Месец август 2007 година благоевград съдържание: Увод
Изтегляне 1.09 Mb.
|
Селско стопанство и гори Площта на селскостопанската земя в община Благоевград е 288 382 дка. Обработваемите площи са 187 448 дка или почти 2/3 от цялата земеделска земя. Регистрираните земеделски производители през 2007 г. са 236. Най-голям дял в растениевъдството заемат техническите култури, представлявани от тютюна, следвани от житни култури, зеленчукопроизводство и трайни насаждения. В общината са изградени 4 големи оранжерии, в които се отглеждат пресни зеленчуци и ягоди за прясна консумация. В последните 3 години се отчита чувствително намаление на площите, заети с тютюн (с 52% през 2006 в сравнение с 2004 г.). Добивите от зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица – се запазват на почти еднакви равнища през 2004, 2005 и 2006 г.. Това се отнася и за реколтата от грозде. В общината е развито и животновъдството – главно говедовъдство и овцевъдство. Съществуващата доскоро голяма свинеферма свива своето производство. Фермата за краве мляко, в която са отглеждани до 200 животни, поради изпадане на добиваното в нея мляко във ІІ група, също постепенно ще намали дейността си. Почти всички производители в общината (90-95%) са получили млечни квоти, но те обикновено са дребни стопанства с по няколко животни, които не могат да осигурят добро качество на предаваната продукция. В региона преработени млечни продукти не се произвеждат, а само се изкупува суровина за тях. Над 40% от територията на общината са заети от гори, които се стопанисват добре. Залесената площ е около 85% от общата из територия; от реконструкция се нуждаят около 25%.
Анализът на приходите и разходите в община Благоевград от 2002 г. досега показва непрекъснат ръст на приходите (с изключение на 2004 г.), като през 2006 г. увеличението е с над 155% в сравнение с 2002 г. Най-малко приходи е имала общината през 2004 г. (175,6% по-ниски от 2006 г.). Таблица 1. Общо приходи (хил. лв.)
Разходите за същия период са се увеличили със 153%, като най-ниски са били отново през 2004 г.. В сравнение с тази година увеличението през 2006 е със 166,63%. Таблица 2. Общо разходи (хил. лв.)
Данъчните приходи през 2006 г. са били със 127,8% по-високи, отколкото през 2002 г. и заемат дял от 56,7% в структурата на приходите. През същата година общият размер на приходите бележи увеличение със 155,4%. Размерът на субсидиите от държавния бюджет също е нараснал, но промените в постъпленията от този източник са много неравномерни, като през 2004 г. се наблюдава дори спад с 52% спрямо 2002 г. През 2006 г. увеличението е било с над 963% в сравнение с 2002 г., а делът на субсидиите е бил 14,6% от всички приходи. Таблица 3. Структура на приходите
Забелязва се лек спад в неданъчните приходи, които за последните 5 години са намалели с близо 14%. В структурата на разходите по функции са видни следните тенденции: В абсолютна стойност разходите за образование през 2006 г. са се увеличили с 35,7% в сравнение с 2002 г., но в същото време делът им в общите разходи е спаднал с 5%. За здравеопазване през 2006 г. са отделени 67,8% повече средства спрямо 2002 г. като абсолютна стойност, което означава 1,1% повече от общите разходи.
Капиталовите разходи нарастват и през 2006 г. са били с 50,31% по-големи, отколкото през 2002 г. В същото време 2006 е годината с най-ниски капиталови разходи (след 2002) в посочения период. През 2004 тези разходи са възлизали на 6 105,288 хил. лв., следвани от 2003 (5 615,746 хил. лв.) и 2005 г. (5 386,578 хил. лв.). Бюджетните разходи на общината са сравнително малка част от направените инвестиции (14,09% през 2006, но цели 65,80% през 2005 година). Средно техният дял през останалите години от 2003 се движи от 2,21% (2004 г.) до 6,21% (2002 г.). Таблица 5. Капиталови разходи (хил. лв.)
Следва да се подчертае високата активност на общината при откриването на допълнителни източници за финансиране на капиталовите разходи, които стартират от скромните 117,400 хил. лв. през 2002 г., за да достигнат 3 735,800 хил. лв. през 2005, 2 754,704 хил. лв. през 2004 и 1 707,507 хил. лв. през 2006 г. Външните източници на финансиране и в бъдеще биха могли да осигурят значителен дял от капиталовите разходи на общината и да намалят процента на влаганите бюджетни средства. Матрица на анализа на стопанския сектор
В последните 5 години се наблюдава трайна тенденция на намаляване на равнището на безработица в община Благоевград, макар и с бавни темпове. В периода 2003 – 30 юни 2007 г. спадът е с 1,82 процентни пункта:
В същото време делът на жените в общия брой безработни забележимо нараства – от 52,6% през 2003 г. до 59,2% през юни 2007 г., като пикът е бил през 2006 г. със 60,1%. Процентът на безработните без квалификация също расте, за да достигне през 2007 г. до 40,4% (за сравнение през 2003 г. е бил 34,6%). Успоредно с това се забелязва и леко увеличение на дела на жените без квалификация (52,1% през 2003 срещу 57,69% през 2007 г.). В тази група обезпокоително е макар и неголямото нарастване на дела на хората с основно и по-ниско образование, чиито шансове за намиране на добре платена работа обикновено са силно ограничени: 26,4% през 2003 г. и 30,9% през 2007 г. Запазват се равнищата на безработица сред квалифицираните висшисти – те се движат между 16,1% (2007 г.) и 18,3% (2004 г.), като това е най-високата наблюдавана стойност за периода. Младите хора до 30 г. през 2003 г. са били 20,9% от всички безработни, докато през 2007 г. този дял е намалял на 15,9%. В последните три години тенденцията на намаляване е трайна и този факт е обнадеждаващ. Обратно, хората над 55 г. заемат все по-голяма част от безработните: през 2003 г. те са били 12%, а през 2007 г. са вече 23,27%, т.е. увеличението е почти двойно. Делът на жените в тази група също расте, започвайки от 39,2% в началото на наблюдавания период и достигайки до 48% през настоящата година, като пикът е бил през 2006 г. с 50,3% от всички безработни над 55-годишна възраст. Успоредно с намалението на дела на регистрираните безработни намаляват като абсолютен брой и заявените в Бюрото по труда свободни места:
Намалението на обявените свободни работни места към 31.12.2006 г. е с 34,88 процентни пункта в сравнение с 2003 г. Това число може да означава, че работодателите намират други начини на търсене и подбор на работници и служители (пряко или чрез специализирани агенции) и все по-рядко се обръщат към Бюрото по труда. Делът на работническите длъжности е намалял наполовина, докато равнището на търсене на специалисти се задържа почти на еднакви нива (с лек спад), дори през 2005 и 2006 г. се отчитат малки повишения. Най-търсени са специалистите в областите техника и технология, въпреки че и там се забелязва слабо намаление. За съжаление постоянен ръст бележи търсенето на неквалифицирани работници (към 30.06.2007 г. делът на тези работни места е 63,22% срещу 49,83% през 2003 г.). През посочените години частният сектор е осигурявал от половината до над четири пети от свободните работни места, регистрирани в Бюрото по труда. И в неговите заявки се забелязва двукратно намаление на търсенето на хора с работнически професии, но делът на заявките за специалисти расте (19,52% през 2007 г. в сравнение с 12,20% през 2003 г.). В частните фирми също се търсят повече неквалифицирани работници – 58,81% през 2003 г. срещу 66,23% през 2007 г.
В община Благоевград има 13 детски градини, едно начално, 10 основни и 5 средни общообразователни училища, две гимназии (една общинска и една частна), две профилирани гимназии (езикова и природо-математическа), 5 професионални гимназии, Национална хуманитарна гимназия (без официален статут на национална). Четири обслужващи звена осигуряват допълнителни социални образователни и социално-педагогически услуги: общежитие, интернат, Обединен детски комплекс и Социално-педагогически център. Децата със специални потребности са настанени в Помощното училище. Общият брой на учениците през учебната 2006/2007 г. е 12 394 (от тях 2747 в детски заведения), като се забелязва постоянно слабо увеличение в сравнение с предходни години. Децата и младежите имат възможност да придобият професионални умения в Центъра за професионално обучение към Междуучилищния център. Висшето образование е представено с Югозападния университет (ЮЗУ), Колежа по туризъм, Медицинския колеж, Техническия колеж към ЮЗУ и единствения на Балканския полуостров Американски университет, акредитиран едновременно в България и САЩ. Сградният фонд на образователните институции е в сравнително добро състояние, но инвестиционната политика се изразява главно в реализирането на ремонтни дейности. Оборудването в повечето случаи е остаряло и непригодно за осъществяване на съвременен учебен процес. Квалификацията на преподавателите е добра. Има разработени общински програми за развитие на сектора.
По брой на спортните имоти Благоевград е над средното равнище за страната: спортен комплекс „Пирин”, интернат по лека атлетика и футбол; стадион; новооткрита спортна зала; конна база; картинг-писта; кули за бънджи скокове; 2 пейнтбол игрища; тенис кортове и бейзболно игрище. Те съответстват на съвременните норми и изисквания за провеждане на състезания и за масов спорт. След отдаването на плувния басейн на концесия за изграждане на Аквапарк градът изпитва остра необходимост от изграждането на поне 2 нови басейна – открит и закрит, както и от ремонт и реконструкция на съществуващите, но неизползвани два малки училищни басейна. Общината участва активно във финансирането както на елитния, така и на масовия спорт и на туризма. За да бъдат осигурени обаче оптимални условия за хармонично развитие на децата и младежите, трябва да се извърши ремонт на училищните физкултурни салони и на игрищата и да се изградят нови там, където те липсват.
В Благоевград функционира добре изградена инфраструктура на здравеопазването: Многопрофилна болница за активно лечение Благоевград АД с 375 легла, частна акушеро-гинекологична клиника в с. Мурсалево на 20 км от града, Център за спешна медицинска помощ. Центърът по хемодиализа е открит през 1999 г.и е един от най-добре оборудваните в страната. Четирите областни диспансери за онкологични, кожно-венерически, пневмо-фтизиатрични и за психични заболявания със стационар с общо 273 легла осигуряват специализирани медицински услуги на жителите на региона. В общината са регистрирани 47 индивидуални практики за първична медицинска помощ, 81 индивидуални практики за първична стоматологична помощ, 3 медицински и 1 стоматологична групова практика за първична помощ, 100 индивидуални практики за специализирана медицинска и 4 индивидуални практики за специализирана стоматологична помощ, 8 медицински центрове, 1 стоматологичен център, 3 медико-стоматологични центъра, 3 медико-диагностични и една медико-техническа лаборатория. Освен това са разкрити 31 здравни кабинети в училища и детски градини, обслужвани от фелдшер или медицинска сестра, в които от 2007 г. са назначени 4 лекари. Медико-техническата лаборатория, един от медицинските центрове и три здравни кабинети в селата са общинска собственост. В града са открити и значителен брой аптеки, три от които са общинска собственост. Лекарските практики в доболничната помощ в община Благоевград са достатъчно на брой и покриват нуждите на населението, включително в селата. В града са разкрити и значителен брой аптеки, три от които са общинска собственост. Населението от селата трябва да пътува до общинския център, за да си набави лекарства.
Населението на община Благоевград получава адекватни социални услуги, отговарящи на нуждите на уязвимите групи и на хората със специфични възможности и потребности. На територията на общината функционират 2 специализирани институции за предоставяне на социални услуги – Дом за стари хора с отделение за лежащи в с. Падеж с капацитет 65 места и Дом за временно настаняване с капацитет 55 човека. Съществуват и различни други форми на социални услуги: - Дневен център за възрастни с увреждания с капацитет 20 места; - Дневен център за стари хора с капацитет 40 места; - Дневен център за деца и младежи с умствена изостаналост с капацитет 36 места; - Център за социална рехабилитация и интеграция на лица в неравностойно положение с капацитет 25 места; - Дневен център за психо-социални услуги с капацитет 25 места; - Защитено жилище с капацитет 8 човека; - Приют за безнадзорни деца от 3 до 18 годишна възраст с капацитет 20 места; - Дневен център за деца на улицата с капацитет 15 места. Предстои разкриването на център „Майка и бебе” и на защитено жилище за младежи с интелектуални увреждания. Домът за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи „Св. Николай Мирликийски” също е разположен на територията на общината, в Благоевград. Домашният социален патронаж е с капацитет 260 човека. Чрез успешното реализиране на проект СЕЙН „Предоставяне на социални услуги в замяна на работни места” в момента 137 нуждаещи се ползват социални асистенти. По Националната програма за личен асистент на хора с увреждания 60 човека са предоставяли услуги на хора със специфични потребности.
Драматичният театър „Никола Вапцаров” в Благоевград е основан през 1919 г. от група самодейци. Театърът разполага със собствена сграда и две зали с 550 места. Кукленият театър съществува от 1977 г. и изнася представления на сцената на Драматичния театър, на открито, в учебни заведения и т.н. Камерният оперен театър е единственият в страната професионален музикално-сценичен институт, който работи в областта на малката оперна форма. Съставът представя както оперни спектакли, така и самостоятелни симфонични и образователни концерти. Историческият музей, създаден през 1952 г., има добре развита структура, помещава се в собствена сграда и разполага с над 116 000 експонати от праисторическата епоха до наши дни и библиотека с над 16 000 тома. Притежание на Художествения отдел са картини на Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора и много произведения на античното, средновековното и съвременното изкуство. Освен съществуващия Природонаучен отдел, през 1999 г. към музея се създава и Център по природозащита за Национален парк „Рила”. За богатството на културния живот на общината допринасят и Художествената галерия на представителството на Съюз на българските художници и няколкото частни галерии в Благоевград. Регионалната библиотека е най-голямата извънстолична библиотека в Западна България и обслужва целия югозападен регион на страната. Общинската библиотека е разположена в сградата на читалището, а двата университета поддържат свои собствени специализирани библиотеки. Читалище „Н. Й. Вапцаров” е най-старата културна институция в Благоевград и има над 120-годишна история. То поддържа дейността на многобройни самодейни художествено-творчески състави в различни области на изкуството: китарен и мандолинен оркестър, хор „Ален мак”, средношколски хор и т.н. Притежава собствена материална база, включваща зрителски салон, репетиционни зали и пр. В общината действат още 8 читалища в по-големите населени места. Известен в региона е Биг бенд-Благоевград, който е постоянен участник в различни музикални и концертни прояви на територията на общината и областта. Важно място в културния живот на града има Детският комплекс, който осигурява условия за развитие и изява на децата и младите хора във фолклорни оркестри, вокални групи, детски театрални формации, групи за изобразително и приложно изкуство, за журналистика (Детска радиоредакция и детска редакция) и др. Центърът по изкуствата също е общинска институция, която допринася за опазване на фолклорното наследство и за развитие на дарбите на децата и младите хора в групите за народни и класически танци, балет, изобразително изкуство, пиано и др. Световноизвестният фолклорен ансамбъл „Пирин” е основан през 1954 година и оттогава досега хорът, оркестърът и танцовият състав са изнесли хиляди концерти в десетки страни по света. Ансамбълът извършва също издирвателска дейност и съхранява и възпроизвежда старинни автентични образци на народното творчество и оказва методическа помощ на аматьорски музикални и танцови формации. Фолклорен ансамбъл „Бисер” е създаден от Сдружение „Бисер 2000”, което си е поставило за цел да съхрани фолклорната музика, песен и танц, да ги направи популярни и да стимулира тяхното практикуване в традиционния им вид. Матрица на анализа на сектор „Човешки ресурси”
Община Благоевград се характеризира с благоприятно географско разположение – близост до столицата и до две международни граници – с Република Македония и с Република Гърция – и развита транспортна инфраструктура. През територията на общината минават европейският транспортен коридор номер 4 (международен път Е-79, по чието трасе ще преминава Автомагистрала „Струма”) от Северозападна Европа към Гърция и жп линията София-Солун-Атина, на 100 км разстояние е и европейският коридор номер 8 по международен път Е-80. По проекта се предвижда и скоростна жп отсечка, която ще улесни още повече връзката с Гърция. Най-близките летища са в София (110 км) и Солун (200 км). Дължината на четвъртокласната пътна мрежа в общината е 132 км, които се нуждаят от поддръжка и освежаване. Стремежът на администрацията е да се осигурят приоритетно средства за реконструкция и рехабилитация на пътищата, водещи към туристически обекти. Уличната мрежа в Благоевград е с дължина 134 км, поддържана в сравнително добро състояние чрез изкърпване и освежаване. Новопостроените квартали все още нямат изградени улици. Администрацията е разработила и изпълнява Програма за ремонт и поддържане на уличната мрежа, разработен е и специален проект за квартал „Вароша”, за който ще се търси целево финансиране. Градската транспортна мрежа на Благоевград обхваща общинския център и пет от съставните села. На разположение са и достатъчен брой таксита. Останалите населени места се обслужват от четири транспортни фирми.
