Методът на леденият човек
Изтегляне 2.37 Mb.
|
РакПричината да отделим място и за рака, са идеите на Капел за NF-kB, с които ви запознахме в предходната глава. Меко казано, рисковано е да се засяга темата за рака в книга със съавтор Вим Хоф. Знаете ли какво ме попита веднъж един приятел, когато разбра върху какво работя: „Пишеш книга с Вим Хоф? Това не е ли човекът, който твърди, че може да излекува рак само с дихателни упражнения и студени душове?“. Вим никога не е твърдял, че може да излекува рак. Не би направил подобно нещо. И въпреки това моят приятел настръхва, щом чуе името Вим Хоф. Подобни реакции не са рядкост – има много хора, които укоряват Вим, че дава празни обещания на хората. Вим Хоф иска да се знае, че не лекува рак. И все пак Вубо Окелс, астронавт и физик, страдащ от рак на бъбреците, започва да плува в студените води на амстердамските канали след едноседмичен семинар с Вим. Нидерландският философ Рене Гьоде (с рак на костите) започва да практикува дихателните упражнения на Вим. Журналистът Марк Бос (с рак на простатата) поставя у дома „студено седало“ – нещо подобно на дървена вана, в която температурата е постоянно 1° С. Дали тези мъже прибягват до метода „Вим Хоф“ от отчаяние? По популярна нидерландска телевизионна програма Окелс споделя, че лекарят му в САЩ му дал още най-много година живот. Но Окелс отказва да се примири. Решава да впрегне силата на ума си, за да направи тялото си по-силно. Започва да търси първично човешкото в себе си и е благодарен, че ракът му дава възможност да научи много и да срещне нови хора. Целта на Окелс е да се излекува напълно, но за жалост, почива на 18 май 2014 г. Вечерта преди да почине, в болницата го посещава Арно Гелдер, репортер от национален ежедневник. Ето как описва срещата си с Окелс: „Стиснахме ръце и той си свали кислородната маска. Здравей, Вубо – поздравих го. Не знаех какво да кажа, но Окелс изглеждаше бодър и радостен от посещението ми. Подготвил съм послание – каза ми той. – За читателите ти. Трябва да работим за създаването на една нова религия. Нарича се човечност! Всичко е на десктопа на компютъра ми. Мартин ще ти го изпрати.“ Гелдер пита дали го е страх. Той отговаря: „От смъртта ли? Никак. Животът ми бе прекрасен. Но ще е ужасно преживяване за Йос и децата. Това ме тревожи най-много...“ Окелс се бори до последния миг Не успява да надвие болестта си, но до края запазва силата и енергията да вдъхновява другите. Марк Бос, журналист и режисьор на документални филми, също се бори с рака. Разказва, че узнал за Вим Хоф, след като му поставят диагноза рак на простатата през септември 2012 г. Жлезата му е много уголемена, има разсейки върху срамната кост. Казват му, че не може да бъде опериран. Той се подлага на допълнителни тестове в медицинския център на университета „Радбауд“ и резултатите от тях са още по-обезкуражаващи. Ракът е метастазирал и в черния дроб и вече е нелечим. Бос отказва инжекции заради неблагоприятните им странични ефекти, но започва да приема таблетки и започва да проучва сам. Изучава болестта си, сякаш е интересна тема за документален филм. Също така става физически по-активен и възприема по-здравословен начин на хранене. Инстинктът му подсказва, че е добре да прави онова, което самият смята за здравословно – но заради работата си като журналист не може да отделя необходимото време. Във всеки случай е решен да направи нещо. Докато изучава невролингвистичното програмиране (НЛП), попада на книгата „Квантово лечение“ от Дийпак Чопра. Запознава се с психотерапията и с Вим Хоф. Което е съвсем логичен развой на търсенето му. Бос се опитва да приема болестта като спътник, който може да е с него до края. И все пак най-силното му желание е да се излекува. Студовите тренировки и дихателните упражнения са важна част от усилията му да поддържа възможно най-добра физическа форма и да живее възможно най-здравословно. След първата тренировка по метода „Вим Хоф“ е много въодушевен от ефекта. Има повече енергия, има чудесно настроение в продължение на няколко дни. Решава да продължи тренировките. Отива в Полша, където усилено практикува в студа и изпълнява дихателните упражнения в продължение на повече от час всеки ден. Резултатите са обнадеждаващи. След преглед със скенер в болницата той най-сетне чува добри новини. За изненада на лекарите, в костите му няма и помен от рака. След като разпространението на рака е вече спряно, лекарите изразяват мнение, че вече съществува малък шанс да бъде излекуван чрез оперативно премахване на поразените лимфни възли и няколкоседмична лъчева терапия. Първоначално Бос не е твърде въодушевен от тази възможност, но в крайна сметка приема да премине хирургичната процедура. Операцията не е успешна. Хирурзите отстраняват четиридесет и един лимфни възела, от които само седемнайсет се оказват засегнати. Туморът в простатата му обаче е твърде голям. Лъчетерапевтите отменят планирания курс на лечение (трийсет и пет сесии в рамките на седем седмици), понеже смятат, че няма да е от особена полза. Тежката операция е била напълно излишна. Бос е крайно изтощен и обезверен. Трябва да си възвърне вярата във възстановяването. Непосредствено преди операцията Бос е взел решение да се включи в изкачването на Килиманджаро (Вж. главата за отдадеността). Желанието му да стигне до върха на планината, е достатъчно силно, за да започне отново да практикува метода „Вим Хоф“. Възобновява тренировките и отново влиза във форма. През декември 2013 г. той е отново в състояние да тича по деветнайсет километра. Но точно когато всичко сякаш върви по план, състоянието на Бос отново се влошава. Стойността на простатно-специфичния антиген (ПСА) многократно надвишава нормата. Истинска трагедия. Налага се на Бос да намали значително тренировките. Но той въпреки всичко изкачва Килиманджаро. Благодарение на своята отдаденост и дихателните упражнения стига до върха. Бос никога не е вярвал, че методът „Вим Хоф“ ще го излекува. Но е забелязал, че той му дава допълнителна енергия, благодарение на която може да води по-активен живот. И предвид обстоятелствата, се чувства чудесно. Тича, прави дихателни упражнения и студови тренировки всеки ден. Вместо да се залежава, живее пълноценно. Отскоро има нова приятелка и пътува много. Наскоро завърши документален филм за болестта си и за своите търсения и преживявания. Заглавието му е „Билет за връщане в рая“ (Retour Нетеl). Желае ли да даде някакъв съвет на хората с рак? „Не – отговаря Бос, – нямам какво да посъветвам моите събратя ракови пациенти. Историята ми е пример как човек сам може да подобри житейските си обстоятелства. Но имам съвет към лекуващите лекари: нека изоставят закостенелите предписания и протоколи и проявяват малко повече интерес към хората, които търсят свои пътища към изцелението и постигат действителен напредък.“ Изтегляне 2.37 Mb. Сподели с приятели:
|