Методът на леденият човек
Изтегляне 2.37 Mb.
|
ДепресияШироко известно е, че хората с автоимунни заболявания страдат от упорити възпалителни реакции, резултат от агресивното действие на имунната система срещу тъкани на собственото тяло. През 80-те години на миналия век имунологът Хемо Дрексхаге забелязва нещо удивително. Хората с автоимунни заболявания изненадващо често страдат и от поведенчески разстройства като аутизъм и шизофрения. На Дрексхаге му хрумва, че упоритите възпалителни реакции може да засягат и мозъка. Първоначално теорията му не получава особена подкрепа сред психиатричното общество, но днес все повече лекари възприемат идеите му. В интересна статия, поместена в списание „Ен Be Те“ (NWT), журналистът Йоп де Вризе отбелязва, че през последните години някои психиатрични разстройства – особено депресия, аутизъм и шизофрения – все по-често се свързват с имунната система. Съществуват теории, че те се причиняват от латентни възпаления, които нарушават нормалното функциониране на мозъка. Аргумент в полза на тази теория е повишената концентрация на цитокини (сигнални молекули, които участват в имунния отговор) в кръвта и мозъка на пациентите с тези разстройства. В мозъка имунната система действа по-различно, не като в останалата част на тялото. Мозъкът има собствени имунни клетки – микроглия. Те се активират, когато мозъкът е под заплаха. Или поне така би трябвало. Микроглия на пациент с психично разстройство, да кажем депресия, може да са в състояние на постоянна готовност А това е пагубно. Освен че предпазват мозъка, тези клетки отговарят за връзките между невроните. Когато е необходимо, те прекъсват стари или създават нови връзки, но не могат да вършат всичко наведнъж. Ако са активирани срещу някаква опасност, те не могат в същото време да се грижат за междуневронните връзки. В резултат на това, че са в режим на постоянна готовност, ефективността на връзките намалява. Клетките микроглия са като регулировчик. Ако го нападне оса и той започне да се брани от нея, вече не може да регулира движението и ще настъпи хаос. Затова е важно микроглия да не са постоянно ангажирани с отблъскването на реални или въображаеми заплахи. По официални данни нидерландците са една от най-щастливите нации в света. И въпреки това близо половин милион души в Нидерландия приемат антидепресанти. Макар тези медикаменти да са предназначени за лечение на депресия, те биват предписвани и в случаи на тревожни и компулсивни разстройства. Този парадокс подтиква Тръоди Дехьой да напише книгата „Епидемията от депресия“ (De Depressieepidemie). В нея той изразява съмнения относно ефективността на лекарствата и аргументира критичното си отношение към приповдигнатите настроения от 80-те години на миналия век, когато препаратът прозак е обявен за фармацевтичния отговор на депресията. Но какво в крайна сметка знаем за депресията? Дали в основата ѝ са лични преживявания, които предизвикват потиснатост и апатия? Или е самостоятелно разстройство, дължащо се на нарушения в секрецията и функциите на хормони и невротрансмитери? Възможно е тя да бъде провокирана от неприятни преживявания, но това не е задължително. Доколко дихателните упражнения и студовите тренировки могат да спомогнат за облекчаване на това разстройство или възстановяването от него, е въпрос, чийто отговор изисква още изследвания. Понастоящем Вим Хоф съдейства на редица психиатри, които се опитват да установят дали подходът му би дал добри резултати в съчетание с лекарствената терапия. Изтегляне 2.37 Mb. Сподели с приятели:
|