45
Вдишвайте дълбоко, без да се насилвате, и издишвайте бавно и спокойно.
Когато не
издишвате докрай, в белите ви дробове остава малко количество въздух. След трийсет дихателни движения задръжте дишането си и изчакайте, докато изпитате потребността да вдишате отново. Повтаряйте упражнението,
докато почувствате изтръпване, лека замаяност или отпуснатост.
Като вдишвате дълбоко и издишвате бавно, вие отделяте много въглероден диоксид. Концентрацията на CO2 в кръвта ви ще се понижи и кръвоносните ви съдове ще се свият. Когато задържите дишането си след издишване, в тялото ви се задържа голямо количество въглероден
диоксид и то компенсира това, като освобождава повече кислород в митохондриите.
46
Митохондриите осигуряват енергия за клетките. Повишените количества кислород в митохондриите водят до генерирането на повече енергия.
Отпадъчните вещества се изхвърлят, благодарение на което кислородът може да проникне по-дълбоко в клетката. Задържането на дишането след издишване отключва парасимпатикова реакция (с други думи, релаксирате).
Това на свой ред стимулира аеробната дисимилация в клетката.
Ето защо, вдишвайки по-дълбоко и съзнателно, ние можем да генерираме повече енергия на клетъчно ниво.
Епифизна жлеза В резултат на тези дихателни упражнения мнозина преживяват разширяване на съзнанието. Това вероятно се дължи на активността на митохондриите в мозъчните клетки, които отделят химикали в хипофизата и епифизата. Епифизната жлеза (наричана още шишарковидно тяло) е от съществено значение за душевното ни състояние. Тя
произвежда хормона мелатонин, който играе важна роля в ритъма сън – бодърстване и репро- дуктивния цикъл. Нашата хипотеза е, че при изпълнение на дихателните упражнения на Вим Хоф в епифизната жлеза навлиза много повече кислород, вследствие на което в организма се освобождава много повече кислород.
Това обяснява ефективността на упражненията
при пътническа болест, нарушения на съня и депресия.
Интересно е да се отбележи, че в източните философии епифизата се смята за „седалището на душата“. Френският философ Рене Декарт (1596 – 1650) я разглежда като връзката между тялото и душата. Той е един от първите западни мислители, които „популяризират“ епифизата.
Сподели с приятели: