Методът на леденият човек

7
Предговор към англоезичното издание
(от Марти Галахър)

С понятието „летаргия“ обозначаваме състоянието на хибернация при животните. Когато го употребяваме за хора обаче, имаме предвид физическа или психическа инертност, вялост и пасивно задоволство. Охолството предизвиква летаргия. Съвременният лек живот неусетно ни вкарва в руслото на задоволството. Предците ни от не тъй далечното минало са изкарвали прехраната си най-вече с физически труд, а днес ние вършим предимно умствена работа. Физическата ни форма е крайно занемарена, а професиите ни – дотам лишени от физическо усилие, че трябваше да създадем фитнес залите и да измислим диетите, за да заместим с нещо земеделския труд и инстинкта на глада, който ни е карал да се втурнем в свирепо преследване на дивеча. Регресираме като вид и все по-малко разчитаме на тялото си. Животът ни е комфортен и почти не изисква от нас да полагаме физически усилия.
Заседналият начин на живот е първопричината на затлъстяването и редица други заболявания. Нямаме сила. Не смеем да излезем от утробата на ленивото си доволство. Обитаваме виртуални реалности, където всеки е звезда в собствено телевизионно риалити. Фейсбук подхранва нереалис- тично високото ни самочувствие, изгражда у нас лъжлива представа за собствената ни стойност. Затънали сме в тресавището на летаргията. А аз открих човека, който може да ни помогне да се измъкнем оттам.
Анри Троая е казал за граф Лев Толстой: „Той крачеше през живота с широко отворени очи, разширени ноздри и наострени уши“. Методът „Вим
Хоф“ развива именно такава стремителна, свръхсензитивна жизненост, кул- тивира онази първична нагласа, която не може да бъде постигната чисто интелектуално или пък усвоена с платен курс. Той е средство, чрез което можем отново да изпитаме удивление от непосредственото настояще.
През цялата ми кариера на състезател и треньор по тежка атлетика ме е интересувал въпросът как човешкият ум може да бъде прснастроен така, че да се подобрят спортните постижения. Спортът на национално и между- народно ниво изисква фокус и концентрация, каквито обикновеният човек никога не може да постигне или дори да разбере, тъй като не разполага с база за сравнение. За да се достигнат максимални резултати в атлетиката, умът и тялото трябва да се обединят. Всички сериозни състезатели познават онова явление, когато вследствие на тежките физически упражнения се променя душевното състояние. След усилена тренировка елитните спортисти се радват на истинско блаженство и удовлетворение.
За мен няма съмнение, че интензивните физически упражнения помагат на

8 човека да разгърне вътрешното си пространство, осигуряват му достъп до онези висши нива на съзнанието, към които се стремят напредналите в медитацията.
Посредством интензивните упражнения атлетът заобикаля „съзнателния ум“ и (несъзнателно) навлиза в едно висше медитативно състояние. Това блажено висше състояние е непреднамерена последица от тежките трени- ровки. Редовен достъп до него можем да си осигурим единствено посредст- вом физически цели, които са толкова трудни, че успешното им осъщест- вяване изисква непременното обединяване на тялото и ума.
А за да успеем да обединим ума и тялото си, е необходимо нашият „бъбрив ум“, вътрешният ни коментатор, да прекрати своето безспирно бръщолевене.
Защото иначе сме неспособни да дадем онези 102% усилия, необходими за успеха. Елитните спортисти редовно осъществяват херкулесовски задачи, които са по силите единствено на човек, способен да постига истинско и пълно обединяване на ума и тялото си.
Елитният атлет методично и последователно се стреми да надскочи настоящите си възможности и граници. Той е способен на това единствено посредством непрестанно рушене на бариерите в себе си. Никой спортист не може да подобрява постиженията си, ако се стреми да остане същият.
След петдесет години интензивни тренировки аз съм способен да постигам състоянието на „не-ум“
1
. Мога да постигам действително и първично без- мълвие на ума във всяка тренировка. Като спортен монах и мистик мога да кажа без никакво колебание, че най-добре функционирам като личност и човек, докато съм в споменатото състояние на променено съзнание. Мога да го определя като физиологична и психологична нирвана – въодушевяваща и пристрастяваща.
През всички тези десетилетия се опитвам да се справя с едно предизви- кателство: как да удължа пребиваването си в това блажено, сияйно състояние на съсредоточен умствен покой? Как да оставам по-дълго в него?
Стратегията, която използвам понастоящем, е постоянно да съм зает с някоя
„всепоглъщаща“ дейност: тренировка, писане, готвене, тичане в гората, слушане на музика, съсредоточено четене... през целия ден преминавам от едно креативно занимание към друго, след което изпадам във възстано- вителната кома на съня. А когато се събудя, започвам отначало.
Разбъбри ли се обаче „маймунският ум“, блаженството секва. Надценяваме съзнателното мислене. Кришнамурти го е формулирал много точно: „Когато мисленето спре, се пробужда интелектът“. Едва след като прекратим безспирното тракане на вътрешното кречетало, ставаме способни да преживяваме реалността – която винаги се разгръща в непосредственото
1
Не-ум или мушин (кит. ез.) – ум без мисли. – Б. пр.

9 настояще. Да преживяваш реалността, е все едно да стоиш нагазил до колене в буен поток. Буйният поток на живота...
Докато мислите, не можете да възприемате непосредственото настояще.
Съзнателното мислене е като тъмно було, което замъглява възприятието на реалността. Парадоксът е, че не можеш да заглушиш съзнателния ум посредством самия него. Това би било просто поредното проявление на волята и форма на потискане: наложеното безмълвие на ума не е никакво безмълвие. Все някога стиснатият юмрук се отпуска.
Вим Хоф предлага много по-прост начин за достъп до блаженството на непосредственото настояще. Излагането на студ може да ви въведе в удивителното състояние на разширено съзнание. Умът и тялото ви трябва да се слеят, за да се справят с херкулесовската задача, която Вим ви поставя.
Моят способ изисква оборудване, изключителна вещина, крайни усилия и много време. А методът на Вим осигурява на всекиго по-бърз и по-лесен достъп до съвършеното настояще.
Вим има свое разбиране за понятието „отдаденост“. Ето как бих желал да го перифразирам, за да го съотнеса към контекста на моята среда. Двайсет години можеш да стъпваш до глезен в студените води на някое езеро и да си мислиш, че от това има някаква полза. (В известен смисъл ще си прав, защото по-добре е до глезен във водата, отколкото на брега.) За да пожънеш максимални физиологични и психологични резултати обаче, в определен момент ще трябва да се потопиш целият, да се отдадеш!
В моите среди онези, които тренират със 70% от възможностите си, реализират 70% от капацитета си. Да си отдаден, в моите среди означава да впрягаш 102% от възможностите си – с последователност и постоянство. И непосредствените постижения, и трайният напредък се постигат с редовно и системно повишаване на настоящите възможности. Елитният силов трибоец или боецът от частите със специално назначение могат редовно, благо- дарение на волята си, да надскачат възможностите си. Това за тях е нещо обичайно. Силата на ума им ги прави елитни.
Със 102% от възможностите си работи трибоецът, който, за да подобри личния си рекорд, полага неистово усилие да направи шесто клякане с тежест двеста и деветдесет килограма. Той се изправя сантиметър по сантиметър със съзнанието, че може да припадне всеки момент. И въпреки това се бори и понася болката. Осъществявайки докрай шестото повторение, той подобрява предишния си рекорд, извлича максимална полза, защото е максимално

Изтегляне 2.7 Mb.

Сподели с приятели: