Дишането и някои сериозни разстройства, свързани със стреса

40 психични разстройства. Колкото по-сериозен е психиатричният проблем, толкова по-трудно е да си представим, че дихателните упражнения могат да доведат до неговото разрешаване. И въпреки това си струва те да бъдат включвани в лечението.
Твърде учестеното дишане е признак за стрес – когато пациентът страда от разстройство, дължащо се на стреса, твърде вероятно е дихателната му честота да е висока. Макар стресът да е значим фактор при повечето психологични проблеми, на практика той се свързва най-вече с тревожните разстройства и депресията. Учестеното дишане играе съществена роля и при доста още неизяснени физически проблеми, които засягат все повече хора.
Стресът може да се посочи категорично като първопричина само при две диагнози: остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство.
И в двата случая диагноза може да се поставени единствено ако пациентът е имал травматично преживяване, тоест изживял е неочаквани и непреодолими събития, които биха могли да доведат до неговото сериозно нараняване или дори до смърт. Такива събития могат да породят сериозен стрес и психически проблеми и да доведат до кратковременни или дълговременни и постоянни промени в дишането.
Неспокойното дишане съпътства и тревожните разстройства. Най- разпространеното от тях е паническото разстройство, известно в миналото като хипервентилационен синдром. Последното наименование вече не се използва, тъй като не съществува пряка причинно-следствена връзка между хипервентилацията и паническите пристъпи. Или казано с други думи, хи- первентилацията невинаги е причина за пристъпи на тревожност, а страдащите от панически пристъпи невинаги хипервентилират. Много важно е да се дефинира хипервентилация. При ясните, недвусмислени случаи това няма голямо значение. Но например каква е значимостта на леко повишената дихателна честота, докато човек седи на дивана у дома и диша два пъти по- учестено от необходимото?
Доколкото ми е известно, този въпрос все още не е изследван, но ние подозираме, че много пациенти с тревожно разстройство имат прекомерно завишена дихателна честота в покой.
Дихателните и релаксиращите упражнения са експериментално изследвани и доказано ефективни при тревожни разстройства. И въпреки това психолозите и психиатрите почти не ги използват. Приложната
релаксация присъства в официалните указания за лечение на генерализирано тревожно разстройство, но само ако поради някаква причина е невъзможно да бъде приложена когнитивна терапия. Когнитивната терапия дава резултати само при хора със средна или по-висока интелигентност, докато приложната релаксация – какъвто е и методът „Вим Хоф“ – действа при всеки. Пациентите могат да се възползват от приложната релаксация, за да

41 овладяват паническите си пристъпи. Първо може да бъдат научени да релаксират. А после съзнателно да свързват релаксацията с определена дума, която им оказва успокояващ ефект. При първите признаци за настъпваща паника те може да извикат в съзнанието си думата, за да предотвратят усилването на паниката.
С това кратко отклонение към психиатрията имахме за цел да подчертаем важната роля на дишането в лечението на широк спектър здравословни проблеми – както и да покажем, че освен методът „Вим Хоф“ съществуват и други упражнения, които може да бъдат използвани за релаксация.

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: