Методът на леденият човек

Болест на Крон

Можем да ви разкажем подобна необикновена исто­рия и за болестта на Крон. Тя е хронично възпалител­но заболяване на стомашно-чревния тракт, от което в Нидерландия страдат около двайсет хиляди души. В повечето случаи засяга дебелото или тънкото черво. Възпалението възпрепятства абсорбцията на някои хранителни вещества в тънкото черво, което води до загуба на тегло и хранителни дефицити. Причинява също умора и редица неспецифични здравословни проб­леми. Освен това възпалението може да предизвика трайни увреждания на чревните стени, което да дове­де до кръвозагуба.

Матейс Сторм

През 2008 г. Матейс Сторм най-сетне изпитва об­лекчение, защото страда­нието му вече си има диагноза. Години наред го мъчи хронична умора. След работа няма сили за нищо друго, освен да легне на канапето, макар да има силното желание да практикува бойни изкуства. В крайна сметка отива на преглед при личния си лекар, който го изпраща за изследвания в болницата, и ето че вече знае диагнозата – болест на Крон.

Сторм описва с чувство за хумор състоянието си: „Чревната ми стена е представител на крайната дес­ница. Атакува всичко чуждо и това води до възпаление“.
Предписват му различни лекарства за намаляване на възпалението. Повечето без какъвто и да е ефект. Единствено няколко много силни препарата от групата на инхибиторите нa TNF-a – биологични агенти – сякаш му носят известно облекчение. Сторм се научава да живее с болестта си. Идентифицира се с нея, тъй като тя обяснява умората и ограниченията му.
Но две години по-късно нещо започва да го гложди. Не си ли налагал сам ненужни ограничения? Разбира се, болестта на Крон е сериозно състояние, но вероятно имало доста начини човек да има повече енергия – ма­кар и с хронично възпаление. Сторм започва да чете книги за дишане, фитнес и хранене. Започва и да меди­тира. Търсейки повече знания и информация, той попа­да на уебсайта на Вим Хоф и гледа някои от видеокли­повете там.
Дихателните техники моментално го въодушевяват, но решава, че студовите тренировки не са за него. Около година по-късно пък научава от зет си, че Вим се храни само веднъж дневно. Този факт го заинтригува и той отново посещава уебсайта му. Дали хроничното възпаление на червата не би могло да бъде облекчено с разреждане на храненията?
В уебсайта Сторм прочита, че въз основа на меди­цински изследвания учените изказват предпазливи предположения, че е възможно посредством метода си Вим да влияе върху имунната си система. Сторм е във възторг.
Той решава да участва в някой от семинарите на Вим, за да разбере дали методът може да му помогне. По невнимание обаче вместо за редовен, се регистри­ра за двудневен семинар за инструктори. Но въпреки това не се отказва и участва във всички занимания – изпълнява дихателните упражне­ния и седи в ледена вана. След семинара се чувства много удовлет­ворен и прелива от енергия.
Сторм си възвръща контрола върху тялото си. През двата дни на семинара той не се чувства болен. След като се прибира у дома, започва редовно да изпълнява упражненията и настроението му се подобрява трайно. Вечер след работа има енергия да върши различни зада­чи из къщи. Нивата му на енергия продължават да се повишават все така бързо и той дори започва да ходи на работа с велосипед, нещо немислимо преди.
Всичко това го мотивира да не се отказва. Сторм продължава обучението си за инструктор и придобива все повече контрол върху тялото си. И тогава Вим Хоф го изненадва с предложението да се включи в изкачване на Килиманджаро. „Какво? – помисля си Сторм. – Това не е ли висока шест хиляди метра планина в Танзания?“ Дълго време се колебае, чуди се дали това е добра идея, но накрая решава да се включи. Докато се подготвя за експедицията, увереността му в собствените възмож­ности нараства още. Започва да кара велосипеда си гол до кръста – дори когато температурата е само някол­ко градуса над нулата. Една сутрин го спират полицаи с въпроса дали се чувства добре. Когато им обяснява, че прави студови тренировки, защото смята да изкачи Килиманджаро с Вим Хоф, офицерите се усмихват и му пожелават късмет. Те вече са чували за Вим от един местен герой, Хенк ван ден Берг, който също практи­кува метода и вече почти няма грижи с ревматизма си.
Експедицията до Килиманджаро е тежка, но Сторм се изкачва до върха и е удовлетворен. Месец по-късно получава изненадващи новини от болницата – в изпраж­ненията му няма никакви следи от възпаление. Сторм е убеден, че това е резултат от дихателните упраж­нения и студовите трени­ровки.
По-късно той научава по трудния начин, че трябва да е редовен с упражненията. Тъй като вече има много повече енергия, започва да се претоварва. Заляга още по-сериозно над работата си и започва ремонт на къ­щата си. Много повече внимание обръща и на съпруга­та си, която е бременна. Заради всичко това му оста­ва твърде малко време за упражненията и възпалението се появява отново. Болестта на Крон се връща. Кога­то през 2008 г. лекарите му поставят диагноза, Сторм е щастлив, защото вече разполага с обяснение за проб­лемите си. Сега пък е щастлив, защото знае какво да направи. Вече знае как да спре възпалението: като за­почне отново да „хофства“.
Той отново усеща как възвръща контрола върху тя­лото си – вече не зависи само от лекарите и медика­ментите. Лекуващият го специалист се радва на подоб­рението му и подчертава колко е важен балансът в живота. Методът „Вим Хоф“ помага на Сторм да поддържа това равновесие и му дава силата да държи под контрол живота си.
Макар и с диагноза болест на Крон, Сторм живее пълноценно.

Изтегляне 2.37 Mb.

Сподели с приятели: