фермата до трапезата“. Въпреки появата на нови заболявания като болестта син език здравният статус на ЕС непрекъснато се подобрява, също и в новите държави-членки, което оказва положително влияние върху функционирането на вътрешния пазар на живи животни и храни от животински произход, върху възможностите за износ на ЕС и върху доверието на потребителите. Подкрепата на равнище ЕС е важна, тъй като въздействието е трансгранично, а разходите се поемат обикновено само от една държава-членка. По подобен начин във фитосанитарната област държавите-членки могат да получават съфинансиране за разходи, свързани с ликвидирането и ограничаването на контролирани вредители по растенията. Широкомащабните действия за ликвидиране на огнища на зараза от страна на държавите-членки са много трудни без подкрепата на ЕС, тъй като отделната държава-членка трябва да понесе големи разходи, които до голяма степен носят полза и за другите държави-членки, и за Съюза като цяло.

Класическата чума по свинете, например, е широко разпространено заболяване по прасетата и дивите свине, което причини унищожителни огнища през 90-те години на миналия век в няколко държави-членки на ЕС. Преките и косвените загуби от избухването на огнище на болестта в Нидерландия в периода 1997—1998 г. бяха изчислени на близо 2 млрд. EUR. От средата на 90-те години на миналия век ЕС е предоставил около 218 млн. EUR за спешни мерки за ликвидиране и надзор. Обстановката по отношение на болестта се подобри значително и през последните десет години не е имало големи огнища на болестта, което на практика доведе до ликвидирането ѝ в по-голямата част от ЕС, както и до съществено подобрение в новите държави-членки. Това означава, че предвид разходите, направени само от Нидерландия, с всяко изразходвано на равнище ЕС евро могат да бъдат спестени 9 EUR или дори повече, ако се отчитат и разходите на други държави-членки. В резултат на целенасочената изследователска дейност на Съвместния изследователски център на стойност 1 млн. EUR цената на тестовете за болестта СЕГ — по-известна като „луда крава“— беше намалена. Предоставената от Европейската комисия пряка субсидия на тест беше сведена от 20 EUR на 7 EUR, което доведе до спестяването на общо около 250 млн. EUR в периода 2002—2006 г.