Водоснабдяването на общинския център се осигурява от няколко основни водоизточника: открити водохващания на р. Бистрица, открити водохващания в местността „Чакалица” в Рила и от помпени станции на р. Струма и Бистрица. Количеството на подаваната е вода е променливо по години и през различните годишни сезони и в периоди на безводие е недостатъчно. Качеството на водите, подавани от р. Струма, е сравнително ниско. Пречистването на питейните води се извършва от пречиствателна станция, пусната в експлоатация през 1994 г. ВиК мрежата е с възраст над 45 години и изцяло се нуждае от подмяна. След ремонт улиците често остават дълго време разкопани, тъй като ВиК дружеството (което е държавна собственост) не ги възстановява качествено и в срок. Всички населени места в общината са водоснабдени, като 14 от тях са към дружеството „ВиК” за поддръжка, ремонт и отчитане, а в други 11 водоснабдителната мрежа е общинска собственост. Общинският център и големите села са с 95% изградена канализация, а малките села ползват септични ями. В самия град процентът на канализация е 97-98%, тъй като в новите квартали все още мрежата не е изградена напълно. В момента се изграждат Пречиствателна станция за отпадни води и Главен канализационен колектор.
Електрозахранването на община Благоевград се осъществява от междусистемна подстанция 400/110 KV.C. 400-киловолтовият електропровод между подстанция Благоевград и подстанция Солун е връзката между енергийните системи на Република България и Република Гърция. Електроснабдяването на общината се осъществява от фирмата „Електроразпределение София област” АД, член на CEZ Груп. Уличното осветление в населените места на общината е напълно реконструирано и са въведени енергоспестяващи осветителни тела. Ремонт не е извършван само в най-малките села.
Изградена е газоразпределителна станция; в момента е в работна фаза проектът на трасето до Благоевград, което до края на 2007 г. се предвижда да достигне до промишлената зона.
Община Благоевград е свързана със страната и света чрез телефон, факс, Интернет. Телефоните в общинския център са напълно цифровизирани, изградени са и функционират 6 автоматични телефонни централи в селата Падеж, Покровник, Логодаж, Селище, Зелен дол и Бело поле. Благоевград е регионален център на Българската национална телевизия и на Българското национално радио. В региона излъчват още Регионалния ТВ канал „Око”, Кабелна телевизия „Благоевград”, кабелният оператор „Пирин СОТ”, местните Радио FM+, студентското Радио „Аура” към Американския университет, Радио „Ритмо”, Радио „Дарик” и местната кабелна радиомрежа, която е общинска собственост. На територията на общината действат и няколко Интернет-доставчици. Преобладаващата част от територията има покритие от мобилните оператори.
Община Благоевград е сравнително чиста, с добре запазена екосистема и биоравновесие. Липсват съществени промишлени и трансгранични замърсявания. Качеството на въздуха е сравнително добро, няма значителни замърсявания на почвите. Известно безпокойство буди увеличението на съдържанието на фини прахови частици, особено ФПЧ 10, най-вече през зимата. Проблем съществува и с емисиите на парникови газове от старото депо, където са наблюдавани няколко случая на самозапалване. Ефективността на пречиствателните съоръжения се нуждае от подобрение. Разработена е адекватна програма за опазване и възпроизводство на околната среда, добра е дейността по събиране и обработка на твърдите битови отпадъци. Най-критично е състоянието на сметището, тревоги буди и наличието на нерегламентирани сметища. Шумовото замърсяване и радиационният фон са в нормите. Качеството на питейните води е добро. В общината няма регистрирани участъци на замърсявания на почвата. Проблематично е наблюдаваното в последно време намаление на зелените площи. Матрица на анализа на техническата инфраструктура и околната среда
Община Благоевград има рейтинг в чуждестранна и местна валута "ВВ+", присъден от световноизвестната агенция "ФИТЧ Рейтингс" в края на 2006 г. Високата оценка е поставена на базата на положителните фактори като липса на задлъжнялост и ограничените условни задължения, както и поради напредъка в усилията на общината към подобряването на стандарта на живот в града. Присъденият на община Благоевград рейтинг е най-високият, даван досега в страната. Това ще даде възможност на благоевградска община да участва пълноценно във всички финансови пазари в света. МАТРИЦА НА АНАЛИЗА НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ НА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД
ІІ. Стратегии, приоритети, цели и мерки за развитие на община Благоевград Каталог: files -> Administrativni aktove files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Administrativni aktove -> Програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2016 година Administrativni aktove -> П р о е к т наредба за Изтегляне 1.09 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